Решение № 11784 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2021 г.

Производството е по чл.208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. - председателя на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ при МС/, представляван от юрисконсулт Кушев срещу решение 4262 от 29.06.2021г., постановено по адм. дело 4409 по описа за 2021г. на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отменено решение 1267 от 20.04.2021г. на зам. - председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказано на Ф. Иса, гражданин на Арабска република Египет, предоставяне на хуманитарен статут по други причини съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Иска да се отмени решението на АССГ в оспорената част. Пред настоящата инстанция представя актуална справка относно Арабска република Египет към 05.11.2020г. на Дирекция Международна дейност и справка от Министерство на външните работи. Ответникът - Ф. Иса, гражданин на Арабска република Египет, чрез процесуалния представител адв. Лилов оспорва жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административният съд е било решение 1267 от 20.04.2021г. на зам. - председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец на Ф. Иса, гражданин на Арабска република Египет и хуманитарен статут. В жалбата пред админситративния съд, са били изложени съображения, че административният акт е издаден при съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалния закон, аргументирани с пропуски на административния орган да изясни фактическата обстановка в страната по произход на жалбоподателя и да изследва основния му довод, касаещ прилагането на талиона в Египет, поради което счел, че са налице само условията за предоставяне на хуманитарен статут. Жалбоподателят не обжалвал административния акт в частта, с която е отказано предоставяне на бежански статут. Съдът е разгледал събраните в административното производство доказателства, образувано по подадена от лицето молба от 23.11.2020г. за предоставяне на закрила. Приел е от фактическа страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма. Установил, че чужденецът заявил пред административния орган, като причина да напусне родината, възникнал спор с друго семейство, което искало да вземе земята, която обработвало под наем със семейството си. След конфликт между двете семейства се стигнало до масово сбиване, при което братовчед му причинил смърт на едно момче от другото семейство. Твърди, че местните обичаи предполагали отмъщение чрез отнеме на живот. Мотивирал молбата си за международна закрила със страх от убийство в държавата му на произход, като заявил, че семейството му не е потърсило помощ от полицията и местните власти. Пред интервюиращия орган, Ф. Иса заявил, че не е бил арестуван, съден, осъждан, не е влизал във взаимодействие с полицията или армията в Египет, не се е занимавал с политика, не е членувал в политически партии и организации, и не му било оказвано насилие. По делото няма данни за проблеми свързани с етническата и религиозната принадлежност на чужденеца, който е заявил, че лично никой не го е заплашвал. Според АССГ, произнасянето на органа било без да е изследвано националното право в страната на произход и степента на неговата обвързаност с племенните традиции - талиона. Приел, че справката не била съпоставена с твърденията на жалбоподателя, че се страхувал за живота си и дали се практикуват методи на саморазправа, чрез отмъщение, за да се съхрани най-добрият интерес на детето. Съдът приел, че било налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК, вр. с чл.9, ал.8 ЗУБ, поради което отменил решението на ДАБ и върнал преписката за ново разглеждане при спазване на дадените в решението указания. По отношение на обжалваната пред настоящата инстанция съдебното решението оплакванията в касационната жалба са основателни. Съдебното решение е постановено при необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Решението е вътрешно противоречиво и няма установени нито приети фактически обстоятелства, нито съответни на тях правни изводи. Съдът само е изброил събраните доказателства и не е дал никакво обяснение, защо при липса на данни за конкретно преследване на лицето и за конкретно нарушаване на неговите права приел, че се налага нова преценка от административния орган за предоставяне на хуманитарен статут пи чл.9, ал.8 от ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото и несъответно на приложимите материалноправни норми. Съдът незаконосъобразно приел, че ДАБ не е извършил задълбочен анализ на заявените от Ф. Иса обстоятелства, които предизвиквали страх за неговия живот. Съдът необосновано приел, че тези обстоятелства следва да бъдат оценени едновременно и с националното право на Египет и доколко то е обвързано с племенните традиции, който биха могли да бъдат възприети като други причини от хуманитарен характер съобразно чл.9, ал.8 ЗУБ. От представените актуални справки за страната на произход, се установява, че няма данни принципът на талиона да се прилага на територията на Арабска република Египет, както и че властите поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Безспорно е установено в производството, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен. Видно от материалите по преписката, производството е протекло при спазване на законовите изисквания, като са съобразени принципите за защита интересите на непридружения непълнолетен. Представено е решение 20-115-1661 от 04.12.2020г. на председателя на Националното бюро по правна помощ, всички процесуални действия в административното производство са потвърдени от социален работник, определен със заповед 60202/14.12.2020г. на дирекция Социално подпомагане-Оборище, по време на интервюто са присъствали адвокат и социален работник. По делото е представен бърза и пълна оценка на най - добрия интерес на детето с рег. 60102/16.02.2021г. и рег. 60202/16.02.2021г. При постановяването на административния акт е съобразен най-добрия интерес на детето, заложен в чл.6а ЗУБ. Административният орган е съобразил и относимите норми от Закона за закрила на детето, както и е спазил процедурата и задълженията произтичащи от разпоредбата на §18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на 13 декември 2011г., относно залегналия в нормата принцип за целостта на семейството, благосъстоянието и социалното развитие на непълнолетното дете. Преди издаване на акта е обсъден най-добрият интерес на детето, обоснован и мотивиран е изводът, че в интерес на молещия е да се завърне в държавата по произход, където са неговите родители. Неправилно административният съд приел, че административният орган следвало да анализира и актуалните заключения на Изпълнителният комитет на ВКБООН, създаден от Икономическия и социален съвет на ООН с Резолюция от 30 април 1958 г. относно създаването на Изпълнителния комитет на Програмата на върховния комисар на ООН за бежанците (E/RES/672 (XXV). Препоръките на Изпълнителния комитет на Програмата на върховния комисар на ООН за бежанците нямат правнообвързваща сила за административният орган. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Настоящият съдебен състав счита за правилен и законосъобразен извода на административния орган, че заявените от чужденеца лични мотиви за исканата закрила са причини от личен и криминален характер, поради което посоченият от Ф. Иса мотив да напусне страната си не може да бъде причислен към тези за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ. Административният орган надлежно е установенил фактическата обстановка по делото като е изпълнил задълженията си за пълно проучване на доказателствата и мотивирано е обсъдил невъзможността за получаване на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, като е съобразил най- добрият интерес на детето. Поради което обжалваното решението се явява неправилно и следва да бъде отменено. Да се постанови решение по същество на правния спор и се отхвърли жалбата на Ф. Иса срещу решението на зам. -председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение