Решение № 13389 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2012 г.

Решение № 13389 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Тузла" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Тетевен, срещу решение № 570/19.12.2011 г. по адм. д. № 627/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № 151003448/23.02.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 269/06.06.2011 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново за отказано право на данъчен кредит в размер на 22 356 лв. по фактура № 4/30.06.2010 г., издадена от "РПД 77" ЕООД. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят направените по делото разноски. По същество поддържа твърденията, че е налице реална доставка на стоката по процесната фактура и са налице положителните предпоставки по чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 6 ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при ЦУ на НАП в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на решението и за оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 897, 12 лв. за тази инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорван РА, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по една фактура № 4/30.06.2010 г., издадена от "РПД 77" ЕООД на стойност 111 780 лв. и ДДС - 22 356 лв. с предмет на доставка "пепелници за пури" 4860 бр. За да потвърди РА като законосъобразен съдът е изложил мотиви за недоказани наличието на положителните предпоставки по чл. 68, вр. чл. 6 ЗДДС, на база анализ на констатациите по ревизионната преписка и данните от събраните по делото доказателства. Решението е правилно. Във връзка с реалността на доставката оспорващият, сега касатор в производството пред ВАС твърди, че са предоставени всички документи, доказващи наличието на право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и наличие на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и осъществено данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършена ревизия на ДЗЛ са установени несъответствия в писмените обяснения на управителя на дружеството ДЗЛ и неговия доставчик. Последният твърди, че превозът на процесните стоки е осъществен от "Аква Стил 2009" ЕООД, който пък от своя страна твърди, че транспорта е осъществен с товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. № СА 0939КР. Такъв автомобил не е заведен като ДМА на дружеството, но се твърди, че е нает от "Сила и сигурност" ЕООД, като последното твърдение е недоказано. Освен недоказано транспортиране на стоката, не е доказан и фактът, че доставчиците, включително и предходни, са притежавали стока от вида. Проследени са предметът на доставките по отразените фактури на верига доставчици и е установено, че предметът е различен, в много случаи неотносим към предмета на сделката, по която е отказан данъчен кредит. С тази проверка се установява, че доставчиците не са притежавали стока от вида на фактурираната. Твърдението, че е реализирана последваща доставка със същата стока също не е доказано, тъй като е налице само една фактура за 700 бр. пепелници, а по процесната фактура броят е 4860. По изложените съображения като е приел оспорения ревизионен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение в полза на ответната дирекция е присъдено заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 897, 12 лв. и същото, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК е за цялото производство, поради което искането за присъждане на второ такова следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,