Решение № 8841 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2011 г.

Решение № 8841 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Райна Тодорова Христова, Детелина Георгиева Цанева, Снежа Георгиева Канзова и Стефка Георгиева Петрова, чрез пълномощника им адв. Атанас Железчев - София, срещу решението по адм. дело № 5983/2010 г. на Административен съд София - град, II отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-46-43/2010 г. на Кмета на СО, район "Панчарево", с която е признато на Петър Джерманов трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, защото при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правни норми. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена. От ответника - Кмета на СО Район "Панчарево" е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва касационната жалба и се твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна Димитър Стоянчов Димитров от с. Световрачане се явява лично в открито съдебно заседание пред ВАС, поддържа жалбата и се присъединява към казаното от адвокат Железчев. От заинтересованата страна Петър Стоименов Джерманов са постъпили писмен Отговор, писмена защита и писмено Становище. Отделно лицето се явява в открито съдебно заседание, заявява, че оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на съда, защото е правилно и обосновано. Имотът се намира не в м. "Габеро", а в м. "Кръсто-Терасите" и тези лица нямат нищо общо с неговия имот. Останалите заинтересовани страни: Елка Стоянчева Костова, гр. София; Севда Йорданова Георгиева, гр. Криводол; Невена Йорданова Вълчанова, гр. Божурище; Мартин Йорданов Вълчанов, гр. Божурище; Ягодина Йорданова Кьосева, с. Бистрица; Бистра Димитрова Гергова, с. Бистрица; Желязко Йорданов Желев, гр. София; Валентин Ангелов Вълчанов, с. Бистрица; Георги Йорданов Младенов, с. Герман; Мария Тричкова Петрова, с. Герман и Желяз Иванов Иванов, с. Герман, не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. Решаващият състав правилно е установил и приел, че Заповед № РД-46-43/2010 г. на кмета на район "Панчарево" - Столична община е издадена от компетентен административен орган, в установената форма, без съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Заповедта е издадена на основание на § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Комисията е констатирала, че са спазени изискванията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и ползвателят може да придобие право на собственост върху 600 кв. м от предоставената му за ползване земя. Ползвателят Петър Джерманов притежава документ по 21-во ПМС и съдебно решение от 24.12.1994 г., с което е отменена Заповед № РД-09-2349/1994 г. за отказ на кметския наместник на "Панчарево". В заповедта са изложени мотивите на административния орган относно фактическите основания за издаването й - наличие на условия по § 4д и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, като такива мотиви се съдържат и в протокол № П-77/2010 г. на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който изрично е посочено, че са спазени изискванията на акта на държавните органи по § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 63 от ПЗР на закона, които дават основание на ползвателя да придобие право на собственост върху предоставената за ползване земя. Съдът е постановил един правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2619 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 5983/2010 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), във вр. с чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Административен съд София - град, Второ отделение, 29 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Райна Тодорова Христова, Детелина Георгиева Цанева, Снежа Георгиева Канзова и Стефка Георгиева Петрова, против заповед № РД-46-43/07.07.2010 г. на кмета на район "Панчарево" на Столична община. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е приел, че жалбата им е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Констатирал е, че заповедта, с която на Петър Джерманов е признато правото да придобие собственост върху 600 кв. м от имот пл. № 282 в местността "Кръсто-Терасите" в землището на с. Герман, и е възложено извършването на оценка, е издадена от компетентен орган, в установената форма, без съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че с решение № 3113/02.09.1998 г. на Поземлена комисия (ПК) - с. Лозен, на наследниците на Тодор Петров Дюлгерски е възстановено правото на собственост върху имоти, измежду които нива от 2.200 дка (вярното е 2.000 дка), който имот попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отделно от това е установено от вещото лице, че имота предмет на обжалваната заповед е част от този имот, и е записан в регистъра към Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за тази местност на ползвателя Петър Стоименов Джерманов. От данните по делото съдът е приел, че заповедта за одобряване на ПНИ № РД-15-330/02.11.2005 г. на областния управител на София, обнародвана в ДВ, бр. 91/15.11.2005 г., не е обжалвана и е влязла в сила и в тази връзка е цитирал съдебно решение № 11381 от 05.10.2009 г. на ВАС - IV отделение, че след влизане в сила на ПНИ, последващите действия на администрацията следва да бъдат съобразени с него. Посочил е, че молбата на Петър Джерманов е била разгледана от назначената от кмета на район "Панчарево" комисия, която е взела предвид освен представената служебна бележка № 94-П-128/12.08.1993 г. относно правото на ползване по ПМС № 21/31.01.1963 г., още и съдебно решение от 24.12.1994 г. по ахд № 1152/1994 г. на Софийски градски съд, 3А отделение, и е съставен редовен протокол. Отделно от горното съдът е отбелязал въз основа на заключението на вещото лице, че в имота съществува сграда, която отговаря на техническите изисквания по § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, защото не попада в изброените заключения. Като краен извод е приел издадената заповед за законосъобразна. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първото законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.97 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - обн. в ДВ, бр. 122/1997 г. не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е законът спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда, която отговаря на техническите изисквания по изключенията на § 1в, ал. 3 от ДР наППЗСПЗЗ; имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, или земята да е общинска или държавна. На това място само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че обстоятелството, че има бивши собственици на имота (което от своя страна изключва възможността по § 4а, ал. 5 - земята да е държавна или общинска) е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставеното му по надлежния ред право на ползване, поради следното: целта на ЗСПЗЗ е възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на бившите им собственици или техните наследници. Само в хипотезите, когато ползвателите на земеделските земи са построили сграда върху земята до определената в закона дата или когато незастроените земеделски земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползвателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка за обстоятелството, че ползвателите са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели, изоставени, маломерни, силно наклонени или неподходящи за машинна обработка земи, в овощни градини или лозя, законът предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, като я заплатят на бившите собственици. Следователно и в случаите, когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на тези земеделски земи от ползвателите. Напротив, в посочените хипотези е уредено правото на изкупуване на ползвателите, а бившите собственици, на които няма реално да бъде върната собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. В конкретния случай въпросът дали ползвателят Петър Стоименов Джерманов има или няма документ за право на ползване върху процесния имот, тоест дали по надлежния ред му е учредено правото на ползване, вече е бил разрешен. По молбата му подадена още в първия срок с вх. № 164/21.05.1992 г. е имало произнасяне по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), като е постановен отказ. С влязло в сила съдебно решение на Софийски градски съд, III А отделение, постановено по адм. х. дело № 1152/1994 г. е била отменена заповед № РД-09-2349 от 22.07.1994 г. на Кметския наместник на ТОА "Панчарево". В решението със сила на пресъдено нещо е прието, че жалбоподателят (тогава Петър Стоименов Джерманов) притежава документ за учредяване на "вечно ползуване" по 21 ПМС, както и че в имот пл. № 282 има изградено паянтово жилище и са налице условията на § 4а от ЗСПЗЗ. Вярно е, че в това решение липсва диспозитив за връщане на преписката за ново произнасяне или за изготвяне на оценка, но този пропуск не лишава от правото страната да продължи процедурата по трансформиране на правото си на ползване в право на собственост. А освен това не е без значение и факта, че протоколът по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в действащата по това време редакция в ДВ, бр. 34/1992 г. е предвиждал издаване само на оценителен протокол, който освен извършената оценка имплицитно е съдържал в себе си признаване правото на ползвателя да придобие собствеността върху ползвания от него имот. Затова кметския наместник на ТОА (Териториална общинска администрация) или впоследствие кмета на района е следвало да се съобрази със съдебното решение и да издаде нов оценителен протокол, за което по делото няма доказателства, въпреки наличието на данни за заплащане на вилно място в с. Герман парцел № 282, местността "Кръсто" по протокол № 164. Предвид липсата на оценителен протокол по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, следва да се приеме, че няма допуснато нарушение, като по същата молба (нова е недопустима предвид разпоредбата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за новиране на срока до 31 януари 1998 г.), кметът е признал правото на ползвателя и е постановил извършването на оценка на имота, като следва да се има предвид, че към този момент вече е предвидена друга процедура с ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ: § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда издаване на две отделни заповеди - едната е за отказване, респективно признаване правото да се придобие собственост (ал. 3), а след влизането й в сила се извършва оценка, която се утвърждава с друга заповед на кмета на общината (ал. 4), като и двете заповеди подлежат на обжалване от собствениците и от ползвателите. Следва да се отбележи още едно релевантно за спора обстоятелство - няма данни по делото планът на новообразуваните имоти (ПНИ) за местността "Терасите", който е бил одобрен със заповед на Областния управител на Област София № РД-15-330 от 02.11.2005 г. да е обжалван, поради което е влязъл в сила. По принцип с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В случая спрямо ползвателя Петър Стоименов Джерманов процедурата не е била довършена но не по негова вина, и имотът му е бил нанесен в ПНИ. А след като вече му е отреден имот и ПНИ е влязъл в сила, всички последващи действия на администрацията ще трябва да се съобразяват с този факт. Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,