Решение № 9749 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2020 г.

Решение № 9749 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2402/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на И. И. против решение № 8157 от 18.12.2019 г. по адм. дело № 6011/2019 г. на Административен съд С. – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, в писмени бележки и пледоария по същество изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на И. И. против заповед № 4086/13.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител и във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ), поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си предвид привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер по прокурорска преписка вх. № 19599/2014 г. по описа на Районна прокуратура – С., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността инспектор в Агенция "Митници", в отдел "Митнически мобилни групи" на Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление. Съдът е установил точно фактите по спора. И. И. е заемал длъжността инспектор в Агенция "Митници", в отдел "Митнически мобилни групи" на Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване", Централно митническо управление. В удостоверение рег. № И-6550-60-101/05.03.2019 г., издадено от Национална следствена служба, е посочено, че към 05.03.2019 г. срещу лицето И. И. има повдигнати обвинения за неприключили наказателни производства: прокурорска преписка вх. № 19599/2014 г. по описа на Районна прокуратура – С., досъдебно производство № 1924/2014 г. по описа на РУП 03-СДВР, по което му е повдигнато обвинение на 31.03.2015 г. за престъпление по чл. 143, ал. 1 от Наказателния кодекс. На 13.03.2019 г. директорът на Агенция "Митници" е издал оспорената заповед № 4086/13.03.2019 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и във вр. с чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро от ЗМ и удостоверение рег. № И-6550-101 от 05.03.2019 г. на НСлСл е прекратено служебното правоотношение с държавния служител, считано от 15.03.2019 г., поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. При коректно установени фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Установил е, че е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. При решаване на материалноправния спор съдът е посочил, че съгласно чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, в приложимата редакция, митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Съдът е приел, че в случая със закон, по силата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е създадена нова фактическа обстановка. Изтъкнал е, че тази разпоредбата е обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 17.09.2019 г. по конст. дело № 7/2019 г. на Конституционния съд на Република България, обн. в ДВ., бр. 75/24.09.2019 г., но е в сила към датата на издаване и връчване на процесната заповед. Поради това съдът е достигнал до извод, че привличането на служителя като обвиняем за извършено престъпление от общ характер го поставя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си функции и задачи и обуславя приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаване едностранно, без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМ митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. С изменение на ЗМ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) е създадено второ изречение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, с което към държавните служители, които упражняват функции на митнически орган по смисъла на ЗМ, е поставено допълнително изискването, а именно да са само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Заеманата от И. И. длъжност е на митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗМ, а привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е възприето като обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Както вече се посочи, с решение № 7/17.09.2019 г. по конст. дело № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.) на Конституционния съд на Република България разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Съдът правилно е посочил, че в съдебната практика непротиворечиво се приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предполага възникване на факти от обективната действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията му и причините за тази невъзможност не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. В случая, промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със закон и тези фактически обстоятелства се субсумират в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение поради невъзможност служителят да изпълнява служебните си функции и задачи. Съдът обаче неправилно не е отчел правния ефект на конституционното решение, с което законовата разпоредба, по силата на която служителят е поставен в обективна невъзможност да продължи на заема длъжността си, е обявена за противоконституционна. В решение № 7/2019 г. по конст. дело № 7/2019 г. Конституционният съд е посочил, че "разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ съдържа неясна формула за нелоялност, която законодателят свързва с процесуалното качество на обвиняем или подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Възприетото автоматично отстраняване от заемане на държавна служба в митническата администрация не оставя пространство за преценка кога пълноценната реализация на правото на труд следва да отстъпи пред защитата на специфичния авторитет на държавната служба. Отсъствието на нюансиран подход не позволява да се отчетат степента на обществена опасност на твърдяното престъпление, връзката му с функциите на митническия служител, както и други индивидуални особености на конкретния случай. (...) Съдебното оспорване на законността на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение би било с предизвестен край, доколкото единствените предпоставки, които ще подлежат на съдебна преценка, са свързани с факта на заемане на съответната позиция в митническата администрация на лицето и с факта на повдигнатото срещу него обвинение за умишлено престъпление от общ характер". Поради тези съображения текстът е обявен за противоконституционен. С влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ, е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще жалбоподателят да продължава да търпи последиците от действието на обявената за противоконституционна правна норма. Предвид обявяване на законовата разпоредба за противоконституционна, заповедта на органа по назначаването, с която е прекратено служебното правоотношение със служителя се явява материално незаконосъобразна. Върховният административен съд е приел в практиката си, че основната цел на контрола от Конституционния съд по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 КРБ – отстраняване от правния ред на несъвместими с Конституцията законови положения и осуетяване на тяхното прилагане, налага конститутивното действие на постановеното решение да обхване и заварените висящи правоотношения, които са породени от юридически факти, попадащи в приложното поле на обявената за противоконституционна разпоредба, като тези правоотношения следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията с оглед върховенството й в йерархията на нормативните актове, като не се допуска то да бъде преодоляно с прилагането на противоконституционни разпоредби. Това разрешение следва и от принципа за равенство на българските граждани пред закона, прогласен в чл. 6 КРБ. Приемането на противното означава да се приложи законова норма, която вече е обезсилена – вж. решение № 12272 от 11.10.2018 г. по адм. д. № 10171/2018 г. на ВАС, 5-членен с-в. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. Конституционният съд изрично прие, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В решението си Конституционният съд сочи, че: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да се отмени като материално незаконосъобразно. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отмени оспорената първоначално заповед. С оглед изхода на спора, юридическото лице - Агенция "Митници", в чиято структура е издателят на административния акт, следва да заплати на касационния жалбоподател направените разноски по делото в общ размер на 2070 лв. – 1000 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК пред административния съд и 1000 лв. направените разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, както и 70 лв. държавна такса за касационната инстанция. Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е неоснователно, т. к. преценка на фактическата и правна сложност на спора не показва такава непропорционалност на претендираното възнаграждение, която да обуславя неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,