Решение № 5306 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №1786 от 25.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Ловеч по адм. дело №241/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. срещу Писмо с рег. № 359000-4148 от 25.04.2025 г., издадено от началника на Районно управление (РУ) Троян, в което е обективиран отказ по реда на чл. 50, ал. 5, във връзка с ал. 3 и следващите от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Касационният жалбоподател – М. Ц. М., счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдебното решение, както и отказа на административния орган са незаконосъобразни. Излага, че административният акт е основан на заповед за незабавна защита, която е изгубила своето действие. С прекратяването на производството по гр. дело №837/2024 г. по описа на Районен съд (РС) - Троян е обезсилена Заповед за незабавна защита №9 от 17.10.2024 г. На 04.11.2024 г. е оттеглена молбата на С. В. С. по чл. 8 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), въз основа на която е издадена заповедта за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. От изложеното следва, че е отпаднало основанието за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, което налага отмяна на административния акт, с който е постановено отказ да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като е възприел обратния извод, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и противно на събраните по делото доказателства. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление (РУ) гр. Троян към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч, не е изразил становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 17.10.2024 г. срещу М. Ц. М. са наложени мерки за защита по ЗЗДН съгласно Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян и е издадена Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие. Н На 23.10.2024 г. на основание на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1 т. 8 ЗОБВВПИ е издадено Решение № 359р-18565/23.10.2024 г. на началника на РУ Троян, с което от М. М. е отнето Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20160183425, валидно до 22.02.2026 г. С Определение № 525/25.10.2024 г. на Районен съд – Троян по гр. д. № 837/2024 г. е отменено Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян и Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие в частта с постановена мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. С Определение № 552/05.11.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян е прекратено производството по делото и е обезсилена Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие. С молба с вх. № 359000-3146/25.03.2025 г. М. чрез упълномощения от него адв. Д. Захариев, по изложени доводи във връзка с отмяната на Определение № 507 от 17.10.2024 г. по гражданско дело № 837/2024 г. по описа на Районен съд – Троян и обезсилването на Заповед № 9/17.10.2024 г. за незабавна защита от домашно насилие, е поискал от началника на РУ Троян да разпореди започване на процедура по реда на глава четвърта, раздел първи – чл. 50, ал. 5 във връзка с ал. 3 ЗОБВВПИ и „с оглед несъществуваща забрана назад във времето по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ“ за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Във връзка с така подадената молба е извършена служебна справка по установъчни данни за лице в която е отразено наличието на издадената Заповед за незабавна защита № 9/17.10.2024 г., като в съответствие с горецитираните определения на Районен съд – Троян е посочено, че действието ѝ е в периода от 17.10.2024 г. до 05.11.2024 г. От мл. полицейски инспектор КОС при РУ Троян е изготвена Докладна записка с рег. № 359р-5933/01.04.2025 г. до началника на РУ Троян, в която е описана горната фактическата установеност и е изложено мнение, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ М. М. може да заяви придобиване на огнестрелно оръжие след 17.10.2027 г. На 25.04.2025 г. началникът на РУ Троян е издал обжалваното в първоинстанционното съдебно производство Писмо с изх. № 359000-4148/25.04.2025 г., обективиращо отказ за издаване на исканото разрешение като се е мотивирал с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, съгласно която разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за зашита от домашното насилие. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОББВПИ. Изложил е, че мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена по чл. 15 ЗЗДН и със заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок. Към момента на издаване на оспореното решение, спрямо искателят е наложена конкретна ограничителна мярка - заповед за незабавна защита в рамките на предвидения три годишен срок с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, която заповед е влязла в сила. Въз основа на посочената заповед административният орган е отказал издаване на разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Без значение за законосъобразността на отказа за издаване на разрешителното е обстоятелството, че гр. дело №837/2024 г. по описа на РС – Троян е било прекратено, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първата инстанция. Съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства, отговорил е на всички доводи и възражения, изложени в касационната жалба. Неприемането от страна на съда на изложените от жалбоподателя съображения не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, а е въпрос, който е свързан с преценката относно обосноваността на съдебния акт и съответствието му с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорения отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да не е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице към момента на подаденото заявление, както и към момента на постановяване на отказа – 25.04.2025 г., поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто извод е достигнал и АС – Ловеч. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Без значение за законосъобразността на отказа е обстоятелството, че производството по гр. дело №835/2024 г. по описа на РС – Троян е било прекратено от съда. Съгласно чл. 19 ал.2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 17.10.2024 г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 12.12.2024 г.(датата на влизането в сила на определението от 05.11.2024г., с което производството по делото е прекратено). Прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на молбата, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването му РС - Троян е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в периода от 17.10.2024 г. до влизането в сила на определението от 05.11.2024 г. и е валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответника не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд