Решение № 838 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез процесуалните представители адв. Я. Чанкова и адв. Г. Събев, срещу Решение 2371/10.04.2024 г., постановено по адм. дело 2264/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.

Касаторът развива доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционното решение. Настоява, че съдът се е занимал с възражение за изтекла погасителна давност, сторено едва в хода по същество. Счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 54, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., приемайки, че предвиденият в нея 18-месечен срок ограничава с изтичането си възможността на държавите-членки да извършват финансови корекции в посока възстановяване на неправомерно извършени плащания, тъй като е налице друга специална уредба по силата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г.. На следващо място, като се позовава на Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета и приложимите според него разпоредби на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, намира за неправилни и изводите на съда за изтекла давност, като настоява, че абсолютната давност за установяване и събиране на задълженията по процесния АУПДВ не изтекла. Развива подробни съображения в жалбата си и за незаконосъобразност и необоснованост на мотивите на съда за липса от обективна и субективна страна на предпоставки за възникване на публично държавно вземане поради наличие на хипотезата на чл. 60 Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 20213 изкуствено създаване на условия за получаване на предимство. Позовава се на съдебната практика, обективиран в Решение 5930/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 9327/2023 г. п описа на ВАС. Претендира се за отмяна на обжалваното решение на АССГ и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им.

Ответникът по касационната жалба Сдружение "Асоциация на земеделските производители в България" /АЗПБ/, чрез процесуалния си представител адв. Райчинова, оспорва касационната жалба по подробно изложени аргументи в депозирани писмени бележки. Настоява, че първоинстанционният съд в съответствие със събраните писмени доказателства и приложимото общностно и национално законодателство, а и практиката на СЕС и на ВАС по приложението на чл. 3 от Регламент /ЕО, Евратом/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. и разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, е приел, че към датата на образуване на административното производство давността е изтекла. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от противната страна.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

С оспорения пред Административен съд София-град АУПДВ 01-1500/3#3 от 17.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е определено на Сдружение "Асоциация на земеделските производител в България" /Сдружение АЗПБ/, гр. София подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 790 811,57 лева, представляващо сбор от извършени междинни и окончателни плащания по промоционална програма "Погледнете яйцето" по сключен Договор за финансово подпомагане 10 от 25.07.2013 г.

Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд прави следните фактически установявания: Със заповед от 29.11.2012 г. Министърът на земеделието и храните утвърждава промоционална програма "Look @ the egg / Погледнете яйцето /. С решение от 25.04.2013 г. ЕК одобрява промоционална програма "Look @ the egg / Погледнете яйцето / и одобрява дейност по нея за двегодишен период и конкретното финансиране от ЕС 50 % от допустимите разходи, съответно 20 % за предлагащата организация и 30 % национално финансиране от държавата-членка, представляващо допустима държавна помощ. Сдружението провежда конкурсни процедури за избор на прилагаща организация и оценяваща организация и съответно със заявление от 10.05.2013 г. и 19.05.2014 г. предлага да бъде одобрена съответно Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация и Freenote Ltd, Кипър, за оценяваща организация. Със заповеди съответно от 13.06.2013 г. и от 06.10.2014 г. Министърът на земеделието и храните одобрява съответно Agropromotion Sprl, Белгия за прилагаща организация за изпълнение на програмата, и Freenote Ltd, Кипър, за оценяваща организация, и е наредено на Сдружение АЗПБ да сключи съответните договори с посочените дружества по реда на чл. 19, ал. 5, респ. чл. 19г, ал. 4 от Наредбата за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти.

Междувременно между Държавен Фонд Земеделие и Сдружение АЗПБ е сключен договор за финансово подпомагане 10/25.07.2013 г., по силата на който сдружението поема задължения да осъществи дейности по промоционалната програма. Сдружение АЗПБ като предлагаща организация избира на състезателен принцип изпълнителна организация при действие на правилата на държавата-членка в случая Закона за прилагане на Общата организация и пазарите на земеделски продукти на ЕС и издадената на основание чл. 35 от него Наредба за условията и реда на избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета с ПМС 34/14.02.2007 г. Предлагащата организация освен, че предлага органи за изпълнение на МЗХ и прилага частично промоционалната програма.

