Решение № 1823 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7/2017 г.

Решение № 1823 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. В. Търново чрез ст. юрк. С. И. срещу Решение № 94 от 24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 59/2016 г. по описа на Административен съд Г. с доводи за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - И. П. Р., чрез пълномощника си адв. Д. М. в писмен отговор, изразява становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на касационната жалба, което пълномощникът поддържа и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Г. е осъдил Регионална дирекция по горите гр. В. Търново да заплати на И. П. Р., от с. А., общ. Г., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 700 (седемстотин) лева, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба (11.04.2016 г.) до пълното изплащане на задължението, представляващи платените от него разноски за процесуално представителство по НАХД № 229/2015 г. по описа на Районен съд Трявна, както и сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото пред АС. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 4 от 01.03.2016 г., постановено по НАХД № 229/2015 г. по описа на Районен съд Трявна е отменено, като незаконосъобразно, Наказателно постановление (НП) № 260 от 27.11.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите В. Т., с което на И. Р. е била наложена глоба в размер 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във вр. с чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите. Установено е още, че в производството по оспорване на НП, ищецът е заплатил в брой сумата от 700 (седемстотин) лева за адвокатска защита, съгласно представен по НАХД № 229/2015 г. по описа на съда Районен съд Трявна, договор за правна защита и съдействие, серия А 0142391 от 08.02.2016 г. (л. 60). Въз основа на тази фактическа установеност, решаващият съд е направил извод, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да бъде ангажирана. За производството е признал разноски в размер на 300 лв. съгласно минималния размер, определен по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като е уважил възражението на ответната страна по чл. 78 ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция, които се споделят и от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът - наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган и в резултат на административна дейност. В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500 (петстотин) лeва заплатено адвокатско възнаграждение в брой по Договор за правна защита и съдействие серия А 738187 от 19.01.2018 г. (л. 26) по настоящето дело и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК (л. 34). Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение