Решение № 8985 от 30.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5763/2025 г.

ВАСВторо отделение30.09.2025 г.докладчик т Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 576 от 02.04.2025 г. по адм. дело 33/2025 г. на Административен съд- Перник.

ОСЪЖДА ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза 110 да заплати на община Перник, гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски 1а сумата 100. 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА Членове: /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДП Национална компания Железопътна инфраструктура против решение 576 от 02.04.2025 г. по адм. дело 33/2025 г. на Административен съд- Перник, с което е отхвърлена жалбата на компанията срещу заповед 50 от 10.01.2025г. на кмета на община Перник. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Перник да бъде обявена за нищожна или отменена. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът кмет на община Перник оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Перник е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на основание чл. 195, ал. 3 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ е наредено ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, юридическо лице, на което са предоставени ползването и управлението на обект: VI-та главна жп. линия - междугарие Разменна Перник разпределителна", намиращ се в имот с идентификатор 55871.723.33 по КККР на гр. Перник, в срок от 3 месеца от датата на получаване на оспорената заповед, да изготви и представи в община Перник за съгласуване и издаване на разрешение за строеж, проект в необходимия обем и съдържание за възстановяване в първоначалната му геометрия и структура или за укрепване по подходящ начин чрез конструкция, на изпълнения вертикален откос на жп насипа, а в срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на разрешението за строеж, да изпълни необходимите строителни работи по възстановяване или укрепване на вертикалния откос. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от кмета на община Перник, в границите на компетентност на административния орган, очертани с изричната разпоредба на чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Според посочения текст, в хипотезата на чл. 195, ал. 3 от закона (авария или други обстоятелства, застрашаващи строеж), кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Следователно законът изрично предоставя на кмета на съответната община правомощието да издава заповеди по реда на чл. 195 ЗУТ независимо от категорията на строежа. В този смисъл са подробните съображения, изложени от административния съд, които настоящата инстанция споделя. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключенията на първоионстанционния съд за издаване на заповедта в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, също следва да бъдат споделени изцяло. Състоянието на обекта, предмет на заповедта, е установено по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ от назначена от кмета на община Перник комисия. Извършен е оглед, а констатациите на комисията са отразени в протокол, в който са описани вида и състоянието на жп насип в ПИ с идентификатор 55871.723.33 по КККР на гр. Перник, участък от VI-та главна жп. линия, в междугарие Разменна Перник разпределителна и е направено предложение за предприемане на дейности по реда на чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Огледът е проведен в присъствие на представител на жалбоподателя. По този начин изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ са изпълнени и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Установяването на незаконно строителство в съседен имот не е с преюдициално значение по отношение на производството по чл. 195 и сл. ЗУТ и не е част от процедурата по издаване на заповедта. Ето защо неприключилото административно производство по установяване на незаконни строителни дейности в съседен имот, не опорочава процедурата по издаване на обжалваната заповед, а възраженията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 195, ал. 4 вр. ал. 3 ЗУТ, също е законосъобразен и се обосновава от събраните доказателства. Съгласно цитираните текстове при авария или други обстоятелства, застрашаващи строеж, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности. В случая заповедта е издадена след установяване, че поради изкопни дейности в съседен имот, е нарушена целостта на земното легло и вертикалния откос на жп насип в ПИ с идентификатор 55871.723.33 по КККР на гр. Перник, участък от VI-та главна жп. линия, в междугарие Разменна Перник разпределителна, описан в заповедта, което създава потенциална опасност от увреждане и разрушаване на жп линията тази част. Поради това жалбоподателят ДП Национална компания Железопътна инфраструктура, като юридическо лице, на което е възложено ползването и управлението на обекта (чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЖТ, Акт за публична държавна собственост 3772/ 2013г.), е задължен да извърши необходимите за неговото възстановяване и укрепване дейности. Възраженията на касатора, свързани с посочените от органа сроковете за изпълнение, са неоснователни. В тази насока настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд при условията на чл. 221, ал.1 АПК. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. При съобразяване с чл. 168, ал. 1 АПК административният съд извършва проверка за законосъобразността на обжалваната заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, като обсъжда събраните по делото доказателства и релевантните за спора факти и обстоятелства. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени подробни мотиви, обосноваващи направените от съда изводи по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на жалбоподателя са разгледани и обсъдени от съдебния състав и в мотивите на решението е даден аргументиран отговор на всички възражения на оспорващия. Поради това и тъй като конкретни доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила от касатора не са посочени, настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение такива не са допуснати. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с представените доказателства и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Перник - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател ДП Национална компания Железопътна инфраструктура следва да заплати на община Перник сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,