Установено е по делото, че периодът на изпълнение на действията по договор 10/25.07.2013 г. е две години, разделени на две фази от по 12 месеца. Договорът влиза в сила от датата на подписването му, респ. се прекратява в общата хипотеза след окончателното плащане по последната фаза.

Общата платената на Сдружение АЗПБ по договора сума е в размер на 2 790 811,57 лева, съгласно установеното в АУПДВ, представените по делото писмени доказателства и приетото заключение по допуснатата ССчЕ, като плащанията са извършени на траншове по заявки от Сдружение АЗПБ. Последното плащане е от 09.11.2015 г. На 19.11.2015 г. е върната банковата гаранция на Сдружение АЗПБ поради изпълнение на договора, от която дата е и уведомителното писмо за нейното освобождаване до Първа инвестиционна банка АД, като Държавен Фонд Земеделие признава изпълнението на промоционалната програма без забележки с оглед и на изложеното в доклад към бенефициента за последващ контрол от 09.12.2015 г.

От Специализираната прокуратура в Държавен Фонд Земеделие на 25.05.2018 г. е постъпил окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/B, според който между засегнатите лица от проведеното от службата разследване е и Сдружение АЗПБ. Съдържанието на доклада сочи, че система от вътрешно разследване /на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на държави-членки на тяхна територия, са установени данни за трансгранична престъпна схема за измама с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. Тези действия от фактическа страна са свързани както с промоционалната програма, така и с избраната прилагаща организация Агропромоушън.

В писмо на Дирекция J2 "Одит на разходите за селско стопанство" на ЕК до Държавен Фонд Земеделие по повод установените от разследването на ОЛАФ факти е заявено становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, тъй като е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите от бенефициера съобразно задълженията си по Регламент 1306/2013.

По силата на Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/261 на Комисията от 17 Февруари 2021 г. - от финансирането на Съюза се изключват разходи на Република България, част от които е и промоционална програма "Look @ the egg / Погледнете яйцето /. Решението на ЕК е обжалвано от Република България като жалбата е отхвърлена с решение на Общия съд от 08 март 2023 г. по дело Т-235/21.

Държавен Фонд Земеделие уведомило Сдружение АЗПБ, че открива производство по издаване на АУПДВ с писмо от 19.01.2022 г., получено от адресата. Оспореният АУПДВ е издаден на 17.02.2022 г.

При тази фактическа установеност, която не е предмет на касационни оплаквания, първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен по материя, степен и време орган в хипотезата на делегация, в изискуемата писмена форма, включваща необходимите реквизити и ясна разпоредителна част. Административният орган е препратил към фактите, изнесени в окончателния доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/, не е провел собствено разследване, а е изложил интерпретация на събраните от административния разследващ орган, натоварен със защитата на финансовите интереси на ЕС, доказателства, приемайки констатациите и изводите на разследването в относимата към спора част. Същите са предявени на сдружението с връчването на уведомителното писмо по чл. 26 АПК.

Нормите на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП определят, че ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор и на РА. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано с предвиденото в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП задължение на РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които са публични държавни вземания. Според чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая такъв е предвиден в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП. Но в алинея 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира това правомощие на заместник изпълнителния директор така Заповед 03-РД/2033/#5/24.06.2021 г., според чийто Раздел II, т. 2. 23 на заместник изпълнителния директор е делегирано правомощието да издава АУПДВ и решения за налагане на финансови корекции. В същата заповед е посочено, че се възлага на В. Атанасов ръководството на дирекция" Селскостопански пазарни механизми", а абревиатурата й /ДСПМ/ е върху Уведомителното писмо и АУПДВ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС 151 от 16.07.2012 г., Дирекция "Селскостопански пазарни механизми" изпълнява следните функции по прилагане на ОСП по следните мерки и схеми: "т. 6. администрира одобрените от ЕК промоционални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни."

При тези установявания съставът на АССГ е формирал извод, че оспореният АУПДВ е постановен в изискуемата се писмена форма за валидност, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, с необходимото нормативно установено съдържание изложени са фактическите и правни установявания, послужили за неговото издаване.

По спазването на административно производствените правила на първо място, АССГ, след като се позовава на чл. 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на ЕП и на Съвета, съгласно който за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо - получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност, е приел, че в случая 18-месечният срок за откриване на производството по издаване на АУПДВ за възстановяване на неправомерно плащане, е започнал да тече с получаване на доклада на ОЛАФ с писмо от 25.05.2018 г. и е изтекъл на 25.11.2019 г. Производството по издаване на процесния АУПДВ е открито на 19.01.2022 г., след изтичане на този срок. Приел е, че неспазването на срока по чл. 54, параграф 1 от Регламент 1306/2013, е констатирано и от Общия съд на Европейския съюз с Решение от 08 март 2023 г. по дело Т-235/21, образувано по жалба от Република България срещу Решение за изпълнение (ЕС) 2021/261 на Европейската комисия от 17 февруари 2021 г. за изключване от финансиране от Европейския съюз на разходите по промоционални програми, сред които е и процесната промоционална програма. Наред с това, самият ответник по спора и издател на процесния АУПДВ, се позовал на нормата на чл. 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013, като основание за издаване на акта. Приел е, че се касае за неспазване на законоустановен преклузивен срок, който всякога води до незаконосъобразност на акта.

След това се е занимал със съответствието на АУПДВ с материалния закон.

На първо място е разгледал стореното в проведеното открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност.

Първоинстанционният съд приема, че възражението е основателно и развива мотиви, че приложимото материално право относно погасителната давност в случая е Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защита финансовите интереси на Европейската общност (наричан по-долу само Регламент 2988/95, бел. моя), в частност чл. 3. Констатирайки, че се касае до многогодишна програма и продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 2 от Регламент 2988/95, а и че Република България се е възползвала от възможността по чл. 3, § 1, предл. Последно от съща Регламент за въвеждане на удължен давностен срок, приема че на 09.11.2019 г. е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, започнал да тече от 09.11.2015 г. получаване на последното плащане по договора, при липсата на доказателства за действия, водещи до спиране и/или прекъсване на същия давностен срок.

С аргументи, че АУПДВ се издава за да послужи за изпълнително основание /чл. 209 ал. 1 от ДОПК/ във връзка с принудително изпълнение, която възможност е изключена с изтичането на погасителната давност /чл. 174 от ДОПК/, е прието, че издаването му е лишено от основание, поради което подлежи на цялостна отмяна.

След това съдът е изложил мотиви, че в случая не са доказани от административния орган основания за възстановяване на получените плащания, а констатациите в АУПДВ почиват само на доклада на ОЛАФ, който макар да е допустимо доказателствено средство, което се ползва с материална доказателствена сила, не е достатъчен да обоснове категоричен извод за извършени нарушения от страна на Сдружение АЗПБ.

За да приеме, че не е доказано манипулиране на тръжна процедура за избор на изпълняващ орган, АССГ е изложил аргументи, че Сдружение АЗПБ е провела процедурата по избор на изпълнителната организация в съответствие с чл. 16 и чл. 17 от Наредбата от 14.02.2007 г. за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти и в съответствие с Регламенти 3/2008 и 5/2008. Документите от проведената процедура по избор на изпълнителна организация са представени на Министъра на земеделието и храните, който със Заповед РД 09-406/13.06.2013 г., одобрил Agropromotion Sprl за изпълнителна организация и възложил сключването на договор. Безспорно било и обстоятелството, че Европейската комисия е извършвала и текущи проверки в хода на изпълнението на промоционалната програма в съответствие с разпоредбата на чл. 22 от Регламент 501/2008, съгласно която всеки годишен доклад и всеки тримесечен доклад за изпълнението на програмата се представя от ДФЗ на Европейската комисия. В периода на изпълнение на договора служители на ДФЗ - Разплащателна Агенция на Република България са осъществявали текущ и последващ контрол на всички разходи по проекта. Извършвани са предварителни проверки на всички разходи преди да се извърши плащане от страна на ДФЗ. Изводът от всеки един доклад за текущ и последващ контрол на промоционалната програма е, че бенефициентът е изпълнил изискванията на нормативната уредба, поради което сумите по транзакциите са изплатени законосъобразно, като са изпълнени всички акредитирани процедури.

По отношение на соченото обстоятелство в АУПДВ, че Сдружение АЗПБ не е имало достатъчно средства да покрие своя дял от 20 % от общото финансиране и за това е получило заем, АССГ е приел че заемът на който се позовава административният орган е от 17.05.2016 г. не несъотносим към казуса програмата е приключила на 09.11.2015 г.. Отделно от това е прието и, че в приложимите Регламенти на ЕС и в Наредбата от 14.02.2007 г. не се съдържат ограничения и забрани за предлагащата организация да получава заеми, за да финансира дадена промоционална програма или своята дейност като цяло. Единственото изискване спрямо предлагащата организация (Сдружението) е то да поеме съответната част от финансирането, което условие в случая няма спор, че е изпълнено.

Относно твърдението в АУПДВ, че жалбоподателят изкуствено е създал условия, за да получи предимство и с това е нарушил разпоредбата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 на ЕП и Съвета, съдът приел, че не се установява обективния и субективния елемент от състава на соченото нарушение. Приел е, че общата формулировка за наличие на обвързаности и връзки от лично финансово и правно естество в процесния акт не са конкретизирани. Липсва индивидуализация на конкретно лице/а от Сдружение АЗПБ и в какво качество, както и с кои лица конкретно са контактували, какви уговорки са имали, по какъв начин са изпълнили тези уговорки, какви действия конкретно са предприети, с оглед постигане на нерегламентираните цели. Отново е посочил, че ДФЗ е одобрил всички заявки за плащания - текущи и окончателни, и е приел междинните и годишни доклади на Сдружението. ДФЗ извършил и последващ контрол, в който също е констатирано изпълнението на програмата. Това се потвърждавало и от приетия по делото доклад за последващ контрол. Приел е, че всички дейности по промоционалната кампания са успешно завършени, като не се и сочи в АУПДВ коя цел на програмата не е била изпълнена.

Относно субективният елемент, съдът приел, че липсват доказателства, от които да се извлече наличието му. Видно от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза и допълнителните пояснения на вещото лице, жалбоподателят не е реализирано никаква печалба от реализирането на програмата.

По изложените съображения АССГ приел АУПДВ за незаконосъобразен.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразявайки задължение си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

По касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Не могат да бъдат споделени изложените от касатора възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон от съда, такива не се установяват.

Всъщност възражението за изтекла погасителна давност е сторено в проведеното на 12.03.2024 г. открито съдебно заседание, преди даване ход на делото по същество. Развито е и в депозираните в същото това съдебно заседание писмени бележки на процесуалния представител на Сдружение АЗПБ. В залата е присъствал упълномощеният от ответника процесуален представител адв. Я. Дочева, която е изразила становище по същото възражение, изрично е заявила и че няма да сочи нови доказателства.

Т.е. не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на ответната страна, нито е вярно че възражението е сторено едва в хода по същество, а още по-малко че същото е несвоевременно сторено . Възражението за изтекла погасителна давност по правилата на АПК и ДОПК, не е скрепено с процесуален срок.

Най-сетне следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени доказателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания.

Несъгласието с така сторените решаващи изводи от състава на съда, не се субсумира в тук коментираното касационно основание.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

1. Неправилно първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в пропускане на преклузивния спорен състава на АССГ срок по чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга за общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/ 2008 на Съвета.

Съдържанието на чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 не обосновава извод за преклузивен характер на казания срок, което разбиране следва и от т. 40, т. 46 и т. 88 от мотивите на Решение на Общия съд от 8 март 2023 г. по дело Т-235/21, с което жалбата на Република България против цитираното решение на ЕК за финансова корекция е отхвърлена, и на което се позовава и състава на АСС.

Или пропускането на този срок (което всъщност не и спорно като факт) не е пречка за образуване на производство по възстановяване на неправомерно получени от бенефициер суми.

Освен това трайно се приема в практиката на ВАС че разпоредбата на чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 не въвежда 18-месечен срок от одобрението на неправомерното плащане или от разкриването на нередност или измама, след изтичането на който се преклудира правото на държавата да изисква възстановяването му от бенефициера. Посоченият срок е инструктивен, а не преклузивен, а неспазването му не може да доведе до незаконосъобразност на издадения административен акт . В този смисъл са решения на ВАС /решение 11782/29.11.2023 г. по адм. д. 6225/2023 г., решение 6774 от 22.06.2023 г., по адм. д. 4349/2023 г., двете на ВАС, четвърто отделение, решение 4066/28.04.2022 г. по адм. д. 7459/2021 г., на ВАС, осмо отделение, решение 15804/21.12.2020 г., по адм. д. 9482/2020 г. на ВАС, първо отделение, както и др.

Споделят се изцяло възраженията на касатора в тази насока.

2. Изводите на АССГ за изтекла погасителна давност се възприемат за обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция.

Споделят се изводите на състава на АССГ, че приложимото материално право относно института на погасителната давност в случаи като процесния е предмет на регламентация в чл. 3 от Регламент 2988/95, а и в чл. 171 от ДОПК предвид възможността, предвидена в чл. 3, § 3 от Регламент 2988/95.

Безспорно давността цели да гарантира правната сигурност на икономическите оператори (вж. в този смисъл решение на СЕС от 11 юни 2015 г. по дело С-52/14, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, ECLI: EU: C: 2015: 381, т. 24 и цит. там практика). Те трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателни последици и кои все още могат да бъдат обект на преследване , и се прилага както за нередностите, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на член 5 от този регламент, така и за нередностите като разглежданата в настоящия случай, които са предмет на административна мярка в съответствие с член 4 от регламента, състояща се в отнемане на незаконно придобитата облага (вж. в този смисъл решения Handlbauer, C 278/02, EU: C: 2004: 388, т. ЗЗ и 34, Josef Vosding Schlacht-, Kьhl- und Zerlegebetrieb и др., C 278/07 C 280/07, EU: C: 2009: 38, т. 22, както и Cruz & Companhia, C 341/13, EU: C: 2014: 2230, т. 45).

Правилно състава на АССГ е съобразил, че давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие (решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, Hauptzollamt Hamburg-Jonas, ЕCLI: EU: C: 2015: 660, т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело С-378/18, Firma Ernst Kollmer Fleischimport und export ECLI: EU: C: 2019: 832, т. 33).

Обосновано спрямо фактите по делото е прието, и че случаят попада в приложното поле на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95, доколкото нередността е продължаваща, поради което се търси и датата на нейното прекратяване , за да се определи началото на давностния срок, а отделно правилно е съобразени и че се касае до многогодишна програма , поради което и се търси датата на прекратяването й, доколкото е в сила и правилото за удължаване чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент 2988/95.

Правилно при това положение е прието, че нередността е прекратена с получаване на последното плащане по договора 09.11.2015 г., от която дата е сложеното началото на 5-годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който е изтекъл на 09.11.2020 г., при положение че прекратяването на програмата (каза се принципно многогодишна) е настъпило преди тази дата (с изтичане срока на двегодишния договор и прекратяване на последната операция по него най-късно на 19.11.2015 г., когато е върната банковата гаранция на Сдружение АЗПБ) в този смисъл и даденото разрешение от СЕС по отговора на третия въпрос по поставеното преюдициално запитване по дело С-436/15.

Изцяло несъотносими към правния спор са оплакванията в касационната жалба, че не е изтекла дефинираният в чл. 171, ал. 2 от ДОПК 10-годишен абсолютен давностен срок. Такива изводи от фактическа и правна страна липсват в оспорения съдебен акт.

Най-сетне правилно е прието от състава на АССГ и че нищо по делото не установява основание да се приеме, че давностният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е бил прекъсван и/или спиран преди неговото изтичане.

Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие. .

Липсват каквито и да било данни предприетите от компетентните национални органи действия по разследване (така данните за образуваното досъдебно производство по сл. дело 13/2017 г. на СО СП София, по пр.пр. 129/2017 г. по описа на Специализираната прокуратура (тогава, бел.моя), да са били нотифицирани на Сдружение АЗПБ, за да се приеме, че същите са довели до прекъсване на срока на основание чл. 3, § 2, ал. 3 от Регламент 2988/95.

С оглед погасяването на публичните задължения, установени в АУПДВ с изтичане на давностния срок, издаденият и оспорен АУПДВ се явява издаден без основание и като такъв е незаконосъобразен само на това основание.

3. Изложеното прави излишно обсъждането на останалите съображения на касатора, като за пълнота на изложеното следва единствено да се посочи, че принципно настоящият касационен състав не споделя останалите съображения на състава на АССГ относно материалната незаконосъобразност на оспорения АУПДВ.

Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, с което е отменен като незаконосъобразен издаденият АУПДВ 01-1500/3#3 от 17.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като правилно като краен резултат, по изложените в т. 2, коригиращи мотиви, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касатора не се следват разноски. От ответника по касация такива не са поискани, поради което и не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,