Решение № 7758 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2013 г.

Решение № 7758 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 208 от 9.01.2013 г. по адм. дело № 7983/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-2600/13176 от 6.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 в частта за удържаната сума от 7736.96 в таблица № 2 и са присъдени разноски по делото. Правят се доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в уведомителното писмо не са посочени фактическите и правните основания за извършеното прихващане. Споделя правните изводи на съда основно липса на елементите за прихващане, уредени в разпоредбите на чл. 103-105 от ЗЗД. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от едноличния търговец Любослав Николов Коюнджийски против уведомително писмо изх. № 02-010-2600/13176 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" единствено в частта му, в която е посочена за удържана сума от 7736.96 лева, приспадната в резултат на санкции от други предходни периоди. Първото възражение е, че липсват мотиви към акта, поради което за страната не е ясно конкретното основание за удържаната сума. Второто възражение вече е по съществото на спора, а именно, че приспадната сума е в резултат на наложена санкция при подпомагането за кампания 2010 г., която е обжалвана и е предмет на съдебно производство. Третото възражение е за материална незаконосъобразност, доколкото следвало да се прилага редът за установяване на публични вземания и събирането им, уреден в ДОПК. От приложената в цялост административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е кандидатствал за субсидиране по мярка 214 "АЕП" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" - кампания 2011 г. за сума от 59065.16 лева. С уведомителното писмо е извършена редукция в размер на 295.33 лева и е оторизирана сума от 58769.83 лева. В тази част административният акт не е обжалван и съответно е влязъл в сила. В уведомителното писмо - Таблица № 2 е отбелязано, че на 22.11.2011 г. е изплатена сумата 51032.87 лева, като резултат на удържани 7736.96 лева. Посочено е, че удържаната сума отразява приспаднати суми от наложени санкции от предходни периоди, или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми. Във връзка с конкретния спор, административният орган е приложил още писмо от 17.08.2012 г., издадено по повод възражение на едноличния търговец срещу удържането на сумата. Приложено е също уведомително писмо за кампания 2010 г., издадено на 2.10.2011 г. и две извлечения от счетоводни статии от 22.12.2011 г. с отразени вземания по многогодишни санкции в размер на 1392.65 лева и в размер на 6344.31 лева или общо на стойност 7736.96 лева. При тези данни по делото съдът е приел, че административният акт не съдържа мотиви в оспорената част, тъй като не е конкретизирано в резултат на кое от изброените основания, се извършва удържането и въз основа на какъв предходен акт, който да е влязъл в сила. На второ място с оглед процесуална икономия е разгледал спора и по същество, като е анализирал разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. на Европейската комисия. Счел е, че следва да се приложи институтът на прихващането, уреден в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД и е изследвал предвидените в него предпоставки. При това е съобразил, че наложената на земеделския производител санкция за бъдещ период за кампанията през 2010 г. не е влязла в сила, поради което не е ликвидна и изискуема. Това е дало основание на съда да счете, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената част на акта, водещи до нейната незаконосъобразност и да го отмени. Така постановеното решение е неправилно. Неправилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за удържане на сумата. В тази връзка в пояснението към Таблица № 2, като част от административния акт е посочено на първо място, че тя отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми. Мотивите са възприети от жалбоподателя, което се установява по категоричен начин от съдържанието на жалбата му, инициирала първоинстанционното производство. В нея се оспорва наличието на наложена с влязъл в сила административен акт санкция за бъдещ период за предходната 2010 г. Яснотата за жалбоподателя се установява и чрез приложените счетоводни статии за осчетоводена сума във връзка със субсидирането за 2011 г. на 22.12.2011 г. и съответно отразените в нея вземания на фонда по многогодишни санкции. Анализът на всички тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата, не е застрашило и осуетило правото на едноличния търговец на защита. Поради това дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществен характер, налагащ отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. На следващо място, съдът неправилно е приложил за конкретния случай нормата на чл. 103 от ЗЗД, която касае договорни взаимоотношения. Удържането на суми при прилагане на мерките за подпомагане, е предмет на регламентация в Регламент № 1122/2009 г. и Регламент № 885/2006 г. В разпоредбата на чл. 58 от първия е въведено в случай на наддеклариране с повече от 50%, изключване на бенефициента от получаване на бъдеща помощ. Начинът на възстановяването е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент. В случая оторизираната сума за подпомагане за кампанията през 2011 г. не е оспорена и е изплатена на жалбоподателя. Прихващането е следвало да се извърши в момента на изплащане на субсидията, тъй като в противен случай, то реално няма как да бъде извършено. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на реда, предвиден в чл. 162 и следващите от ДОПК. Той би се задействал само при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно, за да не се стига до там, Европейската комисия е уредила приоритетно начин на възстановяване чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициент. Като не е съобразил тези обстоятелства, административният съд неправилно е отменил административния акт в оспорената му част. Решението противоречи на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а подадената жалба, като неоснователна, подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото, ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на административния орган в размер на 150 лева само за касационното производство, тъй като в първоинстанционното производство не е направена подобна претенция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение