Решение № 8627 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 578/2018 г.

Решение № 8627 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 578/2018 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 187 от 07.11.2017 г., постановено по адм. дело № 192/2017 г. по описа на Административен съд - С., в частта му, с която т. 1 от заповед за налагане на санкция № РД-09-569 от 12.06.2017 г. е била отменена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в посочената му част и потвърждаване на т. 1 от заповедта. Ответникът - МБАЛ - С. към Военномедицинска академия гр. С., чрез адвокат Райнов, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, в оспорената му част, първоинстанционният съд е отменил т. 1 от заповед за налагане на санкция № РД-09-569 от 12.06.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. Съдът е приел, че формалната липса на изречението "липсва медицински риск от приключване на болничнато лечение" не представлява нарушение на изискванията на клиничната пътека. Медицинско заключение в този смисъл се съдържа при дехоспитализацията на пациента, с оглед описаните обективни данни при изписването му. Направен е извод, че в заповедта неправилно е прието, че е извършено нарушение и незаконосъобразно е наложена санкция на лечебното заведение. Решението е правилно и законосъобразно по следните съображения: В т. 1 от заповед за налагане на санкция № РД-09-569 от 12.06.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. е посочено, че е извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ изразяващо се в липса на медицинско заключение, удостоверяващо липса на медицински риск от приключване на болничното лечение при едно ЗОЛ, хоспитализирано по КП № 39 КП "Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст", ИЗ 325/2017 г., подробно описано в протокол № РД-13-05-29 от 22.03.2017 г., съставляващо нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО, във връзка с чл. 45 и чл. 46 ЗЗО, чл. 28, чл. 31, т. 1, чл. 188 и чл. 189, т. 6 и 8 НРД за медицинските дейности 2015 г. В т. 2 от протокол № РД-13-05-29 от 22.03.2017 г., към който препраща заповедта за налагане на санкция, по отношение на случая по КП № 39, е прието че по този пункт са констатирани нарушения на: чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 3 и чл. 46 ЗЗО, чл. 28, чл. 31, т. 1, чл. 188 и чл. 189, т. 8 НРД за медицинските дейности 2015 г. и приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. и чл. 1, ал. 1, чл. 5, т. 1 и 2 от допълнително споразумение № 30 от 27.05.2016 г. Отразени са изисквания на т. 4-Дехоспитализация и определяне на следболничен режим от непосочен нормативен акт. Цитираните в заповедта и констативния протокол текстове не съдържат конкретната нормативна уредба, която изисква наличието на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение и е трябвало да бъде посочена в административния акт като правно основание, дефиниращо нарушението. Така на лечебното заведение не е станало ясно кой точно нормативен акт е нарушило. Това е установено едва при съдебното обжалване. В мотивите към оспореното решение съдът е издирил относимото към случая приложение № 9 към чл. 1, ал. 1 "Клинични пътеки" от Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г. и е направил анализ въз основа на критериите по т. 1.5. Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията: подточки 1.5.1. до 1.5.2.4. на Клинична пътека № 39 "Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18-годишна възраст". При преценка на писмените доказателства и на неоспорената медицинска експертиза правилно е приел, че обективни данни за стабилизиране на състоянието (клинични/параклинични) на пациента са отразени в Лист за история на болестта и в епикризата, като в тях е посочено изрично, че пациентът се изписва "Клинично здрав, след овладян бронхо-белодробен синдром", а вещото лице е категорично, че при описания клиничен случай е спазен диагностично-лечебния алгоритъм, завършена е клиничната пътека, постигнати са критериите за дехоспитализация, описани са обективни данни за стабилно общо състояние, от които следва, че няма медицински риск от приключване на болничното лечение. Следователно след като са покрити критериите по 1.5. Диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги при дехоспитализацията от КП № 39 от приложение № 9 към чл. 1, ал. 1 "Клинични пътеки" от Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, то записът, че лицето се изписва "Клинично здрав, след овладян бронхо-белодробен синдром" има стойността на медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение и изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение и за неправилно приложение на чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., са правилни и законосъобразни. Поради липса на касационни основания, решението, в обжалваната му част, се оставя в сила . Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,