Решение № 6610 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2015 г.

Решение № 6610 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2930/2015 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано по касационна жалба на "Д. В." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., против Решение с № 8231/29.12.2014 г. по адм. дело № 1296 по описа на Административен съд С. - град за 2014 г., с което са отхвърлени предявените от дружеството искове против Национална здравноосигурителна каса за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и съответна мораторна лихва като неоснователни. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване и нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. НЗОК чрез гл. юриск. Якимов депозира отговор по касационна жалба, в който твърди, че същата е неоснователна, тъй като решението е правилно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на депозираната жалба срещу първоинстанционното решение. Счита, че акта на АССГ не е засегнат от пороци. Изводите на съда за недоказаност на претенцията били съобразени с събраните по делото доказателства. Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба от "Д. В." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу НЗОК, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, търговецът е претендирал заплащане на сума в размер на първоначално 1000 лв., като в съдебно заседание на 29.09.2014 г. е направил изменение на иска, като е увеличил претенцията си до главница в размер на 28 529.98 лв. и мораторна лихва за периода от 30.03.2009 г. до датата на предявяване на исковата молба 6.02.2014 г. в размер на 15 922.32 лв., както и законна лихва върху главницата от деня на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане. Ищецът е твърдял, че вредите са в следствие на нереализирани приходи от продажба на лекарствени продукти заради прилагане на колона 7 и колона 9 от Приложение № 2 на Указания за работа с лекарствен списък на НЗОК с № РД-16-3/10.01.2008 г. на Директора на НЗОК, отменени с Решение № 4148/30.03.2009 г. по адм. дело № 10621/2008 г. по описа на Върховен административен съд за периода 1.02.2008 г. - 31.05.2009 г. Вредата представлявала разлика между реално получената цена на лекарствата съгласно отменената част от Указанието и цената на която дружеството е можело да реализира лекарствата ако не са прилагали Указанието в отменената му част, а са прилагали цена образувано по определения ред с Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отменена в ДВ бр. 100/20.12.2012 г. в сила от същата дата/. С оспореното пред настоящата инстанция решение, така предявения иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че за периода 1.02.2008 г. до 31.05.2009 г. дружеството-ищец е имало сключен договор с НЗОК за отпускане на лекарства за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в лекарствен списък по чл. 33, т. 1 от Националния рамков договор. Този договор е под № 25-0215/17.12.2007 г. и е сключен във връзка с дейността на аптека в гр. Т., вписана под съответен регистрационен номер в РЗОК - Т.. Прието е, че през 2008 г. Директорът на НЗОК е издал Указания за работа с лекарствен списък на НЗОК с № РД-16-3/10.01.2008 г., като в приложение № 2 към същото са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства в колона 7, частта от цената, която заплаща НЗОК - колона 8 и частта от цената, която следва да заплати задължително здравно осигуреното лице - колона 9. С Решение № 4148/30.03.2009 г. по административно дело № 10621/2008 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение № 6826/6.06.2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. на ВАС, с което са отменени колона 7 и 9 от приложението. В периода от влизане в сила на Указанието до 1.06.2009 г., когато влиза в сила Позитивен лекарствен списък, издаден на основание чл. 262 във вр. с § 18, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на ЗЛПХМ, дружеството е продавало лекарствени средства на пациенти по цени посочени в него. Съдът е взел предвид особеното правно положение на НЗОК като орган, чийто предмет на дейност се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване. В тази връзка правата и задълженията на Касата включват и заплащане частично или изцяло на разрешени за употреба лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на заболявания на ЗЗОЛ и единствено НЗОК има право по силата на закона да договаря условията и реда за отпускането и заплащане им. Този правен статут, видът на предмета на дейност и обемът й характеризирал НЗОК като орган, на когото са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравно осигуряване. НЗОК с оглед правния си статут и предмет на дейност регламентирани в ЗЗО и ПУДНЗОК и НРД от 2006 г. има всички белези на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от АПК и е пасивно легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Въпреки, че била налице първата предпоставка за ангажиране на имуществена отговорност на административния орган - отменен по съответния ред административен акт, съдът е преценил, че не са налице доказателства за настъпили реални вреди за ищеца, както и за пропуснати ползи при осъществяване на дейността му, тъй като няма данни същият, с оглед привличане на клиенти и реализиране на по-голям оборот да е продавал лекарствените средства на максимално допустимите за всяко едно от тях цени. От така приетото за установено, настоящата инстанция достигна до следните изводи от правно естество: При напълно изяснена и безпротиворечива фактическа обстановка, съдът е достигнал до частично неправилни изводи относно допустимостта на част от заявената претенция, а именно за периода от 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. ЗОДОВ не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховен административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай за за периода 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на на 10.04.2009 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, т. е. няма обратно действие. След като в периода до 10.04.2009 г., подзаконовият нормативен акт е бил действащ, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт. Исковата молба, в частта, в която се претендират вреди за периода от 1.02.2008 г. до 10.04.2009 г. /датата на влизане в сила на решението за отмяна на акта/ е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено в частта относно претендираните вреди за този период. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по един недопустим иск, то в настоящата инстанция решението, касаещо този период, следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт - 11.04.2009 г. до 30.05.2009 г., решението е правилно. Формулираните в тази част от първоинстанционният съд съображения настоящата инстанция напълно споделя. Неоснователността на исковата претенция за период след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда от липсата на каквито и да е доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал условията и правилата предвидени в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Тежестта на доказване лежи изцяло върху ищеца, тъй като от една страна на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК същия е длъжен да установи фактите, на които основава претенцията си, а от друга единствено той е в състояние да представи доказателства, свързани с настъпване на твърдяните имуществени вреди. Тъй като не е установено, че в аптеката на "Д. В." ЕООД лекарствата, медицинските изделия и диетични храна биха се продавали на пределния размер на нормативноопределената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и тази им част. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за периода 11.04.2009 г. до 30.05.2009 г., се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. В тази част атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. При този изход на спора пред настоящата инстанция, искането за присъждане на разноски в полза на Министерство на културата за явяване на юрисконсулт се явява основателно, но до размер, съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, т. е. на тази страна в производството следва да се присъди сума в размер на 100 лева за осъществено процесуално представителство в хода на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,