Решение № 14157 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2012 г.

Решение № 14157 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Русе, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 20 от 17.04.2012 г. по административно дело № 12/2012г на Административен съд - Русе. Иска се отмяната му. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон и по- конкретно с чл. 12а, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР - касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Татяна Несторова, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 12а, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР /Наредбата/ в редакцията и от ДВ, бр. 94 от 2009 г., предвижда изключение от правилото на чл. 12а, ал. 1, т. 3, а именно - в случаите, когато законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз, не предвиждат задължение за регистрация на превозни средства от даден вид и категория и не могат да бъдат представени документите по ал. 1, т. 3, това обстоятелство се удостоверява с официален документ от компетентните структурни звена в държавата-членка и оригинален документ, съдържащ информация с техническите данни на ПС, позволяващи идентификацията му, като официалният документ замества удостоверението за регистрация. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че съгласно принципа на взаимното признаване, регистрацията в друга държава членка произвежда действие и в България, а когато съответното превозно средство не подлежи на регистрация, съгласно действащото в съответната държава-членка законодателство, при регистрацията му в България това обстоятелство следва да бъде удостоверено с официалния документ по чл. 12а, ал. 2, предл. първо от Наредбата. Цитираната разпоредба изисква още да бъде представен и документ, съдържащ информация с техническите данни на ППС, позволяващи идентификацията му. Т. е. в конкретната хипотеза изискуеми са два документа. Несъмнено, както правилно е приел първоинстанционният съд, в настоящия случай е представен документ, идентифициращ превозното средство и съдържащ информация с техническите данни, позволяващи индивидуализацията му, поради което документът отговаря на изискването на чл. 12а, ал. 2, предл. второ от Наредбата. Правилен е изводът на Административен съд - Русе, че така представеният документ е оригинален, издаден е от фирмата производител на превозното средство, носи официалния печат на производителя и собственоръчен подпис на представляващото дружеството производител лице, с което фактът на авторството е установен. Обстоятелството, че същият удостоверява изискуемите за индивидуализацията на превозното средство технически данни, дава основание да се заключи, че отговаря на изискването на чл. 12а, ал. 2, предл. второ от Наредбата. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед, с която е отказана първоначална регистрация на процесната каравана е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган не е събирал доказателства и не е изложил съображения относно наличието на изискуемите по силата на чл. 12а, ал. 2, предл. първо от Наредбата обстоятелства и по конкретно - дали е представен официален документ от компетентните структурни звена на съответната държава членка, заместващ удостоверението за регистрацията съгласно чл. 12а, ал. 2, предл. първо от Наредбата. От материалите по делото не става ясно дали такъв документ е налице, както и дали е бил представен в административното производство. От друга страна, административният орган не е указал на жалбоподателката, че е необходимо да представи официален документ от структурните звена на съответната държава членка - в случая - Великобритания. Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 АПК - да постанови акта, след като бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Русе не изследвал всички релевантни за развитието на производството обстоятелства. Като е съобразил всичко това и е отменил обжалвания акт като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение - обосновано и в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав на седмо отделение,