Решение № 5090 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12088/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране чрез юрк. Бельова срещу Решение 22340/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 4121/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение Ж-289 от 29.03.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената срещу решението на КЕВР жалба. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисията за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Бельова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, Сън Хербал енерджи ООД гр. Варна, редовно призован, се представлява от процесуалния му представител адв. Янкулов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити в писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира разноски. Ответникът, "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адв. Тодорова, която намира касационната жалба на КЕВР за основателна и моли обжалвания с нея съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, развити устно в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Сън Хербал енерджи ООД гр. Варна срещу Решение Ж-289 от 29.03.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, Комисията е прекратила административното производство по жалба с вх. Е-13-273-1/10.01.2024 г., подадена от Сън Хербал енерджи ООД гр. Варна срещу "Електроразпределение Север" АД. Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че, макар обжалваното пред него решение на КЕВР да е постановено от компетентен по закон административен орган и в рамките на материалната му компетентност, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили и на правилното прилагане на материалния закон. Според АССГ при провеждане на административното производство КЕВР не е изяснила всички факти и обстоятелства от значение за спора и не е събрала относимите за правилното му решаване доказателства. Нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като от Комисията са били приети като безспорно установени техническите параметри за присъединяване на обекта, посочени от Електроразпределение Север АД, въпреки наличните възражения от жалбоподателя и без да са събрани доказателства, от които да стане ясно дали в действителност е необходимо изграждане на МКРУ, дали е необходимо присъединяването да бъде извършено чрез въздушна въздухопроводна линия към стоманорешетъчен стълб 20 kV или е възможно същото да се осъществи по начина, предложен от жалбоподателя - с кабелен електропровод. Не са изложени съображения дали е налице принципна техническа възможност за удовлетворяване искането на Сън Хербал Енержи ООД за присъединяване на обекта му към съществуващото електропроводно отклонение от мрежата. Наред с това съдът е приел решението на Комисията за немотивирано, след като е установил, че в него са изложени само мотиви по целесъобразност, но не и такива по законосъобразност и съответствие с изискванията на ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба 6 (обн. в ДВ, бр. 31 от 04.04.2014г., отменена), Наредба 3 и/или други нормативни актове. По горните съображение АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. АССГ правилно и съобразно приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалваното решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Обоснован е решаващият извод на АССГ за неправилност на оспореното пред него решение, като неотговарящо на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени факти. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено приповтаряне на изготвеното становище от Електроразпределение Север АД относно условията за присъединяване обекта на клиента към електроразпределителната мрежа и извод за неговата законосъобразност, без да са посочени относими правни разпоредби и без да е извършен анализ какво е приложението на тези разпоредби към повдигнатия пред КЕВР спор. Липсва и обсъжда на изложените възражения от жалбоподателя. Обоснован е решаващият извод на АССГ за това, че административният акт е постановен и в нарушение на императивните изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК . Комисията е приела неоснователност на жалбата, с която е сезирана, без да е изяснила относимите към спора факти и обстоятелства и без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. При наведени от жалбоподателя твърдения и възражения относно оптималното място за присъединяване и предприемането на мерки за овладяване повишаването на капацитивния ток при наземно съединение, КЕВР е следвало да обсъди всяко едно от тях, да изследва всички относими към тези възражения факти , да укаже на основани чл.171, ал.5 вр. чл.170, ал.1 от АПК на страните да представят относимите доказателства , да обсъди събраните такива и на база този анализ да посочи кои от твърдените факти приема за доказани, съответно да подведе същите под приложимите правни норми и да изложи формирани на база приетата за установена фактическа обстановка правни изводи. Без събирането на допълнителни доказателства не може да се установи законосъобразност на предложените от Електроразпределение СеверЕАД условия за присъединяване обекта на клиента към електроразпределителната мрежа / в т.см. е и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза/. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно да се осъществи предвидения в закона съдебен контрол за съответствието на акта с материалния закон. Липсата на изложени в решението на КЕВР конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката за законосъобразност на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи при действително изразената такава. Правилен е решаващият извод на АССГ, че констатираната по-горе липса на изложени конкретни фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт води до неговата незаконосъобразност и обуславя отмяната му, както и връщане на делото във вид на преписка на КЕВР за ново произнасяне. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на ответника по касационната жалба - Сън Хербал Енержи ООД за присъждане на сторените по делото разноски е основателно, но не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване, предвид уговореното в представения договор за правни услуги от 11.12.2024 г. заплащане на същите по банков път. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение