Решение № 15792 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2016 г.

Решение № 15792 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6772/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. К. И., подадена чрез адв. С. Г. Д., против решение № 2439/13.04.2016 г. по адм. д. № 1596/2016 г. на Административен съд - С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу заповед № РЛН-16-РД09-74 от 13.01.2016 г. на кмета на Столична община, район "Л." и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. В касационната жалба поддържа, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Възразява, че събраните по делото доказателства опровергават констатациите на административния орган. Претендира заплащане на разноски по делото. По делото е подадена и частна жалба от И. В. И. против определение от 31.03.2016 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу същата заповед и е прекратено производството по делото. Моли да се отмени определението като неправилно. Твърди, че към момента на сключване на договора за наем, е бил чл. на семейството на майка си, след като макар и пълнолетен, живее с нея. Позовава се на Наредбата за реда и условията на управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. Оспорва и начина на съобщаване на заповедта по чл. 61, ал. 3 АПК, като счита, че не е бил уведомен за нея. Ответникът по жалбата - Кмета на СО, район "Л.", редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Колев. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка и е извел обосновани изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение е мотивирана с изготвените протоколи от извършените проверки. Протоколите са подписани от страните по делото, а касаторката не е направила възражения относно отразените в протоколите констатации. Решението на съда е законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Допустима е и подадената от И. В. И. частна жалба, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба от Д. К. И. против заповед № РЛН-16-РД09-74 от 13.01.2016 г. на кмета на Столична община район "Л.", с която е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-Д-016/06.11.2003 г. на кмета на СО, район "Л." и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 22.08.2007 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна Заповед № РЛН-16-РД09-74/13.01.2016 г. на кмета на район "Л.", Столична община, в частта, в която е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-Д-016 от 06.11.2003 г. на район "Л.". Отхвърлил е жалбата на Д. И. против заповед № РЛН-16-РД09-74 от 13.01.2016 г. на кмета на Столична община район "Л." в останалата й част като неоснователна. Осъдил е Д. И. да заплати на кмета на Столична община район "Л." юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Производството по жалбата на И. В. И. е прекратено с определение на съда от съдебно заседание на 31.03.2016 г. Посочил е, че съгласно настанителната заповед № ЖН-04-Д-016/06.11.2003 г в процесния апартамент са настанени Д. К. И. и членовете на семейството й - синът й И. И., който към момента е бил непълнолетен. Позовал се е на § 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, в която е посочено, че "семейство" са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. От това е направил извод, че И. не е адресат на оспорената по делото заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че заповедта е обявена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК на 18.01.2016 г., а жалбата на И. е подадена на 25.02.2016 г. и се явява просрочена. По отношение на частта, в която е прекратен договора за наем от 22.08.2007 г., съдът е приел оспорената заповед за законосъобразно издадена, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че са налице безспорни доказателства, че жалбоподателката не живее постоянно в общинското жилище, а синът й към момента няма право на настаняване в същото, тъй като не е чл. на семейството й. Независимо от това същият живее там, като с липсата на грижа за имота е станал повод за подаване на сигнал от живущите в етажната собственост. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № ЖН-04-Д-016/06.11.2003 г. на кмета на СО район "Л.", издадена на основание чл. 43 от ЗОС и чл. 15, ал. 4 от ППЗОС, Д. И. и семейството й, състоящо се от сина й И. И., са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. С., район "Л.", ЖК "Л.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. В изпълнение на тази заповед и на основание чл. 22, ал. 1 от НРУУРОЖТСО е сключен договор за наем от 22.08.2007 г. между кмета на СО, район "Л.", като наемодател и Д. К. И. - наемател, с който е предоставено за ползване под наем посоченото общинското жилище. В чл. 5, т. 1 от него наемателят се е задължил да поддържа общинското жилище с грижата на добър стопанин като взема всички мерки за опазване на имота. Съгласно чл. 7.3. и 7.4. от договора, същият се прекратява поради нарушаване на добрите нрави и неполагане на грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Видно от чл. 2 на договора, същият е безсрочен. На 09.09.2015 г. в район "Л." е постъпила жалба от живущи във вх. ... на бл. ..., в който се намира процесното жилище, с твърдения, че жилището не се поддържа в хигиеничен вид, в него се събират боклуци, от което целият вх...д мирише лошо и е развъдник на хлебарки. Твърди се, че г-жа И. не живее в апартамента, а в него живее синът й. Жалбата е подписана от 16 лица, посочени като живущи в апартаменти във входа. Във връзка с така подадената жалба на 05.10.2015 г. служители на район "Л." са посетили вх...да, но не са намерили никой от двамата наематели на процесния апартамент. Такава проверка не е извършена и на 27.10.2015 г., когато Д. И. е отказала да осигури достъп до апартамента поради голямата заетост на нея и сина й. На 15.12.2015 г. е съставен трети констативен протокол за извършена проверка, при която е установено, че миризма се усеща още на стълбищната площадка. Достъп от наемателите отново не е осигурен. Достъп до апартамента е осигурен на 21.12.2015 г., когато служители на район "Л." са установили, че жилището е в окаяно състояние, пълно с багаж и боклуци, двете стаи са пълни с вещи и няма място за спане, коридора, кухнята и пода са много мръсни, мирише ужасно, стените и таваните са силно излющени с паяжини, дограмата е силно захабена, балкона на кухнята е пълен до средата с боклуци, в съседния апартамент има теч. Съставеният при проверката констативен протокол е подписан от служителите на района и Д. И., която не е направила възражения. Въз основа на тези констатации и по доклад № РД-92-697 от 28.12.2015 г. е издадена процесната заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, 4 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1, т. 3, 4, и ал. 2 от НРУУРОЖТСО. И. е отказала да получи процесната заповед, което е удостоверено с подписа на един свидетел, живущ в ап. ... на същия вход. На 13.01.2016 г. имотът е посетен от служители на района за връчване на заповедта, но на адреса не е открит никой. Затова заповедта е залепена съгласно чл. 61, ал. 3 от АПК на входната врата на ап. ... и на таблото за обявления в сградата на СО, район "Л.". Съобщението е свалено на 18.01.2016 г., на която дата ответникът е приел, че заповедта е връчена на наемателя. Въз основа на събраните доказателства, съдът е изложил обосновани изводи за законосъобразността на обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява при неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището. Събраните по делото доказателства с категоричност установяват наличието на това законово основание за прекратяване на наемното правоотношение на Д. И. за процесното общинско жилище. В констативния протокол от 15.12.2015 г., изготвен от служители на отдел "Общинска собственост" в район "Л.", СО, въпреки отказания достъп до апартамента, е посочено, че миризма се усеща още от стълбищната площадка. В последващия констативен протокол от 21.12.2016 г. вече подробно е отразено изключително лошото състояние на жилището. Съдът подробно и аргументирано е изследвал фактите по делото и обосновано е приел, че наемателката Д. И. не е полагала не само достатъчна, но и елементарна грижа за общинското жилище. Фактите са безспорни и както е приел съдът, на тях тя не е възразила и при подписване на втория констативен протокол. Изводите на административния съд по отношение на законосъобразното прекратява на наемното правоотношение, напълно се споделят от касационната инстанция. Обосновани са изводите на съда и относно недопустимостта на подадената от И. И. касационна жалба срещу същата заповед. В съответствие със закона са изводите на съда, че И. като пълнолетен, не е чл. на семейството на Д. И. и не може да се ползва от нейните права по настанителната заповед. Възражението му, че е чл. на домакинството й, не е основателно, защото той не е настанен в общинското жилище като чл. на домакинството й. Освен това, съдът правилно е преценил, че касационната му жалба е подадена след законоустановения срок, което е друго основание за прекратяване на производството по отношение на него. Частната му жалба е неоснователна и обжалваното определение на съда от 31.03.2016 г., следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,