Решение № 10747 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ЕВРО ЕКО БИЛД“ ЕООД, ЕИК 200229809, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], против Решение №20348/25.05.2026 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. №735/2026 г., с което е отхвърлена жалбата му против оспорената част от Ревизионен акт (РА) №Р-22220621006609-091-001/22.06.2022 г., издаден от органи по приходите, държавни служители при ТД на НАП – Велико Търново. С твърдения за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК – неправилно приложение на материалния закон, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Ердир. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА №Р-22220621006609-091-001/22.06.2022 г., издаден от органи по приходите, държавни служители при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №28/06.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. С РА са установени на „ЕВРО ЕКО БИЛД“ ЕООД задължения за ДДС в размер на 26 000 лв. и лихва – 11 924.84 лв. за данъчния период м. ноември 2017 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 2 фактури, издадени от „ВТН БИЛДИНГ“ ЕООД. На основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО декларираният счетоводен резултат за 2017 г. е увеличен с осчетоводените разходи в размер на 130 000 лв. по същите 2 фактури и е установен дължим корпоративен данък в размер на 13 000 лв. и лихва – 5 568.78 лв. АССГ приема, че РА е валиден и материално законосъобразен. Въпросът за валидността на акта е разрешен с влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм. д. №10972/2024 г. Поради това спорът между страните е относно материалната му законосъобразност. За да потвърди РА като съответен на приложимите материалноправни норми, съдът излага следното: „В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит. От събраните писмени доказателства от приходната администрация, приложени в съдебното производство, се установява, че същият не разполага с други преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките, освен фактури, договори и в частност приемо-предавателни протоколи.“ „Безспорно е установено, че предметът на дейност, на прекия доставчик по оспорените фактури не съответства на предмета на доставките, а квалификацията на наетите по трудов договор лица, както и техния брой, обосновават извод за невъзможност за изпълнение с кадровия и технически ресурс на доставчика-предмета на спорните услуги по СМР“. Допълнително съдът посочва, че доставките не са индивидуализирани в достатъчна степен и че жалбоподателят не е проявил добросъвестност при избора на изпълнител след преценка на публичните данни в ТР. Позовавайки се на чл. 10 ЗКПО АССГ приема, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да се признаят разходите по процесните фактури за данъчни цели. Освен това, според него, случаят попада и в хипотезите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Строителните услуги са описани като вид, количество, единични цени и обща стойност в приложената към договора между страните количествено – стойностна сметка и по същия начин са индивидуализирани в приемо – предавателните протоколи. Както посочва СЕС в решението си от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112 изисква фактурата да съдържа данни за естеството и обхвата на предоставените услуги и това изискване трябва да се тълкува през призмата на целта да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС. На стр. 7 от решението на решаващия орган ясно е посочено, че „в конкретния случай не се спори относно реалното извършване на процесните СМР. Спорът се свежда до това дали именно издателите на спорните фактури са били ангажирани с изпълнението“. Нещо повече, видно отново от решението на решаващия орган, не се оспорва от страна на приходните органи и използването на услугите за следващите облагаеми сделки на получателя към „БИЛД КОЧЕРИНОВО 2017“ ДЗЗД, което ДЗЗД е изпълнител по договор с Община Кочеринова за ремонтни дейности на общинската пътна мрежа. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. С оглед изложеното съдът неправилно приема, че спорът между страните е за това извършени ли са процесните СМР, както и че жалбоподателят не представя доказателства, установяващи посоченото обстоятелство, тъй като договорите и приемо-предавателните протоколи не са достатъчни. Мотивите на приходните органи за отказа на правото на приспадане са за липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, който има само 3 лица, назначени по трудови договори, и не представя доказателства за закупуването на материалите и за наличието на техника, необходими за изпълнението на услугите. С оглед обема на доставките на СМР от другия доставчик – „НОВА ТЕХНО БИЛДИНГ“ ЕООД решаващият орган преценява, че тримата работници на това дружество са достатъчни за изпълнението им и признава, данъчният кредит по фактурата, издадена него, но намира, че тримата работници на „ВТН БИЛДИНГ“ ЕООД не могат да изпълнят фактурираните услуги. Въпросът за кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците в случаи като настоящия, при които безспорно е установено извършването на доставките, но се оспорва от приходните органи извършването им именно от доставчиците, издали фактурите, е коментиран от СЕС в редица негови решения – Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47. Във всички тях се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава. В случая е налице само констатация в РД, че ревизираното дружество разполага с персонал, нает по трудови договори и не е ясно защо наема доставчик без нужната техника и персонал. Извършването на услугите от самото данъчнозадължено лице с негов ресурс и приспадане на ДДС по фактури от друг доставчик за същите услуги безспорно представлява злоупотреба с правото на приспадане и е основание за корекция на декларираните резултати по ЗДДС. Основателен е обаче доводът на жалбоподателя, че само констатацията за наети по трудови договори работници от жалбоподателя (в случая 6 –ма общи работници в строителството от общо 11 служителя) и собствени ДМА (2 броя валяци и 1 брой верижен багер) не е достатъчна, за да бъде обоснован изводът, че СМР са изпълнени от самия него. Тези констатации е следвало да бъдат обсъдени и анализирани с оглед обема на изпълнените от „ЕВРО ЕКО БИЛД“ ЕООД услуги през същия период от време като участник в ДЗЗД в изпълнение на договора с общината за ремонт на общинската улична мрежа на територията на общината. Такъв анализ не е направен от приходните органи, въпреки че според РД от страна на ревизираното лице са представени всички първични счетоводни документи и регистри и е извършен преглед на същите в офиса на НАП в гр. Враца. Вписаният предмет на дейност на „ВТН БИЛДИНГ“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е строителство и неправилно АССГ приема, че той не съответства на предмета на доставките, а възлагащият изпълнението им не е длъжен да проверява дали дружеството, на което възлага изпълнението, разполага с наети по трудови и граждански договори работници и дали има собствена или наета техника. Обстоятелството, че при избора на изпълнител възложителят не е извършил такива