Решение № 2978 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16226/2013 г.

Решение № 2978 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16226/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Красимир Димитров Стоичков от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Руска Иванова от същия град, срещу решение № 6397 от 23.10.2013 г. по адм. дело № 1380/2013 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С молба вх. № 643 от 30.11.2000 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната "пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 6 от отм. ЗП" (според чл. 6 от Закона за пенсиите, отменен от 01.01.2000 г. с § 12, т. 2 ПЗР на КСО, военнослужещите при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им, а според § 3 - сега § 3, ал. 1 - ПЗР на КСО до 31.12.2003 г. включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове).

В молбата е инкорпорирана декларацията "не работя и не се осигурявам след 01.01.1994 г."

1. С разпореждане № 12 от 06.12.2000 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е отпуснало на касационния жалбоподател исканата от него пенсия, считано от 23.11.2000 г.

1. С молба вх. № 8911 от 14.10.2004 г. касационният жалбоподател поискал да бъде изменена отпуснатата му пенсия, като се зачете и придобит от него осигурителен стаж след пенсиониране - от 01.01.2001 г. до 27.08.2002 г. С разпореждане № 57 от 10.11.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е уважило това искане.

1. Със заявление вх. № МП-48157 от 05.06.2012 г. касационният жалбоподател отново е поискал да бъде изменена отпуснатата му пенсия, като се зачете придобит от него след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 25.11.2002 г. до 05.06.2012 г.

При направената проверка в Регистъра на осигурените лица длъжностното лице установило, че Красимир Димитров Стоичков е работил и е бил осигуряван от 01.01.1997 г. до 31.07.1997 г. във фирма "Сердика - 1", от 01.08.1997 г. до 31.03.1998 г. във фирма "Дарко Сердика" и от 01.05.1998 г. до 23.11.2000 г. в "Иноватикс". Затова с разпореждане от 22.06.2012 г. е спряло изплащането на пенсията от 01.07.2012 г. и е разпоредило от тази дата на касационния жалбоподател да се изплаща лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минималния размер от 145 лв., а с писмо изх. № МП-48157 от 29.06.2012 г. е поискало той да представи обр. УП-2 от всеки от тези работодатели ("Сердика-1", "Дарко Сердика" и "Иноватикс").

1. Красимир Димитров Стоичков изпълнил това искане и представил удостоверения от посочените работодатели. Преизчисляването на индивидуалния му коефициент въз основа на новите данни за осигурителен стаж преди пенсионирането (към 23.11.2000 г.) довело до значително понижаване на този коефициент - от 1.748 на 1.188.

С разпореждане № 40 от 19.10.2012 г. длъжностното лице преизчислило размера на пенсията по новия индивидуален коефициент 1.188 от датата на първоначалното й отпускане (23.11.2000 г.), като включило и осигурителния стаж и осигурителния доход, които не били представени при първоначалното отпускане на пенсията. В резултат на това преизчисляване се оказало, че за времето от 23.11.2000 г. до 01.01.2002 г. Красимир Димитров Стоичков е получил в повече 357,41 лв. от това, на което е имал право, а от 01.01.2002 г. до 30.06.2012 г. е получил в повече 5937,81 лв.

1. Затова с разпореждане № 48 от 16.11.2012 г. длъжностното лице разпоредило Красимир Димитров Стоичков да възстанови сумата 5937,81 лв., а вземането до 01.01.2002 г. за 357,41 лв. обявило за погасено по давност.

1. С решение № РО-806 от 10.12.2012 г. директорът на СУСО отхвърлил жалбата на Красимир Димитров Стоичков срещу разпореждане № 40 от 19.10.2012 г. (абзац втори на т. 5 по-горе), а с последващо решение № РО-65 от 04.02.2013 г. отменил разпореждане № 48 от 16.11.2012 г. (по предходната т. 6) и признал вземането за периода 01.01.2002 г. - 01.01.2007 г. за погасено по давност, поради което върнал пенсионната преписка на длъжностното лице за преизчисляване на задължението за надвзета пенсия.

II. Касационният жалбоподател Красимир Димитров Стоичков оспорил тези решения пред Административен съд - София град. С определение от 25.03.2013 г. по адм. дело № 1380/2013 г. този съд разделил оспорването на решение № РО-806 от 10.12.2012 г. от това на решение № РО-65 от 04.02.2013 г. и постановил производството по адм. дело № 1380/2013 г. да продължи по оспорването на решение № РО-806 от 10.12.2012 г.

С посоченото по-горе решение (оспорено сега с касационната жалба) Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Красимир Димитров Стоичков срещу решение № РО-806 от 10.12.2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 40 от 19.10.2012 г. (с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е преизчислило размера на пенсията по новия индивидуален коефициент 1.188 от датата на първоначалното й отпускане). За да постанови този резултат, съдът е приел, че "въз основа на установените в съдебното производство факти (...) е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО за изменение на влезлите в сила разпореждания за отпускане и изменение на ПОСВ, според което влязло в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (а) в процесния случай е доказано по категоричен начин, че жалбоподателят е декларирал, че не се осигурява след 01.10.1994 г. и че не работи - следователно пенсията му е била определена въз основа на декларация с невярно съдържание, подадена от него."

Направеният от директора на СУСО и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО извод, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на молбата за пенсия, Административен съд - София град е приел този извод за законосъобразен със следните мотиви: "Стоичков недобросъвестно е получил част от пенсионното плащане, като е посочил неверните данни, че не се е осигурявал преди подаването на молбата - декларация и че не е работил. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В случая не може да се възприеме, че лицето е полагало труд и е било надлежно осигурявано без да съзнава тези обстоятелства. Декларирането на неверни данни относно обстоятелство, имащо основно значение за претендираното право, от което лицето черпи права, представлява недобросъвестност, поради което правилно пенсионният орган е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО."

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Основани са на твърдението, че жалбоподателят нито е знаел, нито е предполагал, че по-големият по размер осигурителен стаж може да има за последица по-малък размер на пенсията за изслужено време и възраст (осигурителен стаж и възраст), а за да е недобросъвестно лицето, получило плащане, трябва да е знаело или да е било длъжно да знае съществуването или несъществуването на определени факти и събития от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. Признавайки го за недобросъвестен съдът се основал единствено на думите "и не се осигурявам след 01.01.1994 г.", дописани саморъчно на бланкетната декларация на стр. 1 на предложението за неговото пенсиониране (вх. № 643 от 30.11.2000 г.). Но почеркът, с който е изписана тази декларация не е негов. Негов е подписът под нея, но тя не е написана от него. Жалбоподателят няма спомен как и при какви обстоятелства преди 13 години се е подписал под тази декларация. Вероятно дежурният на приемащото гише служител на НОИ е написал декларацията и го е накарал да се подпише. Освен това длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е било длъжно служебно да извърши проверка дали описаният в предложението за пенсиониране осигурителен стаж съответства на вписания в трудовата му книжка.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че доводите за неправилност на съдебното решение са неоснователни.

Жалбоподателят, дори да не е написал собственоръчно декларацията "не се осигурявам след 01.10.1994 г.", лично е подписал тази декларация и с подписа си е удостоверил, че тя изхожда от него. Укриването (затаяването) на осигурителен стаж, положен след 01.01.1997 г., сочи на знание, а не на незнание, че осигурителният доход по този стаж ще доведе до по-малка по размер пенсия. А заверките на вписванията на осигурителен стаж след 01.01.1997 г. в трудовата книжка не са датирани, поради което от тях не може да бъде направен обоснован извод, че тези заверки са били вписани към датата 30.11.2000 г., на която е подал молба вх. № 643 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че длъжностното лице, приело молбата и приложената към нея трудова книжка, е било длъжно да установи положеният след 01.01.1997 г. осигурителен стаж.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,