Решение № 3901 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 516/2013 г.

Решение № 3901 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 516/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Полина Златкова Златева - Хемпел, от гр. Варна с която се оспорва Инструкция № Iз 1321/25.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения, изменена с Инструкция № Iз - 2809/24.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи в частта за разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 3. Жалбоподателката излага твърдения за незаконосъобразност и претендира отмяна на нормативния административен акт в атакуваните му части. Развива доводи за нищожност поради необнародване на инструкциите. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи прави възражения за недопустимост и неоснователност на оспорването. Първите подкрепя с факта, че непосредствено преди съдебното заседание е отменил атакуваната инструкция. Наред с това посочва, че не е налице непосредствено засягане на права и интереси на жалбоподателката, тъй като при нея не са налице обстоятелства, свързани с претърпяна телесна повреда при или по повод изпълнение на служебни задължения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Намира атакувания подзаконов нормативен акт в оспорените му части за издаден в нарушение на правилата по чл. 255, ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Върховният административен съд, състав на шесто отделение счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чийто права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Инструкция № Iз 1321/25.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения, изменена с Инструкция № Iз - 2809/24.11.2010 г. е издадена от министъра на вътрешните работи на основание § 26 от ПЗР на ЗМВР във връзка с чл. 255 от същия закон и съдържа правила за поведение, имащи многократно правно действие за неопределен и неограничен кръг адресати и касаещи приложението на закона. Съгласно чл. 255 от ЗМВР на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения. Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител. В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1 ЗМВР. Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции. Страните не спорят, че за периода от 2004 г. до 2011 г. жалбоподателката е заемала длъжността "граничен полицай" при ГКПП - "Летище - Варна" при ГД "Гранична полиция" - МВР, като през месец октомври е напуснала длъжността поради професионално заболяване. Правният интерес от оспорването е обусловен от професионалната обвързаност на Полина Златкова с органите на МВР и произтичащите от това права по възстановяване на увреденото и здраве от изпълняваната служба. Характерът на увреждането като правна квалификация е въпрос на основателност на предприетото обжалване и не детерминира недопустимост на производството. Атакуваните разпоредби на Инструкция № Iз 1321/25.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения, изменена с Инструкция № Iз - 2809/24.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи имат следното съдържание: "чл. 3 - Ако към датата на подаване на молбата за изплащане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 има влязло в сила съдебно решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер равен или по-голям от размера на полагащото се по тази инструкция, обезщетение не се изплаща. Ако присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в по-малък размер - на правоимащите се изплаща разликата до размера на дължимото обезщетение по тази инструкция." "чл. 4, ал. 1, т. 3 - Обезщетенията се изплащат от дирекцията, в която е работил служителят при настъпване на вредоносния резултат, въз основа на писмена заповед на директора при представяне на разпореждане от териториалното поделение на НОИ за приемане на злополуката за трудова". Страните не спорят, че обжалваният нормативен административен акт не е обнародван. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Относима е и аналогичната разпоредба на чл. 37, ал. 1 ЗНА, която изисква обнародване на подзаконовите административни актове. Нормата на чл. 78, ал. 2 АПК препотвърждава конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове. Това повтаряне на възприетото конституционно решение само утвърждава значимостта на обнародването като начин за узнаване от адресатите на акта за издаването му и като завършващ елемент на фактическия състав по издаване на нормативния административен акт, в т. ч. по определяне на момента на влизането му в сила. Всеки акт, за да породи правно действие, т. е. за бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването в "Държавен вестник", което създава законовата презумпция за узнаване. По делото не се спори, че инструкцията (както и тези по изменението и по последвалата отмяна) не е обнародвана. С оглед на това, при неизпълнение на задължението за обнародване на нормативния административен акт, същият не е довършен - не са извършени предписани от Конституцията действия. Ето защо, необнародването в "Държавен вестник" на оспорения нормативен акт е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК - съществено са нарушени посочените по-горе административнопроизводствени правила по издаването му. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание (при липсващо нормативно основание). Но приложеният необнародван подзаконов нормативен административен акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. За това, в този случай, допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му - липсата на обнародване е особено съществено. Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това. Ирелевантни за спора са обстоятелствата, касаещи отмяната на акта (оттеглянето му според твърденията на процесуалния представител на административния орган). По изложените съображения инструкцията в атакуваните и части следва да бъде обявена за нищожна. При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на съдебни разноски. Съгласно приложените доказателства - вносни бележки за платени държавна такса за образуване на делото и за обнародване на съобщението за оспорването в "Държавен вестник" и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати сумата от 30.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение