Решение № 11546 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2014 г.

Решение № 11546 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Витекс-Хермес България" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Мировяне, област Софийска, Стопански двор, подадена чрез процесуалния му представител адв. Пенков, против решение № 4901 от 15.07.2014 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 9859/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 9600-0257/24.07.2013 г. на началника на Митница Столична, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РЗМ-5800-103/32-17022 от 13.03.2014 г. В касационната жалба се излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, при декларирането на стоките според декларираното в ЕАД е поискано прилагането на преференциален режим, поради това, че стоката е с произход от Гърция, и е представен сертификат за движение на стоките EUR 1 № А 4615573/25.12.2010 г. При приемането на декларацията митническите органи са признали, че следва да се ползва преференция. Поради това неправилно в решението на началника на митницата се приема, че искане за ползването на преференция не е заявено в декларацията. Твърди се също така, че незаконосъобразно това решение е издадено три години след осъществяването на вноса. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Столична оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Попгеоргиева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение № 9600-0257/24.07.2013 г. на началника на Митница Столична, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РЗМ-5800-103/32-17022 от 13.03.2014 г., потвърдено с решение № 470/13.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което на жалбоподателя са определени допълнителни задължения - мито 723.56 лв. и ДДС 144.80 лв. със законната лихва по ЕАД № 10ВG005800Н0188982/27.12.2010 г., с която е деклариран митнически режим "допускане за свободно обращение и крайно потребление" на бои и силикон с държава на изпращане Сърбия и държава на произход EU. Правилно АССГ е обосновал извод законосъобразност на оспорения административен акт, издаден от началника на Митница Столична. С декларирането в клетка 36 от ЕАД на код 300 дружеството е поискало ползването на преференции, но такива би могло да ползва на основание чл. 5 и чл. 6 от Временното споразумение по търговията и свързаните с нея въпроси между Европейската общност и Сърбия по отношение на продуктите с произход Сърбия. В случая е представен сертификат за движение на стоките EUR 1 № А 4615573/25.12.2010 г., установяващ произход на стоката от Гърция. Правилно митническият орган и съдът са приели, че преференциалното третиране по смисъла на чл. 20 (3), б. "г" и "д" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/ не следва да бъде предоставяно за стоки с произход Общността, които се реимпортират, след като са били изнесени от Общността. Според чл. 185 от МКО общностни стоки, които след като са били изнесени извън митническата територия на Общността, бъдат отново въведени в нея и допуснати за свободно обращение в рамките на срок от 3 години, могат да се освободят от вносни сборове по искане на заинтересуваното лице. Според чл. 186 МКО освобождаването от вносни сборове, посочено в чл. 185, се разрешава само за стоки, които се реимпортират в същото състояние, в което са изнесени. Искането по чл. 185 МКО се заявява чрез съответното деклариране в ЕАД. Според чл. 30, б. "б" от Наредба Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение 37 и приложение 38 от Регламент (ЕИО) 2454/93 г. на Комисията относно писменото деклариране чрез ЕАД, във второ подразделение на клетка 37 "Режим" се попълва код на процедурната мярка в съответствие с приложение 10. Според цитираното приложение 10 при искане на освобождаване от вносни сборове на връщани стоки /чл. 185 от Регламент № 2913/92/ се попълва код F 01. Такъв код в ЕАД не е попълнен. Наред с такова деклариране и представяне на сертификат за произход, е необходимо да се представят и доказателства за изпълнението условията на чл. 186 МКО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил посочените изисквания. Неоснователен е доводът на касатора, че последваща проверка на данните в декларацията по § 78 МКО и определянето на допълнителни задължения не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от осъществяването на вноса. Съгласно чл. 221, § 1 от МКО длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. Пар. 3 на същия чл. 221 регламентира, че уведомяването на длъжника не може да се извърши след изтичането на 3-годишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Член 221, § 1 от Регламент № 2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че уведомяването за размера на сборовете, които трябва да бъдат събрани, трябва да бъде предхождано от вземане под отчет на споменатия размер от митническите органи на държавата-членка и че при липса на редовно уведомяване, в съответствие с посочената разпоредба, този размер не може да бъде събран от споменатите органи. Същевременно, тези органи запазват възможността да извършат ново уведомяване за този размер, при спазване на предвидените в споменатата разпоредба условия и на правилата относно давността, действащи към момента на пораждане на митническото задължение. В този смисъл Определение на СЕС от 9 юли 2008 г. по дело С-477/07. Следователно, не е налице законова пречка за извършване на ново уведомяване на длъжника по чл. 221 /1/ от Регламент № 2913/92 г. за установен при последващата проверка на декларацията размер на вносните задължения, но това уведомяване е от значение за събирането им, съответно за срока за доброволното им заплащане и определяне началния момент на дължимост на лихвата, доколкото в оспореното решение на началника на митницата такъв начален момент не е определен. Не може да се приеме също така, че при първоначалното приемане на декларацията самите митнически власти са допуснали грешка, а дружеството е действало добросъвестно по смисъла на чл. 220, § 2, б. "б" МКО, доколкото то самото не е извършило правилно деклариране и не е представило необходимите доказателства към ЕАД, т.е. не е положило всички усилия за спазване условията за преференциално третиране. С оглед така изложеното по-горе, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение