Решение № 9673 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2011 г.

Решение № 9673 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5635/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евелина Бранимирова Кочева, от гр. София, против решение № 710 от 17.02.2011 г., постановено по адм. д. № 4254/2010 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД), чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дава взема становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Евелина Бранимирова Кочева против заповед № ЧР-09-139/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която служебното й правоотношение за заеманата длъжност старши експерт в отдел "Военен телевизионен канал" към дирекция "Социални програми" в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" (ИАСДМО), с ранг IV-ти младши е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по силата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от ПМС № 54/1.04.2010 г. (обн., ДВ, бр. 27/9.04.2010 г., в сила от 25.05.2010 г.) е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" (ИАСДМО) в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИАВКВПД), като е приет Устройствен правилник на новата Агенция с утвърдена обща численост на персонала. С Устройствения правилник на ИАВКВПД и утвърждаването на ново разписание на длъжностите, в сила от 25.05.2010 г., функциите на отдела и дирекцията, в които е работела жалбоподателката са трансформирани съответно: от отдел "Военен телевизионен канал" към Дирекция "Социални програми" към ИАСДМО в сектор "Военен телевизионен канал" към отдел "Електронни издания и филми" в Дирекция "Информационен център на Министерство на отбраната". Бройките, предвидени за заеманата от жалбоподателката длъжност "старши експерт" са намалени от 10 на 4, поради което решаващият съд е приел, че спрямо нея са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е несъмнено установено, че функциите на отдела и дирекцията, в които е работела жалбоподателката са трансформирани, като за оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия Правилник е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 25.05.2010 г. Бройките за заеманата от жалбоподателката длъжност "старши експерт" (аналогична на "старши експерт - старши репортер" в новото разписание) са редуцирани. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Със съкращаването на част от бройките, предвидени за държавни служители, органът по назначаването има суверенното право да реши по целесъобразност кои от служителите да бъдат съкратени. За настъпване на уволнението е достатъчно наличието на посоченото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., инкорпориращо в себе си по закон и фактическото такова, което в процесния казус е безспорно установено. Специалният ЗДСл. не съдържа изисквания за извършване на подбор и за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза (Арг.: чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.). В тази насока неоснователен е поддържаният в касационната жалба довод, че след като функционалните задължения на длъжността продължават да съществуват поради запазване на част от определените за изпълнението им щатни бройки, не е налице реално съкращение на заеманата от конкретната служителка длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обема на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Следователно като е направил извод, че по отношение на Кочева са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., Административен съд - София град е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон, а доводите за противното са неоснователни. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като са намалени бройките предвидени за изпълнението й. След извършеното преобразуване с осъществена структурна промяна в администрацията на Изпълнителната агенция с трансформация на дирекции и отдели чрез закриване на едни и откриване на други, което е в правомощията на органа по назначаването с оглед разпоредбите на чл. 11 вр. чл. 4 от Закона за администрацията. Ето защо доводите за липса на реално съкращаване на длъжността са неоснователни. Обоснован е и изводът на решаващия съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. Съобразно предписанието на § 4, ал. 2 от ПМС № 54/2010 г. служебните правоотношения на държавните служители от реорганизиращите се организационни структури, в т. ч. и на пряко подчинение на министъра на отбраната (каквато е ИАВКВПД) се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжността се уреждат в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 с. з. При условие, че числеността на заеманата от жалбоподателката длъжност е намалена, то хипотезата на чл. 87а от ЗДСл. е неприложима. Касационният съд се произнася по правилността на приложението на закона спрямо установените от първоинстанционния съд релевантни за спора юридически факти. Ето защо формулираното в касационната жалба искане за допускане на съдебна експертиза в касационната фаза на производството е недопустимо, както с оглед забраната за нови фактически установявания, така и предвид невъзможността за приобщаване на различни от писмените доказателства - аргумент от чл. 220 и чл. 219, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, оспореното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,