Решение № 4264 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2011 г.

Решение № 4264 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на "Телекабел" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Сан Стефано" № 17, представлявано от Изпълнителния директор Ангел Чавдаров Василев, против Акт № 35 от 20.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане на Съвета за електронни медии /СЕМ/. В жалбата се твърди, че административният акт е материално незаконосъобразен, тъй като определените задължения не са обвързани с необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услуга от СЕМ, още повече, че въпреки наличието на регистрация никога дружеството не е извършвало регистрираната дейност по излъчването на програмите "Телекабел Филм" и "Телекабел Музика". Иска се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата Съветът за електронни медии, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата. Не оспорва факта, че дружеството-жалбоподател не е осъществявало дейността по излъчване на посочените програми, за която има регистрация, но счита, че това не е основание за освобождаване от плащане на спорните такси. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди предпоставките за законосъобразност на оспорения административен акт и съобрази събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Не е спорно, че на дружеството-жалбоподател е издадено удостоверение за регистрация като телевизионен оператор на три програми "Телекабел 1", "Телекабел филм" и "Телекабел Музика" с национално покритие с разпространение по кабел и сателит с Решение № 15-00-93/30.05.2002 г. на СЕМ. Жалбоподателят твърди, че не извършвал излъчването на две от програмите, а именно - "Телекабел филм" и "Телекабел Музика" и затова не е плащал годишна такса за надзор върху дейността му на регистриран телевизионен оператор за излъчването на тези програми, на осн. чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "б" от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, за периода 01.01-28.04.2009 г. Неосъществяването на дейност по излъчването на двете програми не се оспорва от ответника, което се установява и от приложените към жалбата писма на жалбоподателя до регулаторния орган, с които последният е уведомен за посочения факт. С Решение № 102/28.04.2009 г. на СЕМ регистрацията е прекратена, а с Решение № 152/09.06.2009 г. СЕМ е извършил нова регистрация на телевизионна програма "Телекабел" на жалбоподателя за осъществяване на телевизионна дейност като търговски оператор. С уведомление, изх. № 30-06-56 от 18.02.2011 г., връчено на 21.02.2011 г. жалбоподателят е уведомен за установените му задължения за такси в размер на 10 164,83 лв., като с писмо вх. № 30-06-56/08.03.2011 г. е възразил за плащането на таксите за посочените програми. С доклад от 14.02.2011 г. на дирекция "Финансови дейности" са определени такси общо в размер на 10 164,83 лв. за периода 01.01.2009 г. -28.04.2009 г. за телевизионни програми "Телекабел Филм" и "Телекабел Музика" и за периода 09.06.2009 г. - 31.12.2010 г. за телевизионна програма "Телекабел". С платежно нареждане е постъпило частично плащане общо в размер на 7 549,45 лв. за телевизионна програма "Телекабел" за периода 01.01-28.04.2009 г. и 09.06.2009-31.12.2010 г. С процесното Решение е издаден акт за публично държавно вземане в размер на 2 615,38 лв. годишни такси за телевизионни програми "Телекабел Филм" и "Телекабел Музика" за периода 01.01-28.04.2009 г. и съответни лихви. 1.Относно компетентността на органа, издал акта. Процесният акт е решение на Съвета за електронни медии/СЕМ/, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателя, в качеството му на телевизионен оператор, за неплатени годишни регистрационни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от ЗРТ не дава компетентност на СЕМ за издаване на АУПДВ. Това е така, тъй като посоченият текст има предвид компетентност на Съвета да взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, между които не е установяването на публични държавни вземания. Обжалваният акт обаче е издаден от компетентен орган, защото: Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. По ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В Закона за радиото и телевизията не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред, за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни регистрационни такси. Поради посочените текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. 2.Относно спазването на процесуалните правила по издаване и формата на акта. В жалбата липсват оплаквания по тези критерии за законосъобразност на оспорения акт. Процесното решение е в предвидената от закона форма и е издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Адресатът на акта е бил уведомен за началото на процедурата по издаване на акта и е имал възможност писмено да възрази срещу дължимостта на посочените в уведомлението суми, което е и сторил с цитираното по-горе писмо, входирано при ответника. 3.По оплакванията за противоречие на акта с материалния закон и с целта на закона. Основателно жалбоподателят поддържа, че годишна регистрационна такса по Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ при непрекратена регистрация по Закона за далекосъобщенията (отм.) ДВ бр. 88 от 07.10.2003 г./, не се дължи при безспорно не упражняване на телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез кабел и сателит. Процесната програмна регистрация е извършена с Решение № 15-00-93/30.05.2002 г. на СЕМ и е прекратена с Решение на СЕМ № 102/28.04.2009 г. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "б" от ЗРТ радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса: за надзор върху дейността на регистрирания радио и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. При не упражняване на дейността от страна на оператора, противоречи на житейската и правна логика, че регулаторният орган е осъществявал надзор върху тази дейност, срещу което операторът дължи такса, тъй като с нея не се покриват разходи за осъществяване на надзор. Освен годишната такса, ал. 3, т. 2 на чл. 102 ЗРТ, предвижда първоначална регистрационна такса, която в случая не е спорна. Именно тя се дължи за проверка на редовността на документите; за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение, поради което представлява такси за самата регистрация като форма на държавно регулиране на радио и телевизионната дейност. За разлика от нея, годишната такса е за надзор върху осъществявана реално дейност т. е формалното извършване на регистрация не е основание за събирането й. Съгласно мотивите на Решение № 11 от 01.07.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 9/2003 г. и Решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд по конст. дело № 12/2003 г., "в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие в полза на платеца или за оказана му някаква услуга от такъв орган. Основание за плащане на таксата следователно е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата. ". При не упражняване на дейност по процесната регистрация, титулярът й нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. На плоскостта на доказателствената тежест регулаторният орган, издал акта за установяване на публично вземане, следва да докаже дължимостта на таксата, установена с административния акт, а в случая не е спорно, че дейност не е осъществявана по излъчването на посочените две програми. Доводите, че операторът е следвало да поиска прекратяване /или изменение/ на регистрацията и едва след това не дължи такса съдът не споделя, тъй като регистрацията се извършва за правото на оператора да осъществява определена дейност, а обсъжданата годишна такса се дължи за упражняване на надзор върху реално осъществявана дейност. По Закона за държавните такси, простите такси, като процесната, се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставяне на услугата. Водената между жалбоподателя и СЕМ кореспонденция по повод излъчването на "Телекабел Филм" и "Телекабел Музика" е в подкрепа на извода, че регулаторният административен орган е бил уведомен преди издаването на процесния акт за неизлъчване на програмите. Доказателства в подкрепа на обратното не са събрани при издаването на акта, а и твърдения за излъчването на програмите липсват. Предвид изложеното, оспореният административен акт, макар и издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, като материално незаконосъобразен следва да се отмени. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 50 лв. Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение