Решение № 5332 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2020 г.

Решение № 5332 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2539/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ръководителя на управляващия орган /У0 на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" /НОИР/ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" срещу решение № 7702/06.12.2019 г., постановено по административно дело № 10509/2019 г. на Административен съд София – град, с което е обявена нищожността на решение № 80811-638/22.08.2019 г., с което на Министерство на науката и образованието е определена финансова корекция в размер на 5% от размера на предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган. В титулната част на оспореното решение е посочено правното основание, легитимиращо качеството на лицето, издател на акта, като това е изписано и словесно. Също така в обстоятелствената част на обжалваното решение също е посочено, че то се издава от К. Гератлиев, в качеството му на Ръководител на УО на ОП НОИР, като в края на окта, освен дата и подпис и посочена и длъжността на издателя – изпълнителен на директор. Изводите на съда, че обжалваното решение е нищожно като издадено от некомпетентен орган е неправилно и противоречи на нормите на чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", на чл. 9, ал. 5, изр. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията. Тълкувани тези норми водят до извод, че издателят на акта е компетентно лице по издаване на решения свързани с контрола върху процесната оперативна програма. Претендират се и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Министерство на образованието и науката в писмено становище, депозирано от процесуалния му представител, оспорва жалбата и твърди че е неоснователна. Сочи се че решението на Административен съд София-град е правилно. Моли съда да отхвърли жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че от титулната част на обжалвания акт се установява, че той е подписан от изпълнителният директор на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" именно в качеството му на ръководител на програмата, а не само като изпълнителен директор на процесната агенция. Сочи се още, че мотивите към съдебния акт нямат дължимото по чл. 172а, ал. 2 от АПК съдържание, което пречи да бъде осъществен ефективен касационен контрол върху законосъобразността на решението. Моли съда да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт от страна, чийто права и законни интереси са засегнати с него. За да обяви нищожността на акта – решение № 80811-638/20.02.2019 г., съдът приема, че същият е нищожен като постановен от некомпетентен орган. В мотивите си, решаващия съд е приел, че оспореното решение е издадено от К. Гератлиев, изпълнителен директор, като актът е подписан с електронен подпис и от издателят му и е заверен с "Вярно с електронно подписан оригинал". Прието е, че длъжността "изпълнителен директор" на изпълнителна агенция не се покрива в пълен обем с функциите на УО. Посочено е, че длъжността "изпълнителен директор" на изпълнителна агенция е такава на централен орган на изпълнителна власт, докато функциите на ръководител на управляващия орган на съответната оперативна програма произтичат от специален закон. Функциите на последния, възложени на орган на изпълнителната власт, са акцесорни, произтичащи от специален закон, по отношение основните правомощия дадени му със Закона за администрацията. Прието е, че административния орган, на който е възложено да изпълнява и функции на управляващ орган, следва изрично да обозначава в какво си качество изпълнява действията си. В конкретния случай тъй като решението е подписано от административния орган по смисъла на ЗА без да е посочено, че последния действа и в качеството му на ръководител на УО, то оспореното решение е издадено от некомпетентен орган и поради това първоинстанционния съд е постановил своя акт като е обявил администратвният такъв за нищожен. Решението е неправилно. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. В чл. 146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Всяка некомпетентност на органа (предметна, териториална и по степен) води до нищожност на акта. В конкретния случай актът който се обжалава пред съда е такъв за определяне на финансова корекция. Предвид нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция трябва да бъде определена по основание и размер само от ръководителя на съответния управляващ орган. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните такива. Съгласно ал. 5 управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършване на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на УО по ЗУСЕСИФ могат да бъдат упражнявани и от овластено от него лице. Видно от приетата по делото Заповед № РД 12-251/30.10.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката, К. Гератлиев е назначен на длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Видно от чл. 4, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" последната изпълнява функциите на управляващ орган на процесната оперативна програма и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно националното законодателство и правото на ЕС. По силата на чл. 6, т. 1 от Устройствения правилник на агенцията изпълнителният директор е ръководител на управляващия орган на ОП "НОИР". По силата на чл. 19, ал. 4 от ЗА за орган на изпълнителната власт се считат и изпълнителния директор на изпълнителна агенция. С оглед посоченото по-горе и приетото доказателство - Заповед № РД 12-251/30.10.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката, следва да се приеме, че К. Гератлиев е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "ОП "НОИР" и като такъв е и ръководител на управляващия орган на ОП "НОИР". В компетеността на това лице влиза и задължението по определяне на финансови корекции във връзка с изпълнение на процесната оперативна програма. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че обжалвания административен акт е подписан от К. Гератлиев само в качеството му на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "ОП "НОИР", а не и в качеството му на ръководител на УО на същата ОП. Видно от титулната част на Решение № 80811-638/22.08.2019 г., че последното е издадено от подписалото го лице в качеството му на ръководител на УО на ОП НОИР. Този пропуск на първоинстанционния съд, да установи, че обжалвания акт е издаден от подписалото го лице и в качеството му на ръководител на УО е довело и до постановяване на съдебно решение което е неправилно и е в разрез със събрания доказателствен материал. Правилни са изводите на съда, че функциите на ръководител на УО по съответната оперативна програма, които са възложени на орган на изпълнителната власт, са акцесорни такива и че те произтичат от уреденото в специален закон, какъвто се явява в конкретния случай ЗУСЕСИФ, но предвид факта, че изрично в обжалваното решение е посочено, че то се издава от органа, не само в качеството му на такъв на изпълнителната власт, а и като УО, води до извод, че акта е издаден от компетентен орган, в обхвата на законовите му правомощия, а констатираната от съда нищожност не съществува. Предвид горното обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Мотивите на съда се свеждат до констатацията, че обжалвания акт е нищожен, поради липса на компетентност на издалият го орган. Спорът не е разглеждан по същество. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалвания акт и не е изложил мотиви по същество на спора, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими доказателства и да направи правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,