Решение № 11506 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Шерита - М" ООД представлявано от управителя Г. Р. чрез пълномощника адв. Лещев от Софийска адвокатска колегия, против Решение 9561/19.03.2025 год. постановено по адм. д. 1406/2023 год. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Шерита-М" ООД срещу Решение 1040-21-29/16.01.2023 год. на Директора на ТП на НОИ- София град, с което е потвърдено Разпореждане 23613 от 14.10.2019 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. По съображения за неправилност на съдебния акт относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно спорът да се реши по същество като се отменят оспореното Решение 1040-21-29/16.01.2023 год. на Директора на ТП на НОИ-София град и потвърдено с него Разпореждане 23613 от 14.10.2019 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Касаторът претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Велкова, е депозирал писмено становище и писмена защита, с които оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът В. М. Д. чрез пълномощника адв. Дюлгеров в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 31.07.2019 год. В. М. Д. представил декларация за трудова злополука съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ София-град, в която декларирал претърпяна от него трудова злополука на 02.10.2018 год. при слизане по мокри стъпала и пренасяне на кашон с продукти в складовото помещение на Учебно- възстановителна почивна база /УВПБ/ Св. Св. Константин и Елена" в гр. Варна. Декларацията е заведена с вх. 685 от 31.07.2019 год. и въз основа на нея е открито досие за трудова злополука 23613. Пострадалият представил първичен болничен лист Е20180011283 за периода 02.10.2018 год.- 04.11.2018 год. с диагноза: [заличен текст], за 34 дни/4 дни стационар и 30 дни домашен режим-до 04.11.2018 год./, причина-06-злополука-нетрудова. На 26.08.2019 год. от комисия определена от осигурителя Шерита М ООД е съставен Протокол за трудова злополука 131-123-021/26.08.2019 год., в който е отразено, че специфичното физическо действие извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор, причинил увреждането е движение по стълбище на сградата, подхлъзване и падане на стъпалата на стълбището . На основание чл. 58, ал. 1, ал. 2 от КСО и чл.7, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ е извършено разследване на злополуката съвместно с представители на ТП на НОИ Варна, Дирекция Инспекция по труда (ДИТ) - Варна и Шерита М ООД. Резултатите от извършеното разследване са обективирани в Протокол 1029-03-5631#5 от 27.09.2019 год. Екземпляр от протокола е връчен на 09.10.2019 год. срещу подпис на управителя на дружеството Г. Р.. В хода на административното производство са снети писмени обяснения на пострадалия и работници и служители на дружеството. На 14.10.2019 год. е издадено Разпореждане 23613/14.10.2019 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което декларираната злополука вх. 685/31.07.20219 год. на ТП на НОИ София град от осигурителя Шерита - М ООД станала с В. М. Д. на 02.10.2018 год. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Посочено е, че от Протокол 021/26.08.2019 год. за разследване на злополуката от осигурителя, Протокол 1029-03-5631#5 от 27.09.2019 год. за резултатите от извършено разследване на злополуката на ТП на НОИ- Варна, ДИТ Варна и осигурителя Шерита М ООД, обясненията на пострадалия и работници и служители, е видно, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа - товаро-разтоварни и преносни работи. При пренасяне на кашон с плодове по стълби към склада пострадалият се подхлъзва и пада, вследствие на което получава [заличен текст] - довело до временна неработоспособност. Разпореждане 23613/14.10.2019 год. е оспорено пред горестоящия административен орган и е потвърдено с Решение 1040-21-29/16.01.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град. По делото е допусната и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица заключават, че описаните промени в [заличен текст] се дължат на получената при падането травма със [заличен текст]. [заличен текст]. По делото липсват данни/анамнеза за продължителността на болките при В. Д.. Практически след [заличен текст] - се дават 30 дни домашен отпуск. Следва контролен преглед и според оплакванията на пациента временната неработоспособност може да продължи до 6 месеца. Оплакванията от [заличен текст] област може да се дължат, както на травмата /2018 год./, така и на описаните в ЕР на ТЕЛК 04379/128/30.09.2015 год. издадено от 1-ви състав на ТЕЛК към УМБАЛ Света Марина ЕАД гр. Варна: [заличен текст]. По делото е допусната и допълнителна СМЕ като съгласно заключението на вещото лице на база приложените по делото копия от медицински документи на лицето В. М. Д. във връзка с издаването на експертно решение 2793/127/13.08.2018 год. от 1-ви състав на ТЕЛК 0312 към УМБАЛ Света Марина'' ЕАД гр. Варна не може да направи възложеното сравнение между образните изследвания от 02.10.2018 год. и предходни образни изследвания с цел установяване наличие или липса на промени на тялото на [заличен текст] преди дата 02.10.2018 год., като отбелязва, че при изготвянето на КСМЕ е посочено, че диагнозата [заличен текст] е налична и в предходно експертно решение 04379/128/30.09.2015 год. издадено от 1-ви състав на ТЕЛК към МБАЛ Св. Марина" ЕАД, гр. Варна. Заключенията по КСМЕ и допълнителна СМЕ са приети от съда без оспорване от страните и са кредитирани като компетентно изготвени. В хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателствени средства. За да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна Административен съд София-град е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него Решение 1040-21-29/16.01.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването му, при липса на допуснати нарушения на специалните и общите производствени правила и е материално законосъобразно. Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице В. М. Д. на дата 02.10.2018 год. осъществявайки дейност в складово помещение на Учебно-възстановителна почивна база Св. Св. Константин и Елена", първоинстанционният административен съд е приел, че са налице всички визирани в чл.55, ал.1 от КСО предпоставки, а именно: причинено е внезапно увреждане, това увреждане е причинило временна неработоспособност, налице е причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат (временната неработоспособност е пряко следствие на внезапното увреждане, а не на други обстоятелства), пострадалото лице е осигурено по чл. 4 от КСО и е налице функционална връзка с извършваната работа, тъй като увреждането е станало през време на работа и във връзка с възложената му работа, поради което правилно и законосъобразно злополуката е квалифицирана като трудова. Според съда настъпилото травматично увреждане на здравето, изразяващо се в [заличен текст] получено от В. Д. в резултат на падане при придвижване по стъпала, пренасяйки с две ръце кашон с продукти тежащ 5 кг попада в категорията внезапно увреждане на здравето. Според решаващия съд пострадалият В. Д. е получил увреждането на работното си място при извършване на дейности, обхващащи се от общите характеристика на длъжността му, което обуславя функционалната връзка. Съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал обстоятелството, че злополуката с В. Д. е настъпила по време, когато лицето е изпълнявало служебните си задължения на посочената в оспорвания акт дата. С оглед заключенията на вещите лица и дадените от тях в проведените съдебни заседания по делото разяснения, съдът е приел, че въпреки наличието на [заличен текст] на В. Д. настъпилото на 02.10.2018 год. увреждане на здравето е с внезапен характер и е довело до временна неработоспособност, поради което решаващият съд намира за доказан основен елемент на трудовата злополука - причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат - временната неработоспособност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразно предвиденото в чл. 168 от АПК и на основанията посочени в чл. 146 от АПК първоинстанционният административен съд е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът в нарушение на процесуалните правила на чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 (предишна ал. 4, както е посочена и в жалбата) от АПК, не е положил усилие за събиране на доказателства, относими към законосъобразността на административния акт и не е съдействал на страните за изясняване на важни обстоятелства по спора. При спазване на процесуалноправните норми на чл. 170 и чл. 171 от АПК съдът е събрал и обсъдил относимите за правния спор доказателства касаещи възникналото към датата на злополуката трудово правоотношение между пострадалото лице и "Шерита - М" ООД, както и настъпилото травматично увреждане, което е във функционална връзка с извършваната от В. Д. работа. Доказателствената тежест е разпределена коректно между страните по делото с разпореждане от 14.03.2023 год. Съдът нееднократно е изискал от УМБАЛ Св. Марина ЕАД гр. Варна да представи резултати от [заличен текст] на В. Д. извършена за целите на ЕР 2793/127/3 от 13.08.2018 год. на ТЕЛК, като в отговор е уведомен, че лечебното заведение няма данни за извършена такава на посоченото лице през август 2018 год. и не разполага с такава документация. Изискано е и е представено от директора на РЗИ Варна посоченото ЕР на ТЕЛК и приложената към него медицинска документация. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният съд е обсъдил заключенията на комплексната СМЕ и допълнителна СМЕ заедно с другите доказателства по делото. Неоснователно е възражение на касатора за липса на териториална компетентност на административния орган. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Видно от съдържанието на цитираната разпоредба декларацията се подава в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя, като в случая дружеството-осигурител е с регистрация в гр. София, поради което правилно декларацията е подадена и е открито досие на злополуката в ТП на НОИ София. Обстоятелството, че заповедта за извършване на разследването е издадена от директора на ТП на НОИ Варна и разследването е извършено от служители на ТП на НОИ Варна и ДИТ Варна, тъй като злополуката е настъпила в к.к. Св.Св. Константин и Елена , не води до липса на териториална компетентност на длъжностното лице и директора на ТП на НОИ София. Териториалната компетентност на длъжностното лице, издало разпореждането, с което злополуката се признава за трудова, съответно на горестоящия административен орган, се определя от регистрацията на осигурителя, а не от мястото на настъпване на злополуката. Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за държавните служители) работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Установени са обстоятелствата по възникване на инцидента на декларираната от В. Д. дата. Обосновано съдът се е доверил на изготвеното заключение по приетата КСМЕ, съгласно което промените в [заличен текст]. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че въпреки наличието на [заличен текст] на Д., в случая увреждането на здравето е с внезапен характер и е довело до неработоспособност. Дадените от вещото лице в съдебно заседание на 19.02.2025 год. обяснения (отчитайки наличието в ЕР 04379/128/30.09.2015 год. на ТЕЛК на диагноза [заличен текст], но при липса на приложени изследвания), съгласно които при остеопороза е възможно такава фрактура да настъпи и при минимално физическо усилие, не водят до различен извод, доколкото същите имат изцяло хипотетичен характер и в случая липсват данни за настъпило усложнение или обостряне на съществуващо заболяване. Освен това, релевантните факти и обстоятелства включително относно начина на увреждане и причините за злополуката са установени въз основа на протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката (подписан без забележки и възражения от членовете на комисията, сред които е и представител на работодателя), който е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила (чл. 58, ал. 6 от КСО вр. чл. 179 от ГПК), като по делото не са събрани доказателства, които да оборят констатациите в същия. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката е изпълнявало задълженията си по сключения трудов договор с касатора на работното си място и в рамките на работното време. Видно от представената длъжностна характеристика в задълженията на работника е и извършването на товаро-разтоварни и преносни работи (т. 3.1 от длъжностната характеристика). Доказано е наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. В случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова, както правилно е приел първоинстанционният съд. Квалифицирането на злополуката като трудова е изцяло в компетентността на органите на НОИ по арг. чл. 60, ал. 1 КСО, а не на органите на медицинската експертиза. При разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това е в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО (така решение 7582 от 10.07.2023 г. по адм. д. 10884/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. 8187/2021 г., VІ отд., решение 13237 от 08.10.2019 г. по адм. д. 5/2019 г., VІ отд., решение 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. 10069/2019 г., VІ отд. и др.). Правилно съдът е приел, че доколкото в представения първичен болничен лист (както и в другите представени болнични листове) не са посочени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, същите нямат доказателствена стойност за посочената в тях причина за неработоспособността. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателна е претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника директор на ТП на НОИ - София-град. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (в действащата редакция към момента на претендирането им) същите следва да се определят на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,