Решение № 15947 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2018 г.

Решение № 15947 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10356/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кълектор" ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния му представител срещу Решение № 1417 от 02.07.2018 г., постановено по адм. дело № 527/2018 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск. Ответната страна – Министерство на вътрешните работи не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил иска на цесионера "Кълектор" ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на вътрешните работи за обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение от цедента К. К. в производството по н. а. х. д. № 1852/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Според съда вземането за обезщетение срещу МВР за материални вреди, произтичащи от платено адвокатско възнаграждение не съществува към момента на предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и същото не е ликвидно и изискуемо. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсва идентичност на лицето, което е било страна и е заплатило адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление – К. К. и дружеството-ищец в исковото производство – "Кълектор" ЕООД. Между страните не се спори и това се установява от представените доказателства, че платец на адвокатското възнаграждение е К. К., който е жалбоподател в съдебното производство по обжалване на НП. Това лице обаче не е ищец в исковото производство, а ищец е дружество, което не е било страна в съдебното производство по оспорване на НП. "Кълектор" ЕООД твърди, че е титуляр на вземането за разноски във връзка с обжалването на процесното НП по силата на договор за цесия. В тази връзка като доказателство в първоинстанционното производство е представен договор за прехвърляне на вземане, сключен между посочените лица С посочения договор от 05.02.2018 г. цедентът К. К. е прехвърлил на "Кълектор" ЕООД вземане срещу Министерството на вътрешните работи, представляващо адвокатско възнаграждение от 300 лева, платено от него по НАХД № 1852/2017 г. по описа на Плевенския районен съд, по което е бил страна в качеството си на наказано лице. При така установените факти и обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че няма идентичност на предмета на договорите за цесия и предмета на исковата молба. В договора за цесия се прехвърля вземането за разноски, а в исковата молба се претендира право на обезщетение за вреди. Касационният жалбоподател в разрез с обективираната воля в договора за цесия твърди, че предмет на цесията и предмет на исковата молба е едно и също вземане. Това не е така. Предмет на цесията е вземането за разноски, а в исковото производство се претендира правото на обезщетение. На следващо място, съдът счита за необходимо да отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление и доказателствата за извършването им са надлежно представени в същото това производство, а не след успешното му завършване. В настоящия случай касационният жалбоподател основава исковата си претенция на доказателства, които носят дата на съставяне след приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление и касаят факти и обстоятелства, които са настъпили след приключване на същото съдебно производство. Цесията е обект на гражданско-материалното право и е правен способ за прехвърляне субективни права, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение. Договорът за цесия предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В конкретният случай е извършена цесия преди вземането за разноски по отменено НП да е съществувало тъй като само отмяната на НП по съответния ред не води автоматично и до наличие на годно вземане. Въз основа на горните съображения съдът приема, че не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При този изход от спора разноски на касатора не се дължат, а от ответника не са поискани такива, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение