Решение № 1031 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2009 г.

Решение № 1031 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Димитър Игнатов Борисов, против Решение № 425/30.09.2009 г. по адм. д. № 511/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Въз основа на пространно изложени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на възприетия правен резултат, се извеждат основания по смисъла на чл. 209, т. 3 за касиране на съдебния акт като неправилен. Ответникът - началник група АНД при сектор "Пътна полиция" КАТ - ОДМВР Пазарджик, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Адм. д. № 511/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на Димитър Игнатов Борисов, от с. Сарая, обл. Пазарджик, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане на свидетелството за управление на МПС". Индивидуализираната с № 191/12.06.2009 г. на ОДМВР - Пазарджик заповед е издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП и е подписана от гл. инспектор Найденов в качеството му на началник група АНД при сектор "Пътна полиция" - ОДМВР - Пазарджик, като в мотивите е цитирана Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. издателя на акта, с правомощия за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В първоначалната жалба са развити доводи за нищожност на заповедта поради некомпетентност на издателя, евентуално - за унищожаемостта й поради допуснати нарушения на императивните изисквания, очертаващи законовия й статут на индивидуален административен акт. С оспореното решение състав на Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата, приемайки че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и наличие на възприетото като материалноправна предпоставка за постановяването й фактическо основание. Решението е правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила пет наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 4.08.2006 г. - 17.04.2008 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки Борисов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС". Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Видно от предписанието на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. Обстоятелството, че в заповедта за прилагане на ПАМ не са индивидуализирани НП е ирелевантно за законосъобразността й. Жалбоподателят не оспорва съществуването на описаните в приложената справка на сектор КАТ - ОДП - Пазарджик (впоследствие представени пред решаващия съд) влезли в сила постановления, с които е ангажирана административно-наказателна му отговорност за извършени нарушения по ЗДвП, нито обстоятелството, че не е върнал своевременно притежаваното СУМПС, поради което фактите, правопораждащи упражненото със Заповед № 191/12.06.2009 г. на началника група АНД при сектор "Пътна полиция" КАТ - ОДМВР Пазарджик публично право, не са опровергани. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Към преписката е представена Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. началниците на групи в структурни звена "Пътна полиция" при ОДП, да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП (л. 9). Към описаната категория служители принадлежи издателят на акта - гл. инспектор Найденов, поради което решаващият съд обосновано е счел за доказана компетентността му (по материя и степен) да приложи мярката за административна принуда по отношение жалбоподателя. Противно на изложените в касационната жалба оплаквания, издателят на акта попада в кръга на длъжностните лица, упълномощени от министъра на вътрешните работи с правомощия да прилагат ПАМ по ЗДвП, а заеманата от него длъжност се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП). Оспорената заповед е издадена в изпълнение на така възложените правомощия и при наличието на нарочен акт за определяне права на издателя, твърдяната от касатора нищожност не съществува. Пространно изложените в жалбата оплаквания се базират на неправилно тълкуване на закона, а цитираната съдебна практика не обосновава различно правно разрешение. По изл ожените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е обоснован, постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,