Решение № 9716 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2012 г.

Решение № 9716 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Царина Стефанова Печева от гр. Плевен против решение № 1225 от 24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 4036/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът Комисия за защита от дискриминация не изпраща процесуален представител и не ангажира становище. Заинтересованата страна Димитър Якимов Митев - директор на СОУ "Иван Вазов" гр. Плевен, не се явява и представлява, и също не е взел отношение по спора пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото с оглед на заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Царина Печева срещу решение № 41/22.02.2011 г. на КЗД по преписка № 128/2010 г., с което е прието за установено, че Димитър Якимов Митев не е осъществил нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 и т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по отношение на учениците от VIа клас по признак "лично положение", поради което е оставена без уважение жалбата на касаторката, като майка и законен представител на ученика Стефан Станиславов Тасков, подадена срещу Димитър Якимов Митев - директор на СОУ "Иван Вазов" гр. Плевен. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията, че същото не е обосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Правните изводи на съда изцяло се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът ги е анализирал обстойно и правилно е приел, че не е налице дискриминация по отношение на учениците от VIа клас на училището. Жалбоподателката твърди дискриминация по признак "убеждение на родител и законен представител на малолетно дете, че ученическите екскурзии трябва да са безопасни и качествени". При тези твърдения правилно съдът, а преди това и КЗД са счели, че се претендира наличие на дискриминация по признак "лично положение". Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. жалбоподателката е тази, която следва да докаже, че е налице по-неблагоприятно третиране на учениците от VIа клас, в който учи непълнолетното й дете, в сравнение с останалите. Такива доказателства по делото не са представени. Видно е от приобщените такива по административната преписка, че възраженията и оплакванията на жалбоподателката са срещу туроператорската фирма, относно това, има ли лиценз за организиране на ученически екскурзии, изправността на автобусите, външния вид на шофьорите. Тези въпроси не са от компетентността на КЗД. Освен това, от приложените по делото писма на компетентните органи е видно, че фирмата - туроператор има лиценз за организиране на ученически екскурзии и че автобусите, с които са извършени екскурзиите предишната година, са били технически изправни. Неоснователни са възраженията, че жалбата е следвало да се разпредели за разглеждане на друг състав на КЗД, който бил по-компетентен. Въпросът за разпределение на преписките в КЗД е въпрос на вътрешна организация и не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,