Решение № 7999 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2014 г.

Решение № 7999 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолета Богданова Миронова от гр. София против решение № 4849/15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2847/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 648/21.01.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Красно село. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Не са изложени конкретни касационни основания, поради което касационната проверка се извърши на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Невена Маринова. Ответникът - директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - София град, оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Стоян Стоев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Виолета Богданова Миронова против заповед № 648/21.01.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която й е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, потвърдена с решение № РД 01-82/27.02.2013 г. на директора на РДСП - София град. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че при изготвянето на социалния доклад са спазени изискванията на чл. 27, ал. 2, 3, 4 и 5 ППЗСП, като предложението за отказ на исканата помощ е обосновано с установените факти и обстоятелства и при невъзможност за извършване на проверка на постоянния адрес. Съдът е приел, че не е доказано възникването на инцидентна жизненоважна потребност, за чието удовлетворяване да се отпусне еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Посочил е също, че инцидентната потребност следва да е възникнала в отклонение от обичайния начин на живот и бит и да е в резултат на непредвидими и неочаквани събития, а такава потребност в случая не е доказана. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа е безспорно установено по делото, че от Виолета Богданова Миронова е подадена молба - декларация с вх. № СП 502-648/28.12.2012 г. до директора на дирекция "СП" - Красно село, с която е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди - наем, ток, храна. Въз основа на изготвения социален доклад от 18.01.2014 г. и приложените към него доказателства, както и предвид декларациите от лицето, е издадена обжалваната заповед, с която е отказано отпускане на исканата помощ по съображения, че не е изпълнено условието на чл. 27, ал. 2, 3, 4, 5 ППЗСП - невъзможно изготвяне на социална анкета на постоянния адрес; не са представени документи в подкрепа на мотива за исканата помощ. Не се спори също, че Виолета Богданова Миронова има установена трайно намалена работоспособност 100 %, без чужда помощ съгласно експертно решение на ТЕЛК № 1593/3.07.2012 г., със срок до 1.07.2015 г.; получава пенсия в установен размер, както и добавки по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания, също в установен размер. В социалния доклад е посочено, че съгласно молба-декларацията лицето живее в общинско жилище в жк "Обеля-2", като със заповед № РД-09118/4.06.2012 г. на СО, район "Връбница" е насрочено принудително изземване на апартамента поради неплащане на наем и разноски за жилището. За целите на изготвяне на социалния доклад е извършено посещение от социален работник на посочения постоянен адрес - гр. София, бул. "България" № 50, при което лицето не е намерено, постановено е уведомление от 3.01.2014 г. да се яви за справка в дирекция "СП" в 3-дневен срок, след като лицето не се е явило е направено повторно посещение, при което също не е намерено и е поставено повторно уведомление от 9.01.2014 г., на което лицето също не се е явило в дирекция "СП". Поради това социалният доклад е изготвен въз основа на наличните данни, установени от служебно изисканите от съответните органи справки и документи - относно постоянен и настоящ адрес, относно получаваните доходи за последните 12 месеца, оценката на работоспособността, настаняването в общинско жилище. В социалния доклад е посочено, че Виолета Миронова е декларирала, че живее със сина си и дъщеря си /пълнолетни лица, според данните по делото/, но това обстоятелство не е установено при проверката, тъй като същата не е открита при посещенията на постоянния адрес. От страна на жалбоподателката не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Наред с това не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано лаконично - "...за задължение за наем, ток, храна", без да е посочен конкретен размер на претендираната сума за всяко от перата или общо и без да е обоснован инцидентния характер на потребността. Същевременно, от естеството на потребностите, за чието покриване е поискана помощта е видно, че се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. Необходимостта от заплащане на задължения за наем и ток, както и задоволяването на потребностите от храна са постоянни и обичайни потребности, които са в рамките на обичайния живот и бит на всяко лице, респективно - семейство. В случая не са налице никакви данни, нито твърдения потребностите /според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им/ да са възникнали непредвидено, доколкото всички тези потребности по общо правило са предвидими и имат постоянен характер. Поради това правилен е изводът на административния орган, който е възприет и от съда, че не се касае до инцидентно възникнали потребности. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и на ежедневните комунално-битови разходи, то в този случай би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение свързано с диференцирания минимален доход. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с изготвянето на социалния доклад, като настоящият състав споделя изложените съображения и не следва да ги повтаря. При преценката е съобразена разпоредбата на чл. 27 ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. По изложените съображения, правилно е преценено, че не е налице основание по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди. Единственият изложен довод в касационната жалба, че за всяка отказана социална помощ служителите от социално подпомагане получавали бонуси, е неотносим към правилността на съдебното решение, поради което не следва да бъде обсъждан. Както се обоснова по-горе, претендираната помощ е отказана поради неизпълнение на условията, предвидени в приложимите нормативни актове. При извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, като е постановено от законен състав, по допустима и редовна жалба и в рамките на претендираната съдебна защита. Поради това не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение