Решение № 586 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5110/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационни жалби на: П. Д. Я. и А. Д. Я., предявена чрез адв. И. Мелконян като процесуален представител; кмета на община Царево чрез пълномощника му адв. Г. Николов и Т. И. Я., Т. Н. К. и И. Н. Я., тримата представлявани от адв. И. Мелконян, против решение 1550 от 23.02.2024 г., постановено по адм. дело 89/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Излагат се доводи за недопустимост на решението като постановено спрямо починала страна Н. П. Я. и без конституиране на неговите наследници Т. И. Я., Т. Н. К. и И. Н. Я., с искане за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При условията на евентуалност се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и противоречие с материалния закон с искане за отмяната му и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед на кмета на община Царево. Ответниците Я. В. Б. и М. Б. В., чрез пълномощника си адв. Ц. Вичева, представят писмен отговор със становище за неоснователност на касационните жалби като считат оспореното решение за допустимо и правилно. Претендират разноски. Ответниците Р. Г. И., К. П. В., Кора Фарм ЕООД и Община Царево, не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Обжалваното решение е недопустимо. С оспорения съдебен акт, по жалба на Я. В. Б. и М. Б. В., административният съд е отменил заповед РД-01-733/14.10.2021 г. на кмета на община Царево, с която е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация за поземлен имот 00878.501.701 (УПИ VІ,кв.20) и поземлен имот 00878.501.700 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево. В производството пред административния съд, наред с П. Д. Я., А. Д. Я., Р. Г. И., К. П. В., Кора Фарм ЕООД и Община Царево, като заинтересована страна е конституиран Н. П. Я., по чието заявление е издадена процесната заповед. От представените доказателства препис извлечение от акт за смърт, издаден на 11.12.2023 г. от община Царево, е видно, че заинтересованата страна Н. П. Я. е починал на 10.12.2023 г. по време на производството пред първоинстанционния съд и преди проведеното на 19.02.2024 г. последно съдебно заседание. Негови наследници са Т. И. Я., Т. Н. К. и И. Н. Я., конституирани с определение 2105/14.03.2024 г. на административния съд, които са и касационни жалбоподатели. Делото е приключило без тяхно участие и решението е постановено по отношение на починалия наследодател Н. П. Я.. При тези данни настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Бургас е постановено по отношение на страна, която е загубила процесуалната си правоспособност, т.е. по отношение на неправоспособно лице. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Страни по делото могат да бъдат само правоспособни лица, поради което в случай, че страна изгуби своята правоспособност в хода на делото, както е в случая поради настъпила смърт, тя трябва да бъда заместена от друго правоспособно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 227 от Гражданскопроцесуалния кодекс, приложима на основание чл. 144 от АПК, когато страната умре, производството по делото продължава с участието на нейния правоприемник. Според чл.229, ал.2, изр. второ ГПК във вр. с чл.144 АПК, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. От преценката на цитираните разпоредби следва, че когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежа страна - правоприемник на основание чл.227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, а липсата й е основание за недопустимост на постановения съдебен акт. Без значение относно допустимостта на оспорения съдебен акт е обстоятелството, че на съда не е било известно юридическото събитие, свързано със смъртта на заинтересованата страна Н. П. Я., а доводите в обратен смисъл на ответниците по касационната жалба Я. Б. и М. В., са неоснователни. Видно е, че пред административния съд, Н. Я. е представляван от адв. Стойков и липсват данни същият като пълномощник, да е бил своевременно уведомен за настъпилата смърт на доверителя си, предвид получаването на призовките и съобщението за изготвеното решение от него. Независимо от това обстоятелство, съдебният акт не може да бъде постановен по отношение на починала в хода на процеса, страна. Правоприемниците й са лицата, с чието участие следва да приключи разглеждането на делото и спрямо които следва да бъде постановено решение. Предвид горното, обжалваното пред настоящата инстанция решение е недопустимо като постановено по отношение на неправоспособна страна и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне спрямо надлежните страни. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, административният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,