Решение № 13016 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2015 г.

Решение № 13016 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЗЕРОН С" ЕООД гр. София, представлявано от управителя Здравко Петров Минчев, чрез процесуалния си представител адв. Милкова срещу Решение № 3130/5.05.2015 г., постановено по адм. дело № 6832/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2021205717/6.12.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София и по частна жалба на "ЗЕРОН С" ЕООД гр. София, срещу Определение № 3567/30.06.2015 г., постановено по същото административно дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение в частта за разноските. По касационната жалба, представителят на дружеството поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробно мотивирани съображения в касационната жалба. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени издаденият РА в потвърдената от АССГ част, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. По частната жалба, становището на процесуалния представител на "ЗЕРОН С" ЕООД е, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено изцяло. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. София, чрез процесуален представител, оспорва жалбите, моли Решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност, както на на касационната жалба, така и на частната такава в подробно писмено изложение по съществото на спора. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2021205717/06.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 989/4.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който е извършена корекция на ползваното право на приспадане на данъчен кредит и начисления данък по протоколи 117 от ЗДДС в общ размер на 783 363,28 лв. по фактури на "Титан М" ЕООД и "Мартексметал" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "ЗЕРОН С" ЕООД срещу РА, административният съд е приел, че не са на лице основания за приемане на всяка от доставките по фактурите за изпълнени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съдът е приел за безспорно, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а материалния закон в случая - ЗДДС е приложен правилно. В обжалваното решение е описана подробно установената фактическа обстановка по спора, като позовавайки се на представени от жалбоподателя доказателства в съдебната фаза, а и на такива ангажирани от ответната страна. Съдът е приел, че спорът между страните е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Установил е като безспорно обстоятелството, че ревизираното дружество извършва търговия с отпадъци от черни и цветни метали, включени в Приложение № 2 към ЗДДС, за които се прилага режимът на глава 19а, а именно на обратното начисляване на ДДС. Съдът приема, че липсват доказателства обосноваващи извода за фактическо извършване на конкретните доставки поради следното: Независимо от представените счетоводни документи, в хода на ревизията е установено, че посочената от доставчика "Титан М" ЕООД площадка находяща се в гр. Видин, не функционира и представлява изоставено и буренясало място, от друга страна превозвачът "Стандо Ком" ЕООД не е разполагал с транспортни средства и шофьори, както и с необходимият лиценз за извършване на транспортна дейност. При доставчика няма назначени шофьори на трудови договори, а по гражданските такива няма доказателства за изплащане на възнаграждения. Относно представените товарителници, е установено, че не е посочен адрес на доставяне, факт който разколебава доказателствената им стойност. Налице са различия между товарителниците, пътните листи и фактурите и по отношение на мястото на товарене и маршрута. По отношение на извършените доставки от "Мартексметал" ЕООД, в хода на ревизията е установено, че издадените от него фактури са включени в дневниците за продажби за съответните периоди. В дружеството е назначено едно лице на трудов договор. Към жалбата до административния орган са приложени граждански договори, сключени с лица полагали труд за "Мартексметал" ЕООД, но приложените констативни протоколи за приемане на изпълнените работи не съдържат подписи както от страна на възложителя, така и от страна на изпълнителя по тях. Негов предходен доставчик е "Титан М" ЕООД за който е установено, че не разполага с кадрова и ресурсна обезпеченост да изпълни подобни количества доставки. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Административният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение фактическата обстановка по спора, която съдът възприема на основание чл. 220 АПК. Правилно са формулирани спорните по делото въпроси относно приложението на ЗДДС. Задълженията на лицето по ЗДДС са определени при правилно приложение на материалния закон. През ревизирания период лицето е извършило продажби на метални отпадъци, като за доставките е издало и отразило в дневника за продажбите фактури, по които не е начислило ДДС на основание чл. 163а, ал. 2 ЗДДС. Ревизиращите органи са приели, че жалбоподателят и неговите доставчици не са доказали, че декларираните сделки между тях са реално извършени и същите попадат в режима на сделките със стоки по глава 19а ЗДДС, чрез прилагане на режима на "обратното начисляване". Правилно съдът е възприел извода, че не са налице предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество по съставените от последното протоколи по чл. 117 ЗДДС за самоначисляване на ДДС на основание чл. 117, ал. 2 ЗДДС във връзка с издадените фактури от горепосочените доставчици. Като е съобразил това и е достигнал до горните изводи, съдът е постановил решение, по отношение на което не са налице релевираните касационни основания и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: "ЗЕРОН С" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Милкова обжалват Определение № 3567/30.06.2015 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение в частта за разноските. Жалбоподателя твърди, че разноските са присъдени на ответната страна при неправилно определен материален интерес, защото искът е неоценяем и в случая не следва да се прилагат разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявена своевременно в хода на устните състезания от представител на ответната страна. В мотивите на Решението, съдът е посочил правното основание, а именно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 2. Т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При положение, че касационната жалба е срещу РА с който е извършена корекция на ползваното право на приспадане на данъчен кредит от дружеството- жалбоподател и начисления данък по протоколи 117 от ЗДДС е в общ размер на 783 363,28 лв., то искът се явява оценяем, и наведените аргументи от страна на частния жалбоподател за липса на материален интерес в касационната жалба са неоснователни. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради присъденото такова в първоинстанционното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение