Решение № 7917 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на С. Х., гражданин на Иран, срещу Решение 198/12.01.2021г. постановено по дам. дело 10815/2020г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че решението е неправилно, поради противоречие на материалния закон и необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Излагат се доводи по същество. Ответникът зам. - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юр. Пешев, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а оспорвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Х., гражданин на Иран, срещу Решение с 2113/05.10.2020г. на заместник - председател на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение жалбата е отхвърлена изцяло като неоснователна. За да постанови акта си първоинстанционният съд приел, че административният орган е спазил предвидения в закона ред за произнасяне и е приложил правилно съответния на конкретния казус материален закон. Прието е, че оспореното решение на зам. - председател на ДАБ при МС е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Преценено е поведението на административния орган, като са обсъдени установените в хода на административното производство фактически положения и приложимите материално правни норми. Формулиран е извод, че въпреки новопосочените обстоятелства, свързани с промяна на религиозната му ориентация, по отношение на С. Х. не са налице предвидените от законодателя основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът е преценил, че при подаването на последващата молба, административният орган обстойно е извършил преценка на изложените нови доказателства [ритуал] в Република България и посещения на жалбоподателя в [наименование], след напускане на Иран. Установил, че същите са умишлена демонстрация на религиозната му дейност в Република България, която има за цел единствено предоставяне на международна закрила. Приел, че спрямо касационния жалбоподател няма заплаха от преследване заради религиозната му принадлежност, съдът е обосновал извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Изложил е съображения, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Напускането на Иран не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Като е съобразил справката относно обстановката в Иран, съдът е приел че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело С-465/2007г. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. В хода на производството пред административния орган и пред съда са събрани доказателства за поведението на търсещото закрила лице във връзка с твърдяната от него промяна на религиозните му убеждения. Релевантните за производството в тази насока факти и обстоятелства са разгледани едностранчиво и ограничено, само в подкрепа на тезата за поведение, насочено към осигуряване на възможност за получаване на закрила С. по реда на ЗУБ. Административния орган е изнесъл подробна информация за поведението на властите в страната на произход на бежанеца при установяване на обстоятелства, свързани с промяна на религиозни убеждения на ирански граждани, но липсва мотивирано становище относно липсата на риск за конкретното лице от тежки посегателства върху него при евентуалното му завръщане. Действително са налице данни за несъответствия в бежанската история, възпроизведена от него в няколкото проведени за период от около 5 години интервюта, то тези противоречия не изключват изначално възможността за правдивост на твърденията за приемането на [вероизповедание] и спазване на поведение, вписващо се в [вероизповедание]начин на живот, разписан от [наименование]. Пред настоящата инстанция е представено нарочно писмо, изхождащо от високопоставен служител на [институция], в което са изложени твърдения за поведение на търсещия закрила, което надхвърля обичайното при съблюдаване спазването на [вероизповедание]ценност и ограничения от значителна част от [вероизповедание] в Република България. Безспорно е, че С. участва активно в [наименование] живот и това се установява от представеното застъпително писмо на Софийски [наименование]. Тези обстоятелства навеждат на извод за наличието на поведение, насочено към афиширане на религиозната му принадлежност, което от своя страна, според събраната от ДАБ информация, възпроизведена в оспореното пред съда решение 2113/05.10.2020 година, би могла да доведе до сериозни последствия в родината му. В хода на административното производство не са събрани всички налични доказателства и не са обсъдени известни на административния орган факти, свързани с активността на търсещия закрила при изповядване на [вероизповедание], което би дало възможност за формулиране на мотивирано становище относно наличието или липсата на обстоятелства даващи възможност за предоставяне на търсената от властите на страната закрила. В случая липсват изискуеми по закона мотиви, подкрепени от събраните и несъбрани, но известни на административния орган доказателства за относимите към производството факти и обстоятелства, които еднозначно да изключват възможността за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на С.. В случая не е спазено изискването на чл. 35 от АПК, т.е. не са изяснени всички относими към конкретното производство факти и обстоятелства, които са били или са могли при проявена активност да станат известни на административния орган, издал оспореното пред съда решение, което е довело до немотивираност на акта, а от там и до неговата незаконосъобразност. Липсата на активност при събиране и обсъждане на доказателства е довело и до нарушаване на заложените в чл. 7 ал. 2 и чл. 9 ал. 2 от АПК принципи на истинност и на служебно начало в административното производство, което също води до незаконосъобразност на решението на администрацията поради допуснати нарушения на приложимите процесуални правила. Като е игнорирал описаните по горе обстоятелства и е възприел изцяло тезата на административния орган, първоинстанционният съд е постановил немотивиран съдебен акт, а това от своя страна е попречило и на формулирането на обосновано становище относно приложимостта на относимите към производството материалноправни норми. Поради описаното, оспореното съдебно решение следва да се отмени, като се отмени и решението с 2113/05.10.2020 година на заместник - председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Преписката следва да се върне на ДАБ при МС за ново произнасяни след събиране на всички относими към производството доказателства и при съобразяване с установените чрез тях факти и обстоятелства, имащи значение за приключването му със съобразен с приложимите материално и процесуалноправни норми административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,