Решение № 151 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2016 г.

Решение № 151 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7361/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., чрез неговия пълномощник срещу решение № 852/18.04.2016 г. по адм. д. № 3179/2015 г. на Административен съд В. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез неговия представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър -В. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 18-6701/29.08.2015 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР му е отказано изменение в кадастралната карта и регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.2562.245, а именно вписване в кадастралния регистър на правото на собственост на касатора върху цитирания имот. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не се касае до изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и регистър по смисъла на чл. 51, ал. 1, т . 1 ЗКИР, а до претенция за допусната непълнота или грешка при одобряването на кадастралната карта и регистър. В случая е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице спор за материално право, поради което отказът е законосъобразен. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че имот с идентификатор 10135.2562.245 е обособен със заповед № КД-14-03-284/26.01.2012 г. на началника на СГКК-В. като отделен имот с отделен идентификатор и е записан като собственост на Р. Б. Към датата на одобряването на кадастралната карта и регистър -14.10.2008 г. този имот е бил инкорпориран в имот с идентификатор 10135.2562.182, записан целият на Р. Б. Жалбоподателят се позовава на собственически права по нотариален акт № 118/1950 г., според който неговата наследодателка е придобила 1 502 кв. м от място /лозе/, цялото с площ от 3 330 кв. м., съставляващо парцел ІІ-507 в кв. 72 по плана на курортно предградие гр. В. Според заключението на вещото лице е налице само частична идентичност между имота по нотариалния акт и имот с идентификатор 10135.2562.245. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за неприложимост на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР се споделя и от настоящата инстанция. В случая не се претендира изменение в кадастралния регистър, настъпило след одобряване през 2008 г. на кадастралната карта и регистър, тъй като жалбоподателят се позовава на налично към този момент право на собственост, възникнало в полза на праводателя му през 1950 г. По същество искането на жалбоподателя е, че в кадастралната карта към момента на одобряването й не е нанесен /липсва/ самостоятелен имот на неговия наследодател и че същият грешно е записан на държавата в кадастралния регистър. Релевантния момент за преценка на претендираното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което сочи на хипотезата на грешка и/ или непълнота на отразяването в одобрената карта и регистър. Данните по делото сочат, че е налице заведен отрицателен установителен иск от жалбоподателя срещу Държавата досежно новообособения през 2012 г. имот с идентификатор 10135.2562.245, записан на Р. Б. От друга страна, не се установява пълна, а само частична идентичност между този имот и имота по цитирания нотариален акт, от който жалбоподателят черпи собственически права. При наличието на спор за материално право претендираното остраняване на твърдяната непълнота в кадастралната карта и грешка в кадастралния регистър не може да бъде удовлетворено. При спор за материално право изменението не може да бъде удовлетворено дори и при наличието на пълна идентичност между имота по нотариален акт и новообразувания имот, а в случая идентичността е само частична. Поради това не е налице хипотезата на наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗКИР. Както се посочи, по същество претенцията е за допусната непълнота и грешка при одобряването на кадастралната карта, а не до възникнало след одобряването изменение в данните за обекти на кадастъра. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките за допускане на исканото изменение и че постановеният отказ за това е законосъобразен, съдът е постановил обосновано и в съответствие с приложимата материална норма решение. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,