Решение № 6053 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16253/2013 г.

ВАСVII отделение08.05.2014 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6343 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 5515/2013 г. на Административен съд София- град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6053 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16253/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от Цветана Георгиева Гочева, в качеството й на председател на Българска асоциация за погребална култура /БАПК/ срещу решение № 6343 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 5515/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба против решение № РД-09-ЗДОИ-92/10.05.2013 г., издадено от директора на дирекция "Секретариат на Столичния общински съвет".

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установени следните факти:

Производството по издаване на оспорения акт е образувано със заявление рег. индекс СО-94-ЗДОИ-173/30.04.2013 г. на СО, адресирано до председателя на СОС. С него представляващият сдружението - жалбоподател е поискала да й бъдат предоставени на хартиен носител:

  1. Документ, от който да е видно от кого и кога при председателя на СОС е постъпил доклад по въпроса - предоставяне на общински имот за безвъзмездно за управление на Министерство на културата (МК);
  1. Документ (мнение, становище, разчет или текст от какъвто и да било друг характер, издаден от СО или звено на общинска бюджетна издръжка), от който да е видно, че конкретният общински имот, обект на интерес от страна на МК, не е необходим "за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка или на техни териториални структури" съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за общинската собственост;
  1. Документ за границите на имота (в графично изображение - скица, не словесно описание).
  1. Преписи от протоколите от заседанията на Постоянните комисии към Столичен общински съвет (СОС), на които е разпределено разглеждането на съответната точка (включително изказвания, питания, предложения и т. н., както и гласуване);
  1. Друга информация от какъвто и да било характер във връзка с решение № 9/24.01.2013 г. по т. 11 от Протокол № 33.

Заявлението е било разгледано от директора на дирекция ССОС съобразно функциите, възложени с представената заповед № СО-СОС-РД-09-1/04.02.2013 г. на председателя на СОС. С процесното решение издателят му е приел, че в частта по т. 1 и т. 4 горепосоченото заявление отговаря на изискванията на чл. 25 ЗДОИ и поисканата информация попада в приложното поле на чл. 2 и чл. 3 от същия. Във връзка с исканата по т. 2 и т. 3 от заявлението решаващият орган е приел, че СОС не е компетентен да се произнесе, а по т. 5 от заявлението искането е формулирано много общо и не е ясно точно каква информация се иска. Въз основа на горното и на основание чл. 28, чл. 32 и чл. 29, ал. 1 ЗДОИ е постановено предоставяне на информация съответно по т. 1 и т. 4 от заявлението, по т. 2 и т. 3 от същото искането е изпратено по компетентност на зам. кмет на СО (който впоследствие се е произнесъл с негово решение № СО-РД-ЗДОИ-95/15.05.2013 г., представено по делото), а по т. 5 е указано на заявителя да уточни предмета на искането си.

При така установените факти АССГ е стигнал до извод, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, спазена е законоустановената форма, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, същото е в съответствие с материалния закон и е съобразено с целта на закона.

Безспорно установено по делото е, че поисканата от касатора информация по пунктове 1 и 4 от заявлението е предоставена. В случай, че по т. 4 предоставената информация е непълна, в каквато насока са твърденията на касатора, той би могъл да поиска допълване на предоставената информация по реда на чл. 22 ЗДОИ, без да е необходимо да заплаща допълнителни разходи за това, след като направи мотивирано искане.

Що се отнася до поисканата информация по т. 2 и т. 3 от заявлението, настоящата инстанция счита, че в случая законосъобразно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. Единствено задълженият субект, по смисъла на ЗДОИ, може да прецени дали исканата информация се съхранява при него или не. В случая зам. кметът, на когото е изпратено заявлението по т. 2 и т. 3 се е произнесъл по направеното искане за достъп до обществена информация, като неговото решение също е обжалвано от касатора.

Съгласно чл. 29 ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. В т. 3 от решението органът е поискал заявителят да уточни каква точно информация иска, защото така формулираното искане "друга информация от какъвто и да било характер във връзка с решение № 9 от 24.01.2013 г. по т. 11 от протокол № 33" е прекалено общо и неясно. Правилен е изводът на съда, че решението е законосъобразно и в тази част, тъй като са били налице предпоставките на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, с оглед на което на заявителя е дадена възможност да уточни своето искане.

Съдът е осъществил контрол за законосъобразност на процесното решение на СОС съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 АПК. Обосновано е приел, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и в съответствие с материалния закон е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

2