Решение № 61 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 685/2008 г.

Решение № 61 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 685/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Н. от гр. П. срещу въззивното решение № 199 от 22.06.2007 г. по в.гр.дело № 128/2007 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 651 от 27.10.2006 г. по гр.дело № 145/2006 г. на П. районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответниците по касация Д. Б. С. и С. А. Г., и двете от гр. П., не са ангажирали становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора и от С. А. Г. искове срещу Д. Б. С. за установяване и обявяване нищожността им като привидни на сделките, оформени със следните нотариални актове: № 29, т.I, рег. № 8* нот.дело № 27/2003 г. - за прехвърляне на апартамент № 29 на ул."И", бл.3, вх. Б, ет.IV, гр. П. срещу задължение за издръжка и гледане със запазено вещно право на ползване; № 1* т.IV, рег. № 1* нот.дело № 703/2003 г. - за дарение на същия апартамент; № 20, т.V, рег. № 1* нот.дело № 749/2003 г. - за покупко-продажба на същия апартамент със запазено право на ползване и № 1* т.IV, рег. № 1* нот.дело № 702/2003 г. - за покупко-продажба на УПИ-парцел **** в кв.10 по плана на гр. П., кв."Р" ведно с едноетажна сграда в него от 52 кв. м., масивна лятна кухня и стопанска сграда със запазено вещно право на ползване, както и за отмяна на посочените нотариални актове. Прието е, че не е била доказана твърдяната симулативност на атакуваните сделки. Според районния съд, прехвърлителите по тези сделки не са доказали, че не са имали намерението да ги сключат; позоваването на неизпълнение на договорни задължения би съставлявало основание за развалянето им; евентуално упражненото върху волята на ищеца/касатор/ въздействие е основание за унищожаемост, но не и за нищожност, а трикратното прехвърляне на апартамента между страните през 2003 г. не доказва симулация, предвид свободата на договарянето и волята на страните по сделките. По жалбата на ищеца/сега касатор/ А. Б. Н. въззивният съд приел, че същият не е ангажирал писмено доказателство, изходящо от другата страна или удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, което да прави вероятно твърдението му за привидност на сключените сделки, с оглед допустимостта на свидетелски показания съгласно чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Процесуалният закон ограничава допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на документ, подписан от страните по делото. Свидетели са допустими само пи наличието на достатъчно гаранции за вероятност на твърдяната симулация. Това предполага, че онзи, който участвува в привидна сделка и при съставяне на документ за нея, би следвало да положи достатъчно усилия, за да си набави обратен документ, с който да се предпази от бъдещи рискове. В случая, ищецът/сега касатор/, който е страна по всяка една от атакуваните от него като привидни четири разпоредителни сделки, не разполага с документ, който пряко да разкрива твърдяната абсолютна симулация, т.е. липсата на съгласие на двете страни за пораждане на челените с договорите последици. Ищецът/касатор/ по-нататък, както правилно е прието и с въззивното решение, не е ангажирал и документ, който да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 133, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) за разкриване действителната воля на страните по сделките от 29.01.2003 г., 2.12.2003 г. и 19.12.2003 г., нито документ, който да прави вероятна симулативността на волеизявленията на страните по договора за продажба от 19.12.2003 г., предмет на нотариален акт № 20, т.V, рег. № 1* нот.дело № 749/2003 г. относно възмездността на насрещните престации. В посочения нотариален акт, както и в нотариален акт № 1* т.IV, рег. № 1* нот.дело № 702 от 2.12.2003 г. са удостоверени изявленията на продавачите, че са получили изцяло от купувачката продажбената цена по двата договора за покупко-продажба. Доколкото спрямо ищцата С. А. Г., която не е обжалвала първоинстанционното и въззивното решения, свидетелските показания са били допустими, тъй като не е била страна по атакуваните сделки, то ищецът/касатор/ не може да се ползува от това доказателствено средство, предвид забраната на чл. 133, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Друг е въпроса, доколко разпитаната като свидетел сестра на ищеца/касатор/ З. Б. Д. изобщо може да установи неплащането на цената по двете сделки, тъй като същата изрично е заявила, че за фиктивността на продажбите знае единствено от брат си А. В обобщение, законосъобразно е прието, че предявените искове са неоснователни и като е потвърдил първоинстанционното решение въззивният съд е постановил решението си в отсъствие на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.