Решение № 60158 от 5.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 608/2021 г.

Решение № 60158 от 5.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 608/2021 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения З. Р. К. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на определение № 408/18.05.2021 г., постановено по н. о. х. д. № 461/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с провеждането на съдебното заседание, участието на осъдения в него и подписването на постановения съдебен акт. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането и пледира наказателното производство да бъде възобновено, а определението на Варненския окръжен съд да бъде отменено. Осъденият З. К. се солидаризира с аргументите на своя защитник и настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането като акцентира върху неподписването на атакуваното определение от съдебните заседатели. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 421, ал. 3 от НПК, тъй като определението е влязло в сила на 03.06.2021 г., а искането е депозирано на 23.06.2021 г. Разгледано по същество искането е основателно. С определение, постановено в съдебно заседание по н. о. х. д. № 461/2021 г. и обективирано в протокол № 26/18.05.2021 г., Окръжният съд – Варна е одобрил сключеното споразумение между защитниците на подсъдимите З. Р. К. и П. Р. С., по силата на което подсъдимите са се признали за виновни в извършването на престъпление по чл. 354 а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и са се съгласили да им бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца – за подс. К. и една година и шест месеца – за подс. С.. С определение, постановено на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, обективирано в протокол № 408/18.05.2021 г., Варненският окръжен съд е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на З. К. по н. о. х. д. № 820/2018 г. Предвид обстоятелството, че делото е било внесено в съда с обвинителен акт за тежко престъпление, а не със споразумение по реда на чл. 381, ал. 1 от НПК, участието на съдебни заседатели е било задължително не само в производството по одобряване на постигнатото споразумение в съдебната фаза на наказателния процес, но и в това по чл. 306, ал. 1 от НПК. Този извод произтича от естеството на въпросите, които се решават по коментирания процесуален ред. Всички те поначало се обсъждат при постановяване на присъдата като в хипотезите на чл. 306, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК се отнасят до размера на наказанието, начина на изтърпяването му и отнемането на вещи по реда на чл. 53 от НК. В разглеждания казус, макар в титулната част на съдебния протокол да е отбелязано, че заседанието е проведено с участието на съдебните заседатели Г. П. и Н. К., протоколното определение, финализирало производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, е подписано единствено от председателя на съдебния състав, но не и от съдебните заседатели. Съгласно чл. 34 от НПК задължителен реквизит на всяка присъда, решение или определение са подписите на членовете на съдебния състав. По този начин те удостоверяват, че постановеният съдебен акт обективира решението им по всички правно значими въпроси по делото – от наличието на извършено престъпление и неговата правна квалификация до авторството на деянието и наказанието, което следва да понесе подсъдимият, както и че това решение е взето в рамките на тайното съвещание след обсъждане на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните. Ето защо преди да са подписани от всички членове на съдебния състав присъдата, решението и определението не могат да породят присъщите им правни последици. Те нямат качеството на съдебен акт, а липсата на подпис на някой от членовете на състава на съда, без значение какви са причините за това, не дава възможност да се направи извод, че актът е постановен от законен състав (в този смисъл и Р. № 772/91 г. по н. д. № 667/91 г. на І н. о.). Поради това неполагането на подпис върху присъдата, решението или определението всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е абсолютно основание за отмяна на неподписания съдебен акт. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането на осъдения З. Р. К. е основателно и н. о. х. д. № 461/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна следва да бъде възобновено, като бъде отменено постановеното по него определение № 408/18.05.2021 г., а делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение