Решение № 14643 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2009 г.

Решение № 14643 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даринка Милушева Христова и Богдана Василева Пешева срещу Решение № 737 от 2.10.2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 30 състав по адм. д. № 3826/2008 г. Касационните жалбоподатели мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед и определена като незастроена част от имота, тази повдигнато в кафяво по скицата приложена към заключението на техническата експертиза. Алтернативно правят искане след отмяна на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Ответникът - кмета на СО - район "Надежда" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Заповед № РД-09-120 от 24.03.2008 г. С оспорения административен акт кмета на СО - район "Надежда" е одобрил Решение № 14 по протокол № 14/23.04.2008 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-09-359/19.06.2006 г., с което е определен като изцяло застроен имот № 10185, к. л. 103, 104, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в м. "НЗП Илиянци-запад I и II част". Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правени извод, съдът е приел, че терена на имота, който се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ попада в терен отреден за производствени предприятия - предприятие "Арома" и Ремонтно възстановително предприятие. Върху целия терен са построени производствени халета, трасирана е улица и върху част от имота е построен жилищен блок. Съдът не е кредитирал частично заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като върху част от терена, която вещото лице определя като свободна, попада в УПИ II - отреден за ремонтно възстановително предприятие. В тази част има застрояване - паянтова постройка, която вещото лице неоснователно е игнорирало, както и целия този терен е включен в комплексното отреждане за производствено предприятие. По отношение на частта, включена в УПИ III, съдът е приел, че терена със специално предназначение следва да се определи като изцяло застроен на основание § 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. По тези доводи съдът е потвърдил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се провежда като необходима част от производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в което общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Случаите, в които се възстановява правото на собственост са посочени в чл. 11, ал. 2 т. 1 - 3 от ППЗСПЗЗ и се преценяват от съответната общинска служба по земеделие, а по т. 2 и 3 се определя застроена площ, респективно свободната такава от техническата служба на общината, което решение се одобрява със заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ застроената част, която не се възстановява на собствениците включва застроената площ на сградата и прилежащия терен като примерен вариант, когато в имота има сгради, но имотът се определя като застроен и в неизчерпателно изброените случаи по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, какъвто е настоящият. Частта от имота, попадаща в терена на предприятие, е извън хипотезите на чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Въпреки, че тази преценка се извършва от съответната общинската служба по земеделие, когато постановява решението си по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в случая това обстоятелство следва да се прецени като определящо частта като застроена, поради реализиране на мероприятието в неговата цялост. Терена на производственото предприятие включва както производствените сгради, така и терени обслужващи производственото предназначение на целия имот като паркинги и открити складове. Този извод се налага и с оглед отразеното в заключението на вещото лице, че терена определен като незастроен от 3892кв. м. е с бетонова и асфалтова настилка. Тези изводи на настоящият състав съвпадат с мотивите на обжалваното решение за наличие на застрояване върху частта от терена, която попада на територията на производственото предприятие. Настоящият състав напълно споделя изводите на решаващият съд относно наличие на застрояване в частта, попадаща в УПИ III. Съобразно заключението на СТЕ, отреждането на този имот е за специален терен и в него има построен осеметажен жилищен блок на МНО. С оглед отреждането на този имот и предвиденото ограничение в отразяването на застрояване, в това число и за подземни комуникации, правилно съдът е приел, че частта от терена, която попада в УПИ III следва да бъде определена като изцяло застроена. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение