Решение № 7 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2021 г.

Решение № 7 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 307 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх. № 270307/29.4.2021 г, подадена от Н. К. Л. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 260012/10.7.20 г на Окръжен съд-Перник, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1997/11.12.2019 г по гр. дело № 03880/19 г на Районен съд-Перник, Гражданско отделение, с което е признато за установено по иска, предявен от "Топлофикация-Перник"АД, че молителят дължи сумата 1118, 85 лв, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за периода 1.5.2016 г-30.4.2017 г, както и обезщетение за забава в размер на 149, 85 лв, ведно със законните последици. В молбата за отмяна се подържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Към момента на връчване на исковата молба Л. не е бил навършил пълнолетие, а исковата молба не е връчена на законния му представител. Не е бил редовно представляван в хода на исковото производство, по делото постановено неправилно решение, тъй като ответникът не е бил пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Ответникът по молбата "Топлофикация-Перник"АД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител на дружеството. С определение № 479/28.6.2021 г, постановено по делото молбата за отмяна е приета за допустима и е насрочена в открито съдебно заседание за разглеждането й по същество. По основателността на молбата с правно основание чл. 307, ал. 1, т. 6 ГПК. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предполага установеност на това, че страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Тоест следва да бъде доказано, че в резултат на нарушаване на съдопроизводствените правила, тя е била лишена от възможността да се защити при разглеждане на делото, поради препятстване на предоставените й процесуални възможности. В разглеждания случай такива обстоятелства не се установяват. Действително молителят е навършил пълнолетие след връчване на препис от исковата молба, но исковата молба ведно с приложенията към нея е редовно връчена на пълнолетен член на семейството му-А. К. -негов дядо със задължение да я предаде. В законоустановения срок от страната постъпил писмен отговор със заявени подробни оспорвания на иска и възражения и искане са събиране на доказателства. Всички оспорвания са били свързани с неоснователността на молбата и обстоятелството, че когато имотът е бил дарен на Л., същият поради непълнолетие не е бил в състояние да се запознае с Общите условия на дружеството; не е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, молителят не е имал качеството на потребител и не би могъл да отговаря материално правно по исковете. По делото са проведени две съдебни заседания, за които ответникът е бил редовно уведомен чрез неговия дядо. Приети са съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните. В проведените съдебни заседания не се е явил упълномощен представител на молителя, който както бе посочено по-горе в хода на процеса е навършил пълнолетие. Пълнолетната страна е подала въззивна жалба, твърдейки неправилност на първоинстанционното решение предвид същите обстоятелства: когато процесния имот му е бил подарен е бил на 12 години и очевидно не е можел да се запознае с Общите условия на дружеството, да съобрази и изпълнява задълженията по тях и е нямал качеството дееспособен потребител, поради нередовно възникнала облигационна връзка между страните. В хода на въззивното производство Л. също не е упълномощил процесуален представител, който да защитава правата му. При така изложеното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното: Установява се, че във всеки един момент от развитие на производството, молителят е имал възможност да участва по делото или да упълномощи процесуален представител. В този смисъл не е налице нито една от хипотезите на визираната в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК правна норма. Молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Останалите доводи на молителя са свързани изцяло с правилността на съдебното решение, отделно то това се извършва смесване на фигурите материална и процесуална легитимация на страната, а всичко това няма каквото и да било отношение към отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Поради изложените съображения подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение