Решение № 7760 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2014 г.

Решение № 7760 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12841/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София /ДФЗ/ против решение № 4974/17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8314/2013 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата Амит Сали Мехмед чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Амит Сали Мехмед против Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. изх. № 01-6500/6340 от 17.06.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което му се определя процент наддекларирани площи за кампания 2009 г. по подадено заявление за плащания на площ и санкция за бъдещ период. Установено е от фактическа страна, че земеделският производител е подал Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. като не е спорно по делото, че заявителят е оторизиран за подпомагане по това заявление и е получил изцяло оторизираните суми при възприетата като валидна площ за изчисление на субсидията от 8.01 ха - по СЕПП в размер на 1299.96 лв. и по НДП 604.71 лв. В резултат на корекции на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" след изплащане на сумите административният орган е приел, че същите са недължимо платени, поради което е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22714 от 12.04.2011 г., с който е установена недължимо платена сума за кампания 2009 г. в размер общо на 1904.67 лв. АУПДВ е отменен като незаконосъобразен с решение № 32/10.02.2012 г., постановено по адм. д. № 490/2011 г. по описа на Административен съд Добрич, оставено в сила с Решение по адм. д. № 3850/2012 г. по описа на Върховния административен съд. При установената по делото фактическа обстановка съдът в обжалваното решение е приел от правна страна, че обжалваното уведомително писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като съставлява повторно издаден АУПДВ в противоречие с влязло в сила съдебно решение, при извършеното посочване в мотивите на писмото, че при отмяната на АУПДВ съдът се е позовал на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, но не и противоречие с материалния закон. Съдебното решение е правилно. Обжалваното уведомително писмо е постановено при липса на материална компетентност на административният орган да определя санкции за бъдещ период за кампания 2009 г., тъй като вече е налице произнасяне от негова страна по подаденото заявление на земеделския производител за оторизиране на сума за подпомагане, която сума е изплатена изцяло. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. Последващото установяване на недължимост на оторизираната сума, съответно издаденият АУПДВ за възстановяване на изплатената субсидия не водят и до възобновяване на административното производство по смисъла и на основанията по чл. 99 от АПК. Такова възобновяване на административното производство в случая е недопустимо, тъй като тримесечният преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 от АПК, считано от влизането на административния акт в сила е изтекъл. Изпълнителният директор на ДФЗ не притежава компетентност да отмени влезлия в сила предходен административен акт, постановявайки нов, с различно съдържание. Независимо от горното налагането на санкции за бъдещ период, чрез разпореждане за изключване от подпомагане съгласно чл. 58 или чл. 60 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 може да се издаде само в рамките на производството, в което се разглежда заявлението на земеделския производител и след като е издаден отказ за отпускането на субсидия, поради свръхдеклариране на площи при разлика над 50% над декларираната и установената при проверките площ. След приключването на производството с оторизиране на плащане по заявлението и след отмяната на административния акт, по силата на който е разпоредено възстановяване на недължимо платена субсидия, е недопустимо последващо прилагане на "санкции за бъдещ период". Този извод следва от съпоставката на разпоредбите на чл. 58, чл. 60, от една страна, и чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, от друга страна. Нормата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 предвижда, че при свръхдеклариране в определен процент на земеделския производител се налага санкция за бъдещ период, при което подпомагането му за следваща кампания се изключва до размер, равен на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от Регламента. Възстановяването на суми в случаите на недължимо плащане, какъвто е и разглежданият случай, се урежда от чл. 80 от регламента, съгласно който при недължимо плащане земеделският производител възстановява сумата заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. След като административното производство по заявлението за подпомагане е приключило и след като с влязло в сила съдебно решение между същите страни е отречена възможността за възстановяване на отпуснатата субсидия правилно съдът е приел, че е недопустимо издаването на последващ административен акт, в който същите суми да се третират като недължимо платени и да се приложат санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение