Решение № 3049 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2010 г.

Решение № 3049 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илиян Иванов Ашков против решение № 38 от 13.01.2010 г., постановено по административно дело № 282 по описа за 2009 г. на Административен съд - София област (АССО). Както с първоначално подадената касационна жалба от 19.02.2010 г., така и с последващите я "допълнителна касационна жалба" от 04.11.2010 г. и "уточняваща молба" от 31.01.2011 г., касаторът поддържа възражения за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение на решението, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ашков против бездействие на ДГС - Боровец да извърши контрол на проведената сеч в имот № 702021 от землището на с. Говедарци и е оставен без разглеждане искът му за заплащане на вреди, причинени от това бездействие, както и е прекратено производството в тази му част, касаторът излага конкретни съображения, че съдът необосновано е приел, че не е налице фактическо бездействие за извършване на действия, пряко произтичащи от нормативен акт - чл. 21, 23, 24 и др. от Закона за горите. По отношение на решението, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен искът на Ашков по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, основното възражение е свързано с това, че съдът е поставил задължение за заплащане на разноски - депозит за вещо лице, което с оглед материалните му възможности е било неизпълнимо, както и че неправомерно съдът е отказал освобождаване на ищеца от заплащането на деловодни разноски. Ответната страна - Държавно горско стопанство - Боровец, поддържа изцяло обжалваното съдебно решение. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура, изразява становище, че първоначално подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна, докато "допълнителната касационна жалба" е недопустима като нередовна, просрочена и насочена към влезли в сила съдебни актове. Върховният административен съд, намери, че касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК. Що се касае до последователното във времето подаване на "жалби" от страна на касатора по отношение обаче на един и същ съдебен акт, то съда счита за неразумно тяхното механично разделяне и отделна проверка за допустимост при условие, че и трите документа наименовани - касационна жалба, допълнителна касационна жалба и уточняваща молба, имат една обща цел и излагат по непротиворечив начин възраженията на касатора, поради което следва да се разглеждат като една единствена касационна жалба. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София област се е произнесъл по два субективно съединени иска между Ашков и ДГС - Боровец с една и съща правна квалификация, но различен предмет. По първият иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет претенция за присъждане на вреди в общ размер от 5400 лева, произтичащи от бездействието по чл. 256 от АПК на ДГС - Боровец да извърши контрол на проведената сеч в имот № 702021 от землището на с. Говедарци, съдът е приел, че оспорването на посоченото бездействие е недопустимо, което води и до недопустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК. Прието е, че вредите от сечта са пряко причинени от лице извършило сечта, което не е длъжностно лице и не осъществява административна дейност, поради което не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Освен това е прието, че ищецът не е доказал сезиране на ДГС - Боровец с искане за извършване на търсеното действие, но дори да се приеме, че е налице сезиране, то оспорването на бездействието е просрочено, тъй като сечта е извършена на 25-26.09.2008 г., а исковата молба е постъпила в АССО на 31.03.2009 г. Решението, в тази му част е правилно, но не по изложените в него съображения. Въведеното като предмет на оспорване бездействие от страна на жалбоподателя не съответства на разгледания такъв от съда. Първоначалната искова молба и последващите я уточнения, посочват по ясен и непротиворечив начин твърденията на ищеца, а именно, че ДГС не е осъществило законово установеното си задължение да осъществи административен контрол върху изпълнение на позволително за сеч (серия И, № 25603), издадено в полза на трето лице (Илия Ашков), по отношение количеството ползвана дървесина от процесния имот, което е довело до резултат, при който е оползотворена дървесина повече от позволената, което от своя страна е причина за настъпилите вреди. Следователно оспорването следва да се квалифицира по чл. 257 от АПК - неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 78 от Закона за горите и чл. 128а от Правилника за прилагане на Закона за горите. Ищецът никъде не посочвал, че третото лице има качеството на длъжностно такова, извършващо административна дейност чрез сечта. Не е посочвано и че към ДГС е подавано искане (сигнал) да бъде извършен посочения по-горе контрол. Оспорването на посоченото бездействието обаче е недопустимо. Видно от фактическите твърдение в исковата молба, не е налице административно правоотношение между ищеца и органи или длъжностни лица към ДГС, по повод издаването на административен акт, засягащ непосредствено интересите му. Посочените във ЗГ и ПЗГ функции на контрол, осъществявани от органи и служители при ИАГ, РДГ, ДГС и ДЛС са насочени към спазване на горското законодателство като целят предотвратяване и/или санкциониране на деяние, представляващи административни нарушения, установени в ЗГ. Доколкото ищецът не е страна в дадено административно-наказателното правоотношение, в което страни са винаги държавата и нарушителя, то за същия липсва пряк интерес от оспорване законосъобразността, на което и да е действие, бездействие или акт постановен при и по повод осъществяването на функции по контрол от страна на компетентните органи. В конкретния случай и противно на възраженията в касационната жалба, следва да се отбележи, че на първо място собственика има задължение да брани собствеността си, а на второ, че при неправомерно ползване на дървесината от имота не контролните органи причиняват вредата, а лицето, извършило сечта. По втория иск, за обезщетение в размер на 8800 лева срещу ДГС за претърпени вреди, причинени от неизпълнение от страна на ДГС - Боровец на влязло в сила на 06.01.2009 г. решение № 728/12.12.2008 г. по адм. дело № 825/2008 г. на АССО за извършване на процедура по чл. 74, ал. 6 от ППЗГ за изменение вида и интензивността на сечта на процесния имот, съдът приел, че същия е допустим, но неоснователен. Посочено е, че решение № 728 на АССО не е изпълнено от административния орган, тъй като произнасяне от комисията по чл. 74, ал. 6 от ППЗГ по молбата на ищеца, след връщане на административната преписка, не е направено. От тук и съобразявайки, че към август 2008 г. вече е позволена сеч в имота, че сечта е осъществена през септември, както и че заявлението на Ашков за промяна на вида и интензивността на сечта касае единствено 2008 г., то съдът е приел, че изпълнението от страна на органа на решението на АССО няма как да бъде изпълнено с положителен за ищеца акт. Отделно от въпроса за законосъобразността на бездействията на ДГС-Боровец по изпълнение на решение № 728 на АССО, съда е посочил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи твърдяното настъпване на вреди (имуществени и неимуществени) в своя патримониум. По отношение на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, е посочено, че както представеното медицинско свидетелство с амб. № 7520/11.08.2008 г., така и доказателствата, касаещи факта на счупване на пръст на ищеца, установяват здравословното състояние на ищеца преди датата на заявлението по чл. 74, ал. 6 от ППЗГ - 22.08.2008 г. Във връзка с имуществените вреди е посочено, че същите не са доказани като реално претърпени, тъй като не са ангажирани доказателства за изпълнение от страна на Ашков на задължението му по договор от 08.08.2008 г. за заплащане на неустойка поради неизпълнени на поетото от него задължение за продажба на дървесина в договорените обеми. Решението и в тази му част е правилно, като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на съда за неоснователност на иска за вреди поради бездействие на ответника по иска да изпълни решение № 728/12.12.2008 г. по адм. дело № 825/2008 г. на АССО. Следва да бъде допълнено, че с оглед развилото се административно правоотношение между Ашков и ДГС-Боровец по повод молба за промяна във вида и интензивността на сечта в имот № 702021 от землището на с. Говедарци, то не е налице годен за оспорване административен акт, който да бъде основание за търсена на имуществената отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като след връщане на административната преписка, приложена по адм. дело № 825/2008 г. на АССО, не е налице ново произнасяне от комисията по чл. 74, ал. 6 от ППЗГ и следователно липсва въобще издаден административен акт. Нещо повече, административното правоотношение е прекратено по обективни причини, тъй като както правилно е отбелязано в обжалваното първоинстанционното решение, съдебните указания, съдържащи се в решение № 728 на АССО, с оглед времето на влизането му в сила - януари 2009 г. и предмета на искането в молбата от 22.08.2008 г. на Ашков до ДГС - Боровец, касаещо промяна на вида и интензивността на сеч в имота през 2008 г., която и вече е осъществена от друг съсобственик, то тези указания респ. издаването на положителен за ищеца се явяват неизпълними. Възраженията за неправомерен отказ да бъде освободен касатора от заплащане на разноски по делото не могат да бъдат споделени. С определение № 1753/26.11.2009 г. съдът правилно е приел, че искането на Ашков за освобождаване от заплащане на разноски в размер на 250 лева - депозит за вещо лице е неоснователно, тъй като видно от представената декларация за семейно и имотно положение ищецът е съсобственик в два имота и няма данни да е регистриран като безработен. Неоснователно е позоваването на действието на решение № 889/03.11.2008 г. по адм. дело № 1213/2008 г. на Административен съд - София-град (АССГ), в сила от март 2010 г., с оставянето му в сила с решение № 3521/27.03.2010 г. по адм. дело № 13/2009 г. на ВАС, с което като резултат се възстановява регистрацията на Ашков като безработен. Към момента на постановяване на определение № 1753, АССО не е могъл обективно да се съобрази с действието на посоченото решение на АССГ. Нещо повече, сега обжалваното съдебно решение е постановено близо два месеца - 13.01.2010 г., преди произнасянето по адм. дело № 13/2009 г. на ВАС. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд - трето отделение,