Решение № 2703 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15362/2009 г.

Решение № 2703 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15362/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоил Рангелов Чеперигов, регистриран като ЕТ с фирма "Радинес - Стоил Чеперигов", със седалище и адрес на управление в с. Радиново, община Марица, Пловдивска област, ул. "4-та" № 18, срещу решение № 60/13.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3333/2009 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-01-279/31.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 1691 за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. По същество се преповтарят оплакванията за незаконосъобразност на административния акт, изложени пред решаващата инстанция. Ответникът - изпълнителният директор на ИААА, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, т. к. с обжалвания административен акт законосъобразно са били прекратени правата на жалбоподателя за извършване на разрешената дейност. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповед № РД-01-279/31.03.2009 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която са прекратени правата на касатора, произтичащи от лиценз на Общността № 1691 за извършване на дейност по международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане, АССГ е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание и неговата правна квалификация по чл. 11, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл. 14, т. 2, във вр. с чл. 8, т. 6, 7, 10 и 11 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в сила от 19.11.2002 г. (Наредба № 11). Съгласно редакцията на приложимата законова разпоредба правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, се прекратяват, когато превозвачът престане да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ЗАвП за благонадеждност (добра репутация); професионална компетентност и финансова стабилност. Критериите и реда за доказване наличието на всяка една от трите предпоставки са уредени в Наредба № 11, а липсата на която и да е от тях е предвидена като самостоятелно основание за прекратяване правата по лиценза. Предвид спецификите на системата на административното лицензиране, законодателното решение е императивно и при отпадане на някое от визираните в чл. 11, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, ал. 2 ЗАвП условия за осъществяване на дейността, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, съставът на забранителната норма по чл. 11, т. 1, б. "б" от ЗАвП, възприета като основание за прекратяване на правата по лиценза, е осъществен. От доказателствата по делото е видно, че в ИААА е постъпила молба ре г. № 13-00-16/7.01.2008 г., с която ръководителят на транспортната дейност на предприятието на ЕТ "Радинес - Стоил Чеперигов" е уведомил за прекратяване на трудовото си правоотношение. Приложени са заповед № 3/30.4.2007 г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда. С писмо рег. № 13-00-16/5.06.2008 г. изпълнителният директор на ИААА е съобщил на превозвача, че следва да представи свидетелство за съдимост, удостоверение за професионална компетентност и копие от трудовия договор на новоназначения ръководител на транспортната дейност. Приобщените на л. 8 - л. 11 от делото доказателства сочат, че последващият трудов договор е сключен на 3.04.2009 г. (след издаване на оспорената понастоящем заповед), което налага извод, че в периода 30.04.2007 г. - 3.04.2009 г. превозвачът не съответства на изискванията за благонадеждност и професионална компетентност, така както са дефинирани в нормите на чл. 4 и чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 3 от Наредба № 11. С констативен протокол и АУАН № 073057 от 9.04.2009 г. е установено, че в периода 2007 г. - 2008 г. ЕТ е допуснал извършване на разрешената с лиценз на общността № 1691/13.03.2007 г. дейност, без да е назначил лице, което да притежава удостоверение за професионална компетентност - нарушение по смисъла на чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11. При тази фактическа установеност, изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед е верен. Съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което са били прекратени правата по притежавания лиценз. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, следователно атакуваният съдебен акт е обоснован, а при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Доводът, че с наказателно постановление № 36-0000531/28.04.2009 г. (неприложено по делото) търговецът е бил санкциониран за допуснатото нарушение, поради което лицензиращият орган не може да прекрати правата по лиценза, е неоснователен. Нарушението на императивната забрана да се извършва дейност по международен превоз на товари, без да е назначил като ръководител на транспортната дейност лице, притежаващо необходимата професионална компетентност, е пряко относимо към визираните в чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАвП условия за лицензиране, съставлява правопогасяващ факт досежно учреденото материално субективно право за осъществяване на разрешената дейност и е регламентирано като самостоятелна материалноправна предпоставка за прекратяване правата по лиценза. Докато имуществената санкция касае неизпълнение на визираните в Глава VIII на ЗАвП задължения на лицензирания търговец и се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Следователно административнонаказателната отговорност се реализира самостоятелно и независимо от производството по издаване на административния акт за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза. По изложените съображения не са налице релевираните с касационната жалбата отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя правен резултат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение