Решение № 4267 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2019 г.
ВАСVII отделение13.04.2020 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 4.06.2019 г. по адм. д. № 238/2019 г. на Административен съд - Перник. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4267 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Х. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 131 от 4.06.2019 г. по адм. д. № 238/2019 г. на Административен съд - Перник, с което съдът е отхвърлил жалбата на Х. срещу заповед рег. № 1158 з-5/31.10.2018 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Перник. Според касатора решението е неправилно, тъй като съдът не е издирил и приложил точното правно основание с оглед действителния предмет на подаденото заявление за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Твърди, че са изпълнени законовите предпоставки за подмяна на документа с оглед придобитата от нея нова категория за управление на моторни превозни средства. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Перник не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред административния орган е започнало по подадено от Н. Х. заявление от 12.10.2018 г. до сектор "Пътна полиция" - Перник за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин. Към заявлението е приложена декларация за установено обичайно пребиваване на територията на Република България, в гр. Перник. Със заявление от 15.10.2018 г. Х. е посочила конкретно основание - подмяна на притежавано от нея СУМПС, издадено на 1.01.2018 г., валидно до 18.10.2026 г. във Великобритания. Съгласно приложено копие на СУМПС, чиято подмяна се иска, същото е издадено по образец - Приложение № 1 от Директива 2006/126/ЕО Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, и удостоверява правоспособността на Н. Х. да управлява моторни превозни средства от категория АМ/А/В1/f/k/p/q. В заявлението Х. е посочила постоянен и настоящ адрес в [населено място], съгласно документ за самоличност. Към заявлението от 12/15.10.2018 г. не са представени други документи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед с рег. № 1158 з-5/31.10.2018 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Перник е отказано издаването на българско СУМПС, тъй като Х. има валидно издадено СУМПС от друга държава членка на ЕС - Великобритания и предвид разпоредбата на чл. 151, ал. 7 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Административният съд - Перник е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, фактическите установявания съответстват на посоченото в заповедта правно основание и на целта на закона. Съдът правилно е съобразил, че отказът на органа да издаде българско СУМПС е притежаваното от нея валидно свидетелство за управление на МПС в друга държава членка. Предвид обстоятелството, че този факт не е спорен по делото и с оглед забраната на чл. 151, ал. 7 ЗДвП, съдът е приел, че заповедта съответства на материалноправните разпоредби и е законосъобразна. Решението е правилно. Нито в заявлението от 12.10.2018 г., нито в уточнението от 15.10.2018 г. Н. Х. не е посочила твърдяното от нея по делото основание за издаване на СУМПС, а именно - придобита нова категория на водач на МПС. В заявлението е уточнила, че иска подмяна на притежавано от нея валидно свидетелство от Великобритания с българско, като е посочила постоянен и настоящ адрес по документ за самоличност в [населено място]. При това основание на искането, посочено в заявлението, и предвид факта на притежавано валидно СУМПС от друга държава членка, органът законосъобразно е отказал да издаде българско СУМПС на основание чл. 151, ал. 7 ЗДвП. С това заявление Х. нито е посочила, че заявлението е поради придобита нова категория за управление на ППС, нито е приложила такива доказателства. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Административният орган е провел процедурата по чл. 17 от Наредба № I-157/2002 г., на основание чл. 17, ал. 11, т. 2 от Наредбата е извършил проверка в европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС за установяване наличието на предпоставките за издаване на заявения административен акт. Събрал е доказателства и за останалите релевантни факти, с което е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за случая. Безспорно, чл. 7, т. 3 и чл. 7, т. 5, б. "а" и б. "б" от Директива 2006/126/ЕО са транспонирани в чл. 151, ал. 7 ЗДвП, съответно в чл. 17, ал. 13, т. 2 от Наредба № I-157/2002 г., и при положение, че към момента на подаване на заявлението за издаване на национално СУМПС Х. е имала валиден документ, издаден от друга държава членка, правилен е изводът, че не са изпълнени предпоставките на чл. 151, ал. 9 ЗДвП за подмяна на документа. Такава се извършва при наличие на изчерпателно изброените основания - изтичане срока на валидност, подмяна на стар образец с нов и промяна в данните на водача, като в конкретния случай не е изпълнено нито едно от посочените обстоятелства. Обосновано първоинстанционният съд не е обсъждал последващите, подавани от Х., заявления и прилагани към тях доказателства са неотносими към конкретното административно производство. Административният орган е имал задължение да се произнесе по заявлението от 12/15.10.2018 г. така, както е направено. А в това заявление не е посочено основанието, твърдяно от Х. в жалбата и поддържано в съдебното производство. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Н. Х. жалба, Административният съд - Перник е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 17