Решение № 1699 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14898/2008 г.

Решение № 1699 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14898/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), образувано по жалба на Иво Радев, административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура гр. Плевен срещу решение 43.1 на Висш съдебен съвет (ВСС) по протокол № 46 от 12.11.2008 г., с което е отменена заповед № РД-15-101/30.09.2008 г. на административния ръководител на Районна прокуратура гр. Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ на Илмен Замфиров - прокурор в Районна прокуратура гр. Плевен. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснати процедурни нарушения се претендира отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за дисциплинарно наказание. Ответникът ВСС, чрез процесуалният си представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение по съображения, изложени в писмена защита. Заинтересованата страна Илмен Замфиров оспорва допустимостта на жалбата и алтернативно нейната основателност и счита обжалваното решение за законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за недопустима, поради липса на изискуемата активна легитимация. С обжалваното решение, ВСС е отменил заповед № РД-15-101/30.09.2008 г. на административния ръководител на Районна прокуратура гр. Плевен в производство по реда на чл. 314, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗСВ, което урежда изрично контролно-отменителните правомощия на ВСС по отношение на заповедите, издадени от административния ръководител по ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно ал. 1 "Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 (забележка и порицание) се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност, т. е. компетентността за налагане на двете най-леки дисциплинарни наказания е предоставена на административния ръководител, който в случая действа като административен орган с властнически правомощия. В това си качество административния ръководител не разполага с право да обжалва контролното решение на ВСС по ал. 3 на чл. 314 ВСС, тъй като същото засяга пряко единствено правната сфера на адресата на заповедта - лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, както и ТР № 1/18.04.2006 г. на ОС на II колегия на ВАС (т. 6). Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи, упражняващи административни функции, в това им качество - чл. 120 Конституцията на РБ и чл. 147, ал. 1 АПК. Предвид това административният ръководител не разполага с активна легитимация за обжалване на решението на ВСС, с което се отменя издадената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 2 АПК жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - да се прекрати. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,