Решение № 10604 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2013 г.

Решение № 10604 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16478/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Винарска изба Пълдин АД, гр. Перущица против решение № 2326 от 25.10.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 2205/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161300913/17.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с решение № 680/5.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. В устните състезания пред касационната инстанция се поддържа довод за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане и събиране на доказателства. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище по касационните доводи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил отказът на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2008 г., в общ размер на 13 434,40 лева по 4 броя фактури, издадени от "МГ Трейд" ЕООД, с предмет на доставките грозде. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоката и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС - доставка на стока, както и основанието за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за Винарска изба Пълдин АД не са налице предвидените от чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Този извод е обоснован с фактите, установени при ревизията въз основа на представените заверени копия от фактурите, кредитни преводи за плащане по банков път, групови разходни ордери за плащане, приемателни бележки за приемане на винен сорт грозде и дадените обяснения от "Анико" ЕООД, Божидар Христов Моллов, ЕТ Любомир Моллов и ЕТ Лорак -67-Тони Тончев, че не са осъществявали превоз на грозде с получател Винарска изба Пълдин АД и изпращач "МГ Трейд" ЕООД. Решението е правилно постановено. Не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните за спора факти. Доводите за неизяснена фактическа обстановка по спора, които се поддържат за първи път в устните състезания пред касационната инстанция са неоснователни. Преди всичко по делото липсват конкретни твърдения за съществуването на други обстоятелства и доказателства, относими към осъществяването на спорните доставки на грозде, които в нарушение на съдопроизводствените правила не са установени от първоинстанционния съд. Видно от жалбата до административния съд и от съдържанието на касационната жалба, ревизираното лице основава твърденията си, че е получил стоката на доказателствата от данъчната преписка, като най - достоверния източник на факти и изводи в негова полза. В хода на съдебното производство от страна на Винарска изба Пълдин АД не са ангажирани доказателства за фактическа обстановка, различна от тази, установена при ревизията. В хода на ревизията във връзка с връченото му искане, дружеството е представило доказателствата, обсъдени от съда. В жалбата до съда също липсват доказателствени искания, на които съдът да не е отговорил. От друга страна, въпреки подробните указания за разпределението на доказателствената тежест в процеса и обстоятелствата, които подлежат на доказване, дадени от административния съд с разпореждането от 20.07.2013 г. за насрочване на делото, касаторът не е участвал в съдебното производство, чрез свой представител и не е ангажирал други доказателства във връзка с твърденията си за получаване на грозде от издателя на фактурите. При липсата на твърдения за различни факти от тези, установени по делото, доводите на процесуалния представител на касатора, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, са неоснователни. Решението е основано на доказателствата по делото, въз основа на които са изградени законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Правилно съдът е изследвал фактите по делото във връзка с осъществяването на доставките на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и настъпването на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС и по-конкретно прехвърлянето на право на собственост чрез предаването на фактурираните количества грозде. Последното е условие за индивидуализирането на стоките и е от значение за изискуемостта на данъка и момента на възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. В конкретния случай по делото липсват преки доказателства за предаване и получаване на стоките, подписани от страните по процесните фактури /приемо - предавателни протоколи, кантарни бележки/. Както се посочи по-горе твърденията на ревизираното лице, че действително е получил фактурираното количество грозде се основават на представените в ревизионното производство доказателства. Поради това правилно съдът е обсъждал представените приемателни бележки и изводите му, че тези документи не удостоверяват предаване и получаване на стоки от "МГ Трейд" ЕООД, следва да бъдат споделени. Преди всичко това са документи съставени от ревизираното дружество, в които липсва подпис от страна на доставчика. Твърденията на получателя са, че стоката е получена от лицата, които са я транспортирали. В тази връзка правилна е констатацията на съда, че в част от приемателните бележки липсват данни за лицата и превозните средства, транспортирали измерените количества стоки /приемателни бележки № 406, 404 и 405, относими към доставката по фактура № 55/9.10.2008 г. и приемателни бележки № 401, 403 и 402, относими към фактура № 51/30.09.2008 г./. За превозните средства, посочени в приемателни бележки № 22, 21, 20, 19, 13 и 9, относими към доставката по фактура № 54/17.10.2008 г., чрез извършените насрещни проверки и събраните писмени обяснения от трети лица - Анико ЕООД, Божидар Христов Моллов, ЕТ Любомир Моллов, ЕТ Лорак - 67-Тони Тончев по реда на чл. 57 от ДОПК при ревизията е установено, че не е извършван превоз на грозде с изпращач "МГ Трейд" ЕООД и получател Винарска изба Пълдин АД. Собственикът на автомобил Х 45 12 АК не е открит и не е установено, дали автомобилът е извършил превоз на стоката, посочена в приемателна бележка № 8/1.10.2008 г. Въз основа на тези доказателства правилно съдът е приел, че не се доказва осъществяването на доставките на грозде, за които ревизираното дружество претендира правото на данъчен кредит. Правото на приспадане възниква и се упражнява незабавно, само въз основа на действително осъществени доставки. В случая съдът е извършил преценка на събраните по делото доказателства и съобразно националните правила за доказване /арг. от решението по дело С-285/11/, правилно е приел, че не се установява осъществяването на доставките. Наличието на издадена фактура, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Действително съдът в мотивите на решението не е обсъдил фактура № 52/1.10.20008 г., която документира авансово плащане, но предвид липсата на доказателства за реализиране на доставките на грозде и с оглед тълкуването на СЕС, дадено в решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 /"Фирин"/, крайният извод в обжалваното решение за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит и по тази фактура съответства на материалния закон. По изложените съображения решението, с което жалбата на Винарска изба Пълдин АД е отхвърлена, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,