Решение № 14434 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2012 г.

Решение № 14434 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2836/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Кметът на община Аксаково е подал касационна жалба срещу решението от 9.01.2012 г. по адм. дело № 683/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е била отменена издадената от него заповед № 55/20.01.2011 г. за изземване от дружеството "Сано България" АД със седалище и адрес на управление Варна на недвижим имот, частна собственост, представляващ поземлен имот № 000596 по плана за земеразделяне на село Осеново, община Аксаково, местността "Воденицата", целият с площ от 31 000 кв м. Направени са оплаквания за недопустимост на решението и алтернативно, за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Сано България" АД със седалище и адрес на управление Варна не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените оплаквания, прие следното: Решението на административния съд е допустимо, тъй като е постановено по редовна жалба, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Касационният жалбоподател неоснователно възразява срещу допустимостта на жалбата на "Сано България" АД. Неблагоприятното за адресата административно разпореждане поражда правото му да иска от съда да упражни контрол за законосъобразност върху него. Преценката за наличието на правен интерес от оспорването на акта се обуславя от характера на издадения административен акт - облагоприятстващ или утежняващ, а не от установеното при разглеждането на делото фактическо положение. Направената от административния съд фактическа констатация, че имотът не се държи от "Сано България" АД, на която основава възражението си касационният жалбоподател, не обуславя недопустимост на подадената жалба. Това е въпрос на материална законосъобразност на заповедта, който съдът проверява по съществото на спора. Административният съд е установил, че с договор от 2.09.2003 г. между Община Аксаково и едноличния търговец Радослава Георгиева Пейкова с фирма ЕТ "Ситеа - Радослава Иванова" с адрес на управление Варна, е сключен договор за отстъпване право на строеж за изграждане на учебен етнографски комплекс върху поземлен имот № 000596 по плана за земеразделяне на село Осеново, община Аксаково, местността "Воденицата", целият с площ от 31 000 кв м. Имотът е частна общинска собственост и за него е съставен акт за общинска собственост № 517/23.10.2002 г. Впоследствие, правото на строеж е било прехвърлено от едноличния търговец Радослава Пейкова на "Кирови инвест" ООД със седалище и адрес на управление Варна. С нотариален акт № 76, том III, нот. дело № 400/2007 г. дружеството "Кирови инвест" ООД прехвърлило правото на строеж на "Сано България" АД със седалище и адрес на управление Варна. След проверка, с протокол от 5.03.2008 г., комисия от Община Аксаково установила, че върху имота не е започнало строителство. При последващи проверки, извършени през 2010 г., било констатирано, че са извършени строителни работи, като са изградени основи и частично - една стена. Със заповед № 55/20.01.2011 г., на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, кметът на община Аксаково наредил да се изземе от "Сано България" АД, частна общинска собственост, представляващ поземлен имот № 000596 по плана за земеразделяне на село Осеново, община Аксаково, местността "Воденицата", целият с площ от 31 000 кв м, актуван с акт за общинска собственост № 517/23.10.2002 г. От правна страна съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен поради отсъствието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на имота. Административният орган не установил обстоятелства, които да сочат владение или ползване на имота от страна на дружеството. Според изложените мотиви, ако има спор относно осъществяването или неосъществяването на отстъпеното право на строеж в законния петгодишен срок, той не може да се разгледа в рамките на това производство, а по общия исков ред. Поради това съдът отменил издадената заповед. Решението не противоречи на материалния закон. По реда на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост се изземва общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Както е посочил административният съд, установените по делото фактически обстоятелства не покриват никоя от хипотезите на приложимата правна норма. Общинският имот, описан в заповедта на кмета на община Аксаково, не е бил предмет на облигационна или вещноправна сделка. Върху имота е било отстъпено право на строеж, което означава, че предмет на владение от титуляра не е самият имот, а вещното право върху него. Административният съд е приложил точно нормативните разпоредби, като е направил извод, че спорът относно погасяването на правото на строеж по причина, че не е упражнено в петгодишен срок от учредяването му, не може да се разреши в рамките на административното производство, а по общия исков ред, в съответствие с характера на претендираното право. Фактически, с издадения административен акт се подменя същината на правния спор, който се превръща не в спор за държането на имота, а в спор за съществуването или не на вещно право върху него. Съдържанието на заповедта ясно илюстрира приложения от административния орган погрешен подход. В нея липсват мотиви съответни на нормата на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, което само по себе си е основание за отмяна. Като е констатирал допуснатото закононарушение и е отменил заповедта, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд