Решение № 2818 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2016 г.

Решение № 2818 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 361 от 14.03.2016 г. по адм. дело № 648/2015 г. на Административен съд - Б. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-010-2600/2034 от 31.07.2015 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Е-М" ООД със седалище в град Б. счита касационната жалба за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че непосочването на фактически и правни основания за издаване на уведомителното писмо съставлява самостоятелно основание за отмяната на административния акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от търговското дружество против уведомително писмо изх. № 02-010-2600/2034 от 31.07.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). Видно от обстоятелствената част на жалбата, тя е насочена срещу частта, в която е отказано субсидиране по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖЗ). Жалбоподателят е твърдял, че в рамките на задължителните 100 дни е притежавал всички животни, с които е кандидатствал. Причината за неустановяването им при извършена административна проверка е обстоятелството, че точно в този момент те са премествани за паша от един обект в друг. Посочил е, че в случая не са били налице условията за прилагане на санкцията по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, наричана в настоящото изложение Наредба № 21. Приложил е и съответните доказателства в подкрепа на твърденията си. От приложената административна преписка съдът е установил, че търговското дружество е подало заявление за подпомагане за 2014 г. по Схема за единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане; Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони; Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството (НДЖЗ); Схема за крави с бозаещи телета и Агроекологични плащания. В таблицата за отглеждани животни е посочил животновъден обект № 2770-0600 в град Б., в което е описал по номер на ушните марки 185 овце. В информационната система на БАБХ е регистрирал още един животновъден обект № 2770-2122, намиращ се в Национален парк "П.". Отделно е кандидатствал и по Схема за крави с бозаещи телета (СКБТ), които е заявил, че отглежда в различен обект - № 2776-0064. Те не са напускали обекта, съответно са били установени при извършената административна проверка и за тях му е определена и изплатена финансова помощ в размер на 12095.41 лева. В тази част уведомителното писмо не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на овцете, заявени по мярка НДЖЗ обаче, при извършена административна проверка в информационната система, поддържана от БАБХ към 17.09.2014 г. не са видяни 161 овце. Те са описани в отделен списък на стр. 4 до стр. 8 в уведомителното писмо. Административният орган е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 14, ал. 2 и 3 от Наредба № 21 и изцяло е отказал за тях подпомагане. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал ветеринарномедицинска експертиза. Вещото лице, след извършена проверка в информационната система на БАБХ към 27.05.2014 г. и към 17.09.2014 г. и на базата на намиращите се по преписката ветеринарно-медицински документи е дал заключение, че животните с посочените ушни марки са отглеждани от дружеството през цялата 2014 г. През лятото на същата те са закарани от животновъдния обект в град Б. до временния животновъден обект в планината и около 17.09.2014 г. са тръгнали да се връщат обратно в града. Точно в този момент е извършена административната проверка за наличие на условието по чл. 14, ал. 2 от наредбата и при тогавашното състояние на информационната система, те не са видяни от проверяващия. Касае се за пропуск в системата, съществувал към 2014 г., който впоследствие е отстранен. При тези данни по делото съдът е приел на първо място, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като в него не се съдържат фактически основания за издаването му. На второ място е счел допуснато нарушение и на материалния закон, тъй като от заключението на приетата и неоспорена съдебна експертиза и документите, издадени от компетентния ветеринарен лекар за двукратно предвижване на овцете е установено, че бенефициентът е отглеждал заявените животни. Поради това по отношение на него не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 2, предложение последно от наредбата. По тези съображения е отменил оспореното уведомително писмо, като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно, макар че констатацията на съда за липса на мотиви в уведомителното писмо е необоснована. В него административният орган подробно е описал всяка една от овцете, които не са констатирани при извършената административна проверка. Това са фактическите обстоятелства, при наличието на които е приложена правната уредба на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 21 и е отказано финансово подпомагане. Поради това не е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение от административния орган при издаване на оспорената част от уведомителното писмо е пълно игнориране на установения в чл. 7, ал. 1 и 2 АПК основополагащ принцип за действие на административните органи - принципа на истинност. Той задължава изпълнителния директор да вземе предвид всички действителни факти от значение за случая и заедно с доводите на бенефициента да ги подложи на преценка. Данните по преписката сочат, че това задължение не е изпълнено. Още преди издаване на уведомителното писмо с дата 31.07.2015 г., заявителят е разбрал за пропуска да бъдат видяни животните в информационната система. Той е реагирал моментално, като на 9.01.2015 г. е подал жалба до ДФЗ. В нея е дал обяснения, че има регистрирани два животновъдни обекта - единият в града, другият в планината и през лятото закарва овцете на планинския си обект, а есента ги връща обратно. Докато са се връщали е направена административната проверка и животните не са установени. Обясненията си е доказал с прилагане на ветеринарномедицински свидетелства, приложени към жалбата. На жалбата му не е отговорено, поради което той е подал втора аналогична жалба от 22.01.2015 г. до Министерство на земеделието и храните. На 13.02.2015 г. формално му е отговорено от заместник-изпълнителния директор, че не са намерени овцете, без изобщо да се коментират обстоятелствата и доказателствата в жалбата. Поради това управителят на бенефициента е подал на 20.03.2015 г. заявление за съдействие до областна дирекция "Безопасност на храните" в Б., към която отново са приложени ветеринарномедицинските свидетелства. И двете са издадени от официалния ветеринарен лекар по здравеопазване на животните в град Б. и са за придвижване на животните на самоход за промяна на пасище. Издадени са от информационната система с автоматично генериран номер. Първото е № 2014-028542 от 13.06.2014 г. Отразено е място на товарене по номер на животновъдния обект - 2770-0600, дружество "Е-М" град Б. Дружеството е вписано, като изпращач; начинът на придвижване е "самоход". След това са описани по номер на ушна марка 174 броя овце, клинично здрави. Вписана е целта на придвижването - смяна на пасище, а като място на разтоварване е отразен обект 2770-2122 - временно пасище в Национален парк "П." на "Е-М" ООД. Второто свидетелство е № 2014-037154 от 17.09.2014 г. за същите 174 овце, индивидуализирани с номер на ушна марка, като този път преместването на самоход е обратно - от обекта в планината към обекта в града с отразена цел на предвижване също смяна на пасище. БАБХ е отговорила на заявлението с писмо от 30.03.2015 г. В него бенефициентът е уведомен, че заместник-изпълнителният директор на БАБХ е изготвил доклад с описание на фактите и становище за основателност на жалбата, който е изпратен до изпълнителния директор на ДФЗ. Докладът под форма на писмо от 23.02.2015 г. - л. 334 от делото съдържа освен тези обстоятелства и описание на механизма на отразяване движението на животните в интегрираната информационна система на агенцията по безопасност на храните. Видно от съдържанието на писмото, към онзи момент при тръгване на животните, местодомуването в началния животновъден обект се затваря с дата - предходния ден. При пристигане на животните се отваря местодомуването в крайния обект с дата в деня на пристигане при условие, че датата, на която е извършено уведомлението на ветеринарния лекар е същата. Така, ако животните тръгнат и пристигнат за един ден няма да има прекъсване в местодомуването им. Изпълнителният директор на БАБХ е обяснил за конкретния случай, че животните са тръгнали на 17.09.2014 г. и местодомуването в животновъдния обект е затворено на 16.09.2014 г. Животните са пристигнали на 17.09.2014 г., но поради това, че ветеринарният лекар е отразил в свидетелството датата на уведомяването му - 18.09.2014 г., то системата е отразила входящо движение на 18.09. В писмото до ДФЗ изрично е посочено, че няма нарушение на ЗВМД и причина за отказ от субсидиране. Нито едно от тези обстоятелства не е било анализирано и обсъдено от административния орган при издаване на уведомителното писмо на 31.07.2015 г. Пълното пренебрегване на принципа на истинността при издаване на административния акт са довели до незаконосъобразността му. Като го е отменил първоинстанционния съд е постановил правилно решение. Подадената срещу него касационна жалба по аналогичен начин изцяло повтаря съдържанието на уведомителното писмо, без да съдържа дори намек за всички останали намиращи се по делото писмени доказателства, залегнали и в неоспорената съдебна експертиза. Тя е в пълен разрез с доказателствения материал, събран още в административното производство и е неоснователна. Решението ще следва да се остави в сила, като се вземат предвид и съображенията, изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение