Решение № 11370 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2015 г.

Решение № 11370 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Иванов Ашков, със съдебен адрес в гр. София, срещу решение № 7427/3.12.2014 г. по адм. дело № 7683/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ашков против заповед за задържане на лице /без номер/ от 5.07.2014 г., издадена от полицейски орган при 07 РУП - СМВР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че на касатора не е дадена възможност да упражни правото си за иницииране на поправка в съдебния протокол по реда на чл. 151 от ГПК, поради неправомерно отлагане на о. с. з. по административното дело за по-късен час, с оглед което съдът неправилно е счел, че делото е изяснено от фактическа страна. Неправилни са мотивите на съда, че административният орган не е разполагал с възможност да изясни самоличността на задържаното лице по други способи, освен с представяне на официален документ за самоличност. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на оспорената заповед, алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за ново произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационна жалба - Николай Любенов Апостолов - ст. полицай в 07 РУП при СДВР, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна състав на АССГ приема, че на 5.07.2014 г. в гр. София в 2.30 административният орган - ст. полицай в 07 РУП - СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за установяване на самоличност, е задържал Илиян Ашков в помещение за временно задържане на полицейското управление. Ашков е освободен в 3.00 ч. на 5.07.2014 г., за което е положил подписа си в заповедта. В кориците на делото са приложени и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, извършено от касатора и изразяващо се в непредставяне при полицейска проверка на документ за самоличност и неудостоверяване на самоличността си, с което се приема за нарушен чл. 6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. В акта лицето е направило възражение, че е представило карта за ползване на железопътен транспорт /издадена от Български държавни железници-БДЖ/, която съдържа единния граждански номер /ЕГН / и снимка на лицето. Приложена е и докладна записка относно задържането, според която при обход на маршрута на наряд съвместно с полицай Апостолов и стажант Янев, около 2,30 ч. на 5.07.2014 г. е бил спрян за проверка лице от мъжки пол, който не е могъл да удостовери самоличността си и същият е бил отведен в 07 РУ и установен впоследствие като Илиян Иванов Ашков. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че издаденият от компетентен полицейски орган административен акт съответства на установената форма и материалноправните разпоредби и е издаден при спазена процедура и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. За да обоснове съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че е подал молба за пренасрочване на заседанието по делото за по-късен час, тъй като за насрочения час същият се явява страна по друго дело. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по това негово искане, не са дадени указания от страна на съда за представяне на доказателства в тази насока, както и не е дадена възможност за разпит на свидетели. Заседанието се е провело в отсъствието на жалбоподателя и това обстоятелство е препятствало изслушването на свидетели и подаване на молба за поправка и попълване на протокола от проведеното о. с. з. В тази си част касационната жалба е неоснователна и наведените твърдения не се потвърждават от материалите по делото. С определение от 14.10.2014 г. съдията докладчик по адм. д. 7683/2014 г. на АССГ е определил освобождаване на жалбоподателя от държавна такса по подадена от него молба, конституирал е страните в производството и е насрочил открито съдебно заседание по делото на 24.11.2014 г. от 14.00 ч. като е указал доказателствената тежест на страните. С молба от 29.10.2014 г. Ашков е подал молба до съда началото на съдебното заседание да бъде отложено от 14.00 ч. за 15.30 ч., тъй като за първоначалния час е насрочено адм. д. 6944/2014 г. на същия съд, по което Ашков също е жалбоподател. Към тази молба не са представени документи, удостоверяващи описаното от Ашков обстоятелство. Въпреки тези факти заседанието по делото е отложено с 1 ч. и 06 мин. видно от протокола по проведеното заседание, а по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Ето защо законосъобразно съдът е пристъпил към разглеждането на делото едва след като е разгледал делата, по които страните са се явили. Неоснователно е твърдението на касатора за нарушение на разпоредбата на чл. 151 от ГПК, указваща възможност за поправка и допълване на протокола от проведено заседание. В конкретния случай с молба от 1.12.2014 г. Ашков е поискал от съда допълване на протокола с което да се отбележи, че не е уведомен за произнасянето по молбата за отлагане на началния час на заседанието, както и за непредоставената възможност за разпит на свидетел. Каза се, че съдът е отложил съдебното заседание и е пристъпил към разглеждането на делото при спазване на разпоредбата на мл. 142, ал. 1 от ГПК, което обстоятелство настоящата инстанция не счита за съществено нарушение на производствените правила. С определение от 3.12.2014 г. съдът се е произнесъл като е отхвърлил молбата за допълване на съдебния протокол относно призоваването на свидетел по делото, тъй като такъв не е поискан нито с подадената жалба, нито с молбата за отлагане на заседанието. По арг. от чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси по делото, вкл. и с тези, свързани с допускането на свидетели, което решаващият състав е сторил с определение от 14.10.2014 г. Искане за допускане на свидетел е направено от настоящия касатор едва след приключване на устните състезания по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за правилното приложения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. За да отхвърли довода на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон в оспорената заповед, съдът е изложил съображения, че Ашков не е удостоверил своята самоличност в нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР гласи, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.