Решение № 3104 от 23.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) гр. Пловдив, подадена чрез негов процесуален представител - юрк. М.Анастасова, срещу Решение 1064 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело 1542/2021 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е обявена нищожността на отказ, обективиран в писмо, изх. 53-00-1303/01.06.2021 г., издаден от Директора на ОПУ - Пловдив, за изграждане на пътна връзка за ПИ 00702.24.1248 на път II-86 при км 30 + 325 дясно. Касаторът излага доводи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не му е указал изрично, че не е представил доказателства за компетентността на издателя на акта. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Моли да му бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна ЕТ Иватом-И. Марчоков , чрез процесуалния си представител адв. Тантенов, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита постъпилата жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, с който е обявена нищожността на отказ, обективиран в писмо, изх. 53-00-1303/01.06.2021 г., издаден от Директора на ОПУ Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен административен орган, тъй като в съдебното производство не са представени доказателства за материалната компетентност на директора на ОПУ - Пловдив да издава актове по чл. 26, ал. 3 във връзка с ал. 1, и ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Решението е правилно. По делото не е спорно, че на 19.05.2021 г. ЕТ Иватом-И. Марчоков е подал искане за разрешаване изграждането на пътна връзка към поземлен имот (ПИ) 00702.24.1248 на път II-86 при км 30 + 325 дясно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2, б. в ЗП за дейности извън специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява изграждането на пътни връзки към съседни имоти, включително земеделски земи и горски територии. А според ал.3 на чл. 26 ЗП разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от Агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища: 1. в 15-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 1, освен ако се налага допълнително проучване, но не по-късно от един месец; 2. в 30-дневен срок от подаване на заявлението - за разрешенията по ал. 2, т. 1, буква "г" и т. 2, буква "а", освен ако се налагат допълнителни проучвания, но не по-късно от три месеца, като за удължаването на срока заинтересуваното лице се уведомява писмено; 3. в 15-дневен срок от подаване на заявлението - за всички останали случаи. По силата на ал. 7 разрешенията се издават при следните условия: 1. да съществуват реални възможности за преминаване на тежкото и/или извънгабаритното превозно средство; 2. да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата, този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища; 3. при временното ползване на части от пътно платно: а) този закон и Законът за движението по пътищата да не забраняват дейността, свързана с временното ползване на части от пътното платно; б) за временното пресичане на пътя да има одобрен проект за пресичането; 4. да е подадена декларация от собственика или ползвателя на пътното превозно средство по т. 1 или от лицето, което извършва превоза, съдържаща информация за габаритните размери, общата маса и натоварването на ос. Съгласно ал. 10 на същата разпоредба обжалването на отнемането на разрешенията и на отказите за тяхното издаване е при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Спорният по делото въпрос е дали оспореният пред административния съд отказ за издаване на разрешение за изграждане на пътна връзка към ПИ 00702.24.1248 на път II-86 при км 30 + 325 дясно е издаден от компетентен административен орган. Органът, който разполага с правомощия в конкретния случай за издаването на разрешения по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗП, съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП е управителният съвет на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ/Агенцията) или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от Агенцията. Издателят на оспорения пред административния съд отказ за издаване на разрешение за изграждане на пътна връзка е директорът на ОПУ- Пловдив. Пред първата инстанция, видно от доказателствата по делото, не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че управителният съвет (УС) на АПИ го е упълномощил изрично да издава актове по чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗП. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от Разпореждане 5842 от 16.09.2021 г., връчено на касатора на 20.09.2021 г., съдът изрично е указал на директора на ОПУ - Пловдив, че следва да ангажира доказателства за компетентността на органа, издал процесния отказ. Т.е. липсата на доказателства относно компетентността на издателя на акта в случая се дължи не на нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от страна на съда, а на процесуално бездействие, проявено от ответника по първоинстанционното съдебно производство, тъй като същият въпреки указанията на АС по чл. 171,ал. 5 АПК, не е представил своевременно необходимите доказателства. Следователно не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При това положение настоящата съдебна инстанция не би могла да вземе предвид представеното пред нея ново писмено доказателство Пълномощно П-69/25.05.2021 г. по силата на което председателят на УС на АПИ в изпълнение на решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол 27729 от заседание, проведено на 05.04.2021 г., упълномощава директора на ОПУ - Пловдив да издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища от втори и трети клас, по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗП, тъй като е недопустимо установяването на нови факти за първи път в касационната инстанция предвид забраната на чл. 220 АПК. Само за пълнота на настоящото изложение следва да бъде посочено, че представеното пред касационната инстанция пълномощно също не е достатъчно да обоснове компетентността на издателя на акта, тъй като към него не е приложено решението на УС на АПИ, обективирано в Протокол 27729 от заседание, проведено на 05.04.2021 г. актът, от който произтичат правните последици по упълномощаването на директора на ОПИ - Пловдив. При отсъствието на доказателства за надлежно конкретно упълномощаване по 26, ал. 3 ЗП на директора на ОПИ - Пловдив, издал процесният отказ за издаване на разрешение за изграждане на пътна връзка, правилно съдът е приел, че е налице порок, обуславящ нищожността на обжалвания административен акт, а именно, налице е основанието по чл. 146, т. 1 АПК - липса на компетентност. С оглед изложените по-горе съображения постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационното производство за присъждане на съдебни разноски. Предвид горното и на основание чл.143 АПК Агенция Пътна инфраструктура юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, следва да бъде осъдено да заплати на ЕТ Иватом - И. Марчоков съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение