Решение № 11281 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2018 г.
ВАСIII отделение22.07.2019 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Гарибова, частен съдебен изпълнител с рег. № 862 с район на действие Софийски градски съд и адрес на кантората гр. С., ул. "Родопски извор" № 43 а, офис 4 срещу решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, прието на Годишно общо отчетно-изборно събрание от 27.01.2018 г., частта, с която частният съдебен изпълнител Г. Д. / рег. № 781 с район на действие СГС/ е избран за член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и в частта с която същият е избран за председател на Съвета на КЧСИ. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховен административен съд с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването на страните. Особено мнение на съдия: Светлана Борисова по адм. д. № 2502/2018 г на ВАС, Трето отделение. Не съм съгласна със становището на мнозинството по тълкуването на разпоредбата на чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЧСИ. Считам, че законът ограничава възможността на едно лице да бъде избирано за член на Съвета на камарата на ЧСИ, след като то вече е било член на този орган повече от два последователни мандата. Както е посочил КС на РБ Решение № 13 от 15.12.2010 г по к. д. № 12/2010 г, "мандатът се определя като особена публична служба в интерес и в полза на обществото за определен срок. Мандатност на органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и уреждането на мандатите е съобразно съвременните демократични принципи на изграждане и осъществяване на държавната власт. Изключена е безсрочността при упражняване на власт и това е завоевание на демократичната държава. В крайна сметка всяка власт произтича от суверена и е израз на народовластие. Безсрочността е негово отрицание. Мандатността е механизъм, установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Това е способ за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и осъществяването на тази воля. Затова мандатността се определя като защитен механизъм на демокрацията. " Мандатността на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт е уредена по различен начин в съответните закони. Възможно е мандатността в определени случаи да не е ограничена, както е уреден статута на народните представители. Те нямат ограничение за броя на мандатите си и поради това в чл. 62 и сл. от Конституцията липсва разпоредба, уреждаща или ограничаваща броя на мандатите им. Що се отнася до мандата на Президента, мандатите по ЗСВ и други специални закони, е налице специална разпоредба, ограничаваща броя на мандатите, които едно лице може да заема. Изчерпателно посочения брой на мандатите в чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ означава, че за целия период, в който дадено лице изпълнява дадена длъжност/в случая ЧСИ/, то еднократно има право на този брой мандати, а не през три години, както е посочено в решението. Поради това считам жалбата на М. Гарибова за основателна. /СЪДИЯ: Светлана Борисова/
Мотиви
Решение № 11281 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2502/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Адмнистратовнороцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 53 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ и е образувано по жалбата на М. Гарибова, частен съдебен изпълнител с рег. № 862 с район на действие Софийски градски съд и адрес н акантората гр. С., ул. "Родопски извор" № 43 а, офис 4 срещу решение на Общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, прието на Годишно общо отчетно-изборно събрание от 27.01.2018 г., само в частта, с която частният съдебен изпълнител Г. Д. /рег. № 781 с район на действие СГС/ е избран за член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и в частта с която същият е избран за председателна Съвета на КЧСИ. Твърди, че решението за избор на двата поста е в нарушение на чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ, както и на Устава на КЧСИ. Твърди се, че Г. Д. за четвърти път е избран за член и председзател на Съвета на КЧСИ, което е налушение на лимита в мандатността на този орган. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Представя доказателства. Ответникът - Общо сърание на КЧСИ, чрез неговите председателстващи не изразяват становище. Заинтересованите страни - Камара на частните съдебни изпълнители и частен съдебен изпълнител Г. Д. оспорват основателността на жалбата. Оспорването е направено от лице, което е вписано като частен съдебен изпълнител под № 862 с район на действие - Софийски градски съд. Оспорващата е член на Камарата на ЧСИ и решението на Общото събрание, с които е проведен избор на председател на Камарата на ЧСИ има действие за същата. Жалбата е подадена в 14 дневния срок, поради което следва да се приеме за допустима и да се разгледа по същество. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: От представения по делото протокол се установява, че на 27.01.2018 г. в гр. С. е проведено Годишно отчетно-изборно събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители, в рамките на което е проведен избор на ръководните органи на Камарата на ЧСИ. По делото се представя становище на заинтересованата страна Камара на ЧСИ /л. 124/, фактите в което не се оспорват от жалбоподателката и следва да се възприемат за достоверни от настоящия съдебен състав. Отсъдържанието на становището е видно, че частният съдебен изпълнител Г. Д. е бил член на Съвета на КЧСИ през периода 2006-2009 г., както и през периода 2009 - 2012 г. През следващия период от 2012 г. до 2015 г. същият не е бил член на Съвета на КЧСИ. Отново е избран за член на Съвета на КЧСИ през периода 2015-2018 г. На проведеното на 27.01.2018 г. Общо отчетно-изборно събрание на КЧСИ, при кворум 163 члена и тайно гласуване, при получени 109 гласа от избиращите, ЧСИ Г. Д. е избран за председател на Съвета на КЧСИ. Според чл. 58 от ЗЧСИ заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение. Съгласно чл. 60 ЗЧСИ съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Р. членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета. От представенияпо делото протокол става ясно, че изискването за кворум, за да е редовно проведено събранието и мнозинство при вземане на решения, установени в чл. 58 и чл. 60 ЗЧСИ, са били спазени. При кворум от 163 присъстващи членове на Камарата, председателят на Съвета на КЧСИ е бил избран с гласовете на 109 членове. Налице е редовно проведен избор и за избран следва да се счита ЧСИ Г. Д.. Според основното оплакване в жалбата, незаконосъборазността на решението произтича от нарушаване на изискванията на поставени в чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ, според които за член на Съвета на камарата може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който: 1. има най-малко 5-годишен юридически стаж; 2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата. Според оспорващата нарушено е изискването по т. 2 ЗЧСИ, тъй като избраният Георги Дичев вече е бил избиран два пъти последователно за председател на Съвета на КЧСИ и още веднъж след това, след прекъсване в мандата. Както се установява от становището на Камарата на ЧСИ, посочено по-горе, частният съдебен изпълнител Г. Д. е избран член на Съвета на КЧСИ за първи тригодишен мандат през периода 2006 г. -2009 г., веднага след това, при уславията на последователност по см. на чл. 55 ЗЧСИ е избран за втори тригодишен мандат през периода 2009 г. - 2012 г. През следващия тригодишен мандат от 2012 г. до 2015 г. същият не е бил член на Съвета на КЧСИ. Отново е избран за член на Съвета и председател на КЧСИ с тригодишен мандат през периода 2015 г. -2018 г. Изборът през 2018 г. поставя началото на четвъртия му мандат като член на Съвета и председател на Съвета на КЧСИ, който във времево отношение следва непосредствено мандата от 2015 г. -2018 г. и същот следва да се приеме за втори последователен по см. на чл. 55 ЗЧСИ. Мнозинството на настоящия състав на Върховен административен съд намира, че оплакването за нарушение на чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ е неоснователно. Законът не съдържа общо ограничение на броя на мандатите, през които член на Камарата може да бъде избран за член на Съвета или за председател на Съвета на КЧСИ. Законовото ограничение са отнася единствено до броя на последователните мандати, през които член на Камарата на ЧСИ може да упражнява функциите на член на Съвет или председател на Съвета на Камарата на ЧСИ. Ограничението се отнася до броя на последователните мандати, като го ограничава до два такива. Освен това съдържащото се в закона ограничение не се се преценява глобално, общо - за целия период през който едно лице изпълнява дейност като ЧСИ. Подходът на законодателя, специално за целите на този закон, е, че релевантният момент, в който се извършва преценката по чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ е моментът на провеждането избора. По силата на това правило, на избора през 2012 г. Г. Д. не е отговарял на условието на закона да не е избиран за член на този орган два последователни мандата. През 2015 г. обаче ограничението по чл. 55, ал. 3, т. 2 ЗЧСИ не би могло да се приложи, доколкото Дичев не е бил в два последователни мандатата член на Съвета на КЧСИ, а само един мандат - този от 2009 г. до 2012 г. На проведеното Общо събрание на 27.01.2018 г. при извършена преценка дали кандидатът Г. Д. е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата, отговорът следва да е отрицателен, тъй като последователността е прекъсната за мандата 2012 г. - 2015 г. При такова тълкуване на закона, няма пречка ЧСИ да бъде избран за член на Съвета или председател общо за повече от два мандата, достатъчно е третият или последващите мандати да не нарушават правилото мандатите да не са повече от два последователни. В случая Г. Д. е бил избран за председател в два пъти по два последователни мандата - през периода от 2006 г. -2009 г., веднага след това е избран за втори тригодишен мандат през периода 2009 г. - 2012 г. и през периода 2015 г. -2018 г., както и настоящият избор от 2018 - 2021 г. В нито един от случаите на избор не е нарушено правилото мандатите да не са повече от два последователни. С оглед на горното, съдът намира жалбата за неоснователна и същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд