Решение № 11376 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2018 г.

Решение № 11376 от 24.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9190/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Кръстев е подал касационна жалба срещу решение № 64/23.04.2018 г. по адм. дело № 292/2017 г. по описа на Административния съд – Ловеч, с което са отхвърлени предявените от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искове съгласно искова молба с вх. № 2464/15.08.2017 г., уточнена с молба вх. № 2578/31.08.2017 г., молба вх. № 3116/19.10.2017 г. и молба вх. № 3335/6.11.2017 г. за заплащане на обезщетения за вреди, както следва: иск за сумата 5000 лева за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностните лица в Затвора-Ловеч и Затворническо общежитие "Атлант"- Троян да му осигурят храна за диабетици, облекло и бельо, спални принадлежности, обувки по сезони, паста и четка за зъби, сапун за къпане и пране по време на престоя му в Затвора -Ловеч за периода 12.11.2013 г. - 21.11.2013 г. и по време на престоя му в Затворническо общежитие "Атлант"- Троян за периода 22.11.2013 г. - 11.08.2017 г.; иск за сумата 5000 лева за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностните лица в Затвора - Ловеч и Затворническо общежитие "Атлант"- Троян да му осигурят обособено място за непушачи, осветление, вентилация и отопление за периода 12.11.2013 г. -11.08.2017 г. по време на престоя му в Затвора-Ловеч и за периода 22.11.2013 г. - 11.08.2017 г. по време на престоя му в Затворническо общежитие "Атлант"- Троян. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщането на делото за ново разглеждане на съда "в друг район, поради административна зависимост от Затвора-Ловеч и ЗО "Атлант" роднински връзки и необективност". Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че в периодите 12.11.2013 г. - 21.11.2013 г. и 22.11.2013 г. - 11.08.2017 г. М. Кръстев е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора - Ловеч и Затворническо общежитие "Атлант" -Троян. Въз основа на събраните доказателства съдът приел, че по делото не е установено неизпълнение на задълженията на администрацията на местата за лишаване от свобода по чл. 84, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането по стража, чл. 56 от Закона за здравето, чл. 46 ЗИНЗС и чл. 21, ал. 1 и 4 ППЗИНЗС. В мотивите си първоинстанционният съд отбелязал, че на ищеца, който страдал от диабет, била осигурявана храна по диетичен режим, тъй като освен общата храна, ежедневно се приготвяла и храна по два вида диета. Осигурени били и необходимите спални принадлежности. Администрацията на местата за лишаване от свобода, в които пребивавал М. Кръстев, нямала задължение да му осигури обувки по сезони, паста и четка за зъби, сапун за къпане и пране, бельо и облекло, тъй като те се предоставяли безплатно само на лица, които нямали свои собствени (чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС). Ищецът не бил подавал заявления до администрацията на ЗО "Атлант", че не разполага със собствени други обувки и принадлежности, за да се счита, че от страна на ответника има бездействие за изпълнение на задължението по чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. С оглед направените констатации административният съд приел, че първият от предявените искове за неоснователен. След преценка на събраните доказателства относно твърденията, съставляващи предмет на втората искова претенция, съдът достигнал до заключение, че ищецът не е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието. Лишеният от свобода имал достатъчно разполагаема площ - над 4 кв м в помещенията, които обитавал. Те се отоплявали от радиатори, били осветени и се проветрявали от отваряеми прозорци. Във връзка с оплакването, че спалните помещения, които М. Кръстев е обитавал, не били обособени за непушачи, съдът се позовал на липсата на подобно изискване в течение на голямата част от исковите периоди, тъй като разпоредбата на чл. 21, ал. 4 ППЗИНЗС, според която във всяка затворническа група следва да се обособят спални помещения за настаняване на непушачи, е действаща от 14.02.2017 г., а към датата на влизането й в сила ищецът е бил настанен в помещение № 301, обособено за непушачи. Въпреки че някои от лишените от свобода нарушавали забраната, нямало основание за търсене на отговорност от администрацията, тъй като тя била изпълнила задължението си. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Тъй като фактическият състав на разпоредбата не бил осъществен първоинстанционният съд отхвърлил предявените от М. Кръстев искове. Касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил делото от фактическа страна, събрал е всички посочени от страните доказателства и е приложил точно материалния закон. Фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС включва следните предпоставки: нарушение на чл. 3 ЗИНЗС; настъпили за лишения от свобода вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и извършеното нарушение. Обстоятелствата по делото обосновават извод, че администрацията на Затвора-Ловеч и ЗО "Атлант" в рамките на исковия период не е проявила противоправно бездействие в нарушение на задълженията й, записани в чл. 84, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, чл. 56 от Закона за здравето, чл. 43 от ЗИНЗС и чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от ППЗИНЗС, вследствие на което за ищеца да са настъпили неимуществени вреди. Не са установени сурови условия на живот в местата за лишаване от свобода, където ищецът е изтърпявал наложеното му наказание, такива че той да се счита подложен на жестоко, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните органи. Дори и да не е налице пълно изпълнение на задълженията на администрацията, жизнената среда, разгледана с оглед всички нейни елементи, не може да се прецени като неблагоприятна за физическото и психическото здраве на лишения от свобода, вследствие на което той да понесе значими, подлежащи на обезщетяване, вреди. При отсъствието на нормативно основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника административният съд законосъобразно е отхвърлил предявените искове. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, с изключение в частта за присъдените разноски. Независимо от изхода на делото на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални спрямо тези на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Те не предвиждат че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд