Решение № 9970 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7538/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Етажната собственост с адрес гр. София, [адрес] и с домоуправител С. Г. против решение 10376 от 25.03.2025 г., постановено по адм.д. 1617/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Средец - Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Роял Асетс Мениджмънт АД и Кофи Стандарт ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбите на С. Г. Г. и на Етажна собственост с адрес гр. София, [адрес], срещу разрешение за строеж 28/20.12.2023 г., издадено от главния архитект на район Средец Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че разрешението за строеж е за преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди, изграден в заварена сграда, от магазин в кафене и прави извод, че в случая е приложимата нормата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 4 от ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Позовава се на заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза и прави извод, че в случая са налице изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4, поради което не следва да се спазват нормите на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ. По тези съображения съдът достига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град приема, че разрешението за строеж е издадено при условията на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Това е специална норма, която допуска промяна на предназначението и преустройство на самостоятелни обекти за нежилищни нужди в заварена сграда по общия ред, без съгласието на собствениците в етажната собственост, ако са изпълнени изискванията на чл. 185, ал.1, т .2-4 и не се допуска наднормено шумово или друго замърсяване. Само ако не са налице тези предпоставки е приложима разпоредбата на чл.185, ал. 2 и 3 ЗУТ. Правилен е изводът на съда, че при издаването на разрешението за строеж са налице всички предпоставки, изискващи се от чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Събраните по делото доказателства установяват, че е разрешена промяна на предназначението на самостоятелен нежилищен обект магазин в кафене. Одобрените инвестиционни проекти, които са част от разрешението за строеж отговарят на изискванията на закона към строежите. Извършена е оценка за съответствие на проектите с изискванията на чл. 148, ал. 4 ЗУТ, чл. 142, ал. 5 ЗУТ и чл. 169, ал. 1, т. 5 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преустройството е предвидено само в рамките на площта на съществуващия магазин, не се засягат общи части на сградата, не се отнемат общи помещения или части от тях, инсталации на обекта не преминават през имоти, чужда собственост, не се променя конструкцията на сградата. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че не се установява наднормено шумово или друго замърсяване при разрешаването на промяната на предназначението с процесното разрешение за строеж. От събраните по делото доказателства е установено, че строежът не е източник на шум, обектът е с отделен вход и не се засяга достъпа до обектите на етажната собственост, вътрешното преустройство не разширява или изменя предназначението на сградата, налице е и съгласуване с министерството на културата. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая не са налице изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУТ, тъй като преустройството засяга общи части на сградата и се свързват вътрешни инсталации през общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че не се изменят съществено общи части на сградата. Видно от приетия по делото комплексен доклад и заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза е, че с проекта се предвижда подмяна на дограма, в рамките на съществуващия отвор на фасадата и подмяна на облицовката по фасадната стена, във връзка с което проектът е съгласуван с Министерството на културата и промяната е приета за допустима, с оглед опазването на недвижимите културни ценности, на чиято територия и охранителна зона, попада обектът. Установено е, че прозорецът на западната фасада на сградата съществува в проектната документация, която е към магазина, т.е. преди процесното преустройство. Фактът, че отворът е запечатан, без наличие на строителни книжа за това, не обосновава извод, че в случая с вентилационната система съществено се изменят общи части на сграда, тъй като в проекта е предвидено наличието само на един отвор в рамките на предвиден по проект прозорец и именно от там ще излиза вентилационната тръба. Освен това видно от комплексния доклад е, че по част ОВК е предвидено да се монтират климатични инсталации без външно тяло. Следователно в случая е налице несъществено изменение, което е в съответствие с нормата на чл. 185, ал.1, т. 3 ЗУТ. Неоснователен е и доводът за липса на изискването на чл. 185, ал. 1 т. 4 ЗУТ. Съгласно цитираната норма не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, което изискване в случая е спазено. С инсталациите по части ВиК и ОВК не се предвижда изграждане на водопроводни и канализационни клонове и вентилационни проводи през общи части и не се правят отвори за такива през съществуващите стени. Единствено е предвидено изтегляне на нов захранващ кабел в съществуващото трасе, преминаващ над окачен таван във входа на сградата, но това не се свързва със създаване на нова инсталация, при което не се засягат други помещения, а електрическото табло се намира на същия етаж в общата част на сградата, която граничи с процесния обект. Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че с проекта не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. В комплексния доклад изрично е посочено, че строежът не е източник на шум, а от събраните по делото доказателства е установено, че не е налице наднормено шумово и друго замърсяване. В тази насока съдът излага обстойни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът допуска съществено нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като отказва да назначи трета съдебно-техническа експертиза. Правилно съдът възприема заключението на приетата по делото допълнителна експертиза като обективна и компетентно изготвена. В същата са обсъдени обстойно всички части на проекта, послужил за издаване на разрешението за строеж и са дадени последоветилни и логични отговори на поставените задача. Правилно съдът не кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице арх. Савова. В същото липса констативно съобразителна част, липсват фактически констатации обосноваващи направените изводи и дадените отговори. Цитираните от вещото лице правни норми не обосновават направените изводи при липса на фактически констатации. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди Етажната собственост с адрес гр. София, [адрес] и с домоуправител С. Г. да заплати на Кофи Стандарт ЕООД сумата 6000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждание. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,