Решение № 15702 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2018 г.

Решение № 15702 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Н и Б 98" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Васил Коритаров" № 4, офис 5, представлявано от управителя С. К., подадена чрез адв. З. Д., преупълномощена от адв. Д. Б.в качеството си на управител на АД "Б.и партньори", съд. адрес: гр. София, ул. "Г. С. Раковски" № 133, ет. 1, против Решение № 2461 от 12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 595 по описа за 2018 г. на Административен съд – София - град, Трето отделение, 17-ти състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № F 366432/22.12.2017 г., издадена от Директор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване спрямо търговски обект – бирария "Дондуковъ", находяща се в гр. София, бул. " Дондуков" № 14, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта не се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ и продължителността на срока й. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София, в писмено становище и в съдебна зала заявява оспорване на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административния орган е приел, че на 05.12.2017 г., при осъществена контролна покупка на стойност 107, 70 лева, заплатени в брой, не е била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, а е била издадена закрита сметка № 08410 от същата дата. Извършено е нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при 1 (една) контролна покупка от органите по приходите преди легитимация, възлизаща общо на стойност от 107. 70 лева. При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, като е взел предвид и капацитета на търговския обект, с относително голяма площ за този род заведения, то мултиплициран ефекта върху реализирания оборот, биха могли да настъпят съществени вреди за фиска. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0322407/07.12.2017 г. С обжалваното решение Административен съд – София - град е отхвърлил жалбата на "Н и Б 98" ООД против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0322407/07.12.2017 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Негова е доказателствената тежест. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Не може да бъде споделено твърдението, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на съставено Наказателно постановление. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Предвид изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение