Решение № 811 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10093/2023 г.

Производството е по повод касационна жалба от М. Кисова от гр. Раковски, чрез пълномощник, против решение 1332 от 10 юли, 2023 г., постановено по адм. дело 29/23 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Кисова срещу решение 2153-15-358/20.12.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с която на основание чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено касационен жалбоподател да възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8903,24 лв. главница за периода от 01.01.2017 29.02.2020 г., както и лихва в размер на 3865,71 лв., начислена към 02.11.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 02.11.2022 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно извършено прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО; неправилно определен размер на дължими за възстановяване суми, както и на заличените задължения поради изтекла давност. Прави се оплакване за незаконосъобразност на съдебното решение, в резултат на неустановено, както от съда, така и от административния орган недобросъвестно поведение на касационния жалбоподател във връзка с получавана от нея ПОСВ. Твърди се, че добросъвестно е получавала пенсия със съзнанието, че има право на това, а относно фактически заложеното в пенсионното досие отрича да е представяла документи, които са отхвърлени от длъжностни лица от ПО. В тази връзка намира и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, като постановено при неустановени и недоказани факти. Основното оплакване в касационната жалба е, че органите по Пенсионно осигуряване са извършили прихващане на пенсии, отпуснати по разпореждането от 05.06.2000 г., без да има влязъл в сила административен или съдебен акт, който да определя окончателен размер на задължението, нито е спазена процедура по издаване на разпореждане за прихващане. В касационната жалба се възразява незаконосъобразност на извършените прихващания, като се сочи причина, че погасените по давност задължения са били предмет на прихващане, а от това след заличаването им не е установен точен размер на сумата за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсии. Прави се оплакване, че в тази част, при изрично оплакване в жалбата до Административен съд Пловдив, в обжалваното съдебно решение, безмотивно е прието, че оплакването било неоснователно. Искането е за отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, в приложен по делото отговор, поддържа и развива становище за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Представител на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на оплакванията на жалбоподателката. Решаващият съдебен състав правилно е определил повдигнатия пред него правен спор, който е свързан с обстоятелството дали сумите, които М. Кисова е получила като пенсия за ОСВ са недължимо платени, съответно била ли е тя недобросъвестна при получаването им по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Безспорно е, че по сила на предходно административно и съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт (решение 1367 от 2.07.2021 г. по адм. дело 1986/2020 г. на Административен съд- Пловдив, оставено в сила с решение 9078 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 6524/2022 г., VI о.) е потвърдено разпореждане [номер] от 05.06.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив. С това разпореждане е отменено разпореждане [номер] от 05.10.2000 г., както и следващи разпореждания, с които първоначално е отпусната и изменяна ПОСВ на касационен жалбоподател. Повод за това е развило се производство по контрол на фондовете за ДОО, както и проверка по досъдебно производство за престъпни деяния, като в резултат на такава е установено, че жалбоподателката неправомерно е получавала ПОСВ, считано от 05.10.2000 г. При извършените проверки е установено, че към дата на отпускане на ПОСВ 08.08.2000 г., подадените от касационен жалбоподател данни не отговарят на основанията по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. По тези обстоятелства не могат да се противопоставят доказателства от страна на М. Кисова, оборващи установеното, а от нейна страна не са ангажирани такива. С разпореждане РНП-2-4-15-01230408 от 02.11.2022 г., издадено от ръководител на ПО при ТП на НОИ гр. Пловдив е наредено по отношение на касационен жалбоподател да възстанови недобросъвестно получени пенсии за периода 01.01.2012 г. до 29.02.2020 г., общо в размер на 48853,97 лв., като е констатирано, че за периода 08.08.2000 г. до 31.12.2011 г. задължението е погасено по давност по реда на чл. 115, ал. 1 от КСО. При проведеното административно обжалване от М. Кисова на разпореждането от 02.11.2022 г., ответник по касационната жалба по направеното възражение от страна на жалбоподателя за изтекла давност, прилага петгодишната такава за периода 01.01.2012 31.12.2016 г., като размерът на задължението се редуцира до 12768,95 лева, от които 8903,24 лв. главница и лихва върху вземането 3865,75 лв., за период 01.01.2017 29.02.2020 г. Първоинстанционен съд е съобразил и заключение на СИЕ, че вземането от недобросъвестно получавани пенсии, с извършени от органът по ПО прихващане е доказано по размер и е изискуемо. Правният извод на съда се обосновава с актове на администрацията, както и с обжалваното решение на ответника, че в хода на извършена проверка е установено основание за отмяната на разпореждане от 05.10.2000 г., както и следващи такива по пенсионното досие на касационен жалбоподател, като е признато, че осигуряването е за период различен и по-малък от този, за който е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2000 година. В решението на първоинстанционния съд подробно е описано основанието, на което е отменено разпореждането за отпускане на ПОСВ през 2000 г., както и следващите актове, установяващи недобросъвестно получени суми за пенсии по периоди, както и прилагането на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО. Решаващият съд приема ликвидността на задължението, съобразно определения в обжалваното пред него решение, издадено от ответника, като споменава, че размерът е безспорно доказан по приложени към административния акт справки 1, 2 и 3, както и извършено прихващане. Неоснователни са оплакванията на касационната жалбоподателка, че било неустановено, след като тя не отрича, че не е работила при сочени в актовете на администрацията и съда работодатели/осигурители, как се формира размера на дължимите за възстановяване недобросъвестно получени суми към ДОО. Следва да се има предвид, че това оплакване е след значителен период от време, през което М. Кисова е получавала ЛПОСВ, а в хода на проверка отрича да е работила при осигурители, от които е ползвала удостоверителни документи при подаване на първото заявление за отпускане на пенсия. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС споделя изводите на Пловдивския административен съд, който се обосновава с приложените като неразделна част към обжалваното решение справки, както и установената ликвидност на задължението според приетата СИЕ. Неоснователно е оплакването, че определената за възстановяване недобросъвестно получена сума, по разпореждането РНП-2-4-15-01230408 от 02.11.2022 г., в потвърдената с оспорваното решение на ответник част е неправилно определена. Дължимостта на сумата за възстановяване е за период от 01.01.2017 г. до 29.02.2020 г., през който касационен жалбоподател е получавал пенсия в размер, който не съответства на осигурителния стаж. Последното е наложило отмяна на разпореждането за отпускане на ПОСВ от 2000 г., а на следващо място и е основание за възстановяване на тази сума. В тази връзка, по заключението на приетата от съда СИЕ, поискана от жалбоподател са посочени и сумите, получавани за периода до 2020 г, когато е разпоредено спиране изплащането на ПОСВ в резултат на извършени проверки. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, при определяне реда за прихващане на суми. Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Самата разпоредба налага изпълнение на административния акт, в случаите, когато не е изпълнен доброволно. В случая, правното основание за издаване на разпореждането, потвърдено с оспорваното пред административния съд решение на директор на ТП на НОИ Пловдив е задължението на касационната жалбоподателка да възстанови към фондовете на ДОО недобросъвестно получени суми. Както се посочи, значителния времеви период е дал основание за прилагане на давностните срокове по чл. 115 от КСО. Значителната част от недобросъвестно получените суми са отпаднали като задължение и при евентуално принудително изпълнение на задължението жалбоподателката може да противопоставя прихванати суми. Касационен състав не приема, че определената за възстановяване недобросъвестно получена сума е определена неправилно от ответник. Систематичното място на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО е след това, на основание на което е издаден оспорвания административен акт. В случая, ответник е разпоредил възстановяване на недобросъвестно получени суми за релевантен период, вземането за който не е погасено по давност. От приложената СИЕ е установимо, че сумата, предмет на административните актове е доказана като недобросъвестно получена. Ликвидността на задължението е определена от обжалваното пред първоинстанционния съд решение на директор на ТП на НОИ Пловдив. В разпореждане РНП-2-4-15-01230408/02.11.2022 г., се сочи правно основание за издаването му по чл. 114, ал. 1 от КСО. Считано от влизане в сила на разпореждането от 05.06.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО и § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО, е отменено разпореждане от 5.10.2000 г. както и следващи такива във връзка с отпусната и получавана пенсия от жалбоподателката. Дали е извършвано прихващане на задължения и с какви разпореждания, в касационната жалба не се сочат такива. Размерът на задължението е доказан, за което се дължи възстановяване на недобросъвестно получени суми. Тричленен състав на Шесто отделение на ВАС приема, че първоинстанционен съд е постановил акта си, при обсъждане правното основание за издаване на обжалваното решение на ответника, което е и предмет на спора. В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Отнасяйки към тази правна норма стабилния административен акт, приложените давностни срокове, с които е погасена значителна част от дължимостта на сумите, първоинстанционен съд приема доказано по размер задължение, като предмет на оспорвания административен акт. Макар да липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Развитото касационно оплакване, че касационен жалбоподател бил добросъвестен, като се препраща към установявания от СПЕ, приета по приложеното адм. дело 1986/2020 г. по описа на Адм. съд Пловдив не е индиция за незнанието как е формирана отпуснатата през 2000 г. ЛПОСВ на жалбоподателкта. Административен съд Пловдив се концентрира да обсъди недобросъвестността на касационен жалбоподател, което е основанието за приложимост на чл. 114, ал. 1 от КСО. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС, изцяло споделя неспоримостта на установената недобросъвестност на касационната жалбоподателка, така както е приел административният съд. За да бъде приложена нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, осигурителните органи следва да докажат недобросъвестността при получаването на отпуснатото обезщетение. Административен съд подробно е обсъдил установените факти, за посочени към 2000 година осигурители, които 1. Не са осигурявали жалбоподателката, защото тя не е полагала труд при тях и 2. Заради невъзможността в процеса на извършване на проверка, жалбоподателката да потвърди, като достоверни, ползвани към времето на образуване на пенсионното производство факти. В тази връзка е и невъзможността да се докаже, че жалбоподателката е имала правото да й бъде отпусната през 2000 г. ЛПОСВ в облекчените условия по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издаден административния акт в оспорената му част установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от М. Кисова, чието връщане е било наредено заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Касационната жалбоподателка е била недобросъвестна, доколкото при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 08.08.2000 г., е представила документи, за които е имала яснота, че не съответстват на действителното положение, тъй като няма положен труд от втора категория при сочени и отразени в обжалваното съдебно решение осигурители. По този начин оспорващата е действала в противоречие с принципа по чл. 4, ал. 3 от АПК. Важно е да се отбележи, че процесното разпореждане от 02.11.2022 г. в потвърдената част за определяне размера на подлежащата на възстановяване сума от недобросъвестно получени пенсии е издадено след влизането в сила (проведен административен и двуинстанционен съдебен контрол) на предходно разпореждане от 05.06.2020 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на на ЛПОСВ в условията на § 4, ал. 2 от ПЗР КСО. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, подробно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения и при липса на пороци, обуславящи наличието на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, подложеното на касация решение на Пловдивския административен съд следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК в тежест на жалбоподателката се възлага заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева в полза на ТП на НОИ - Пловдив. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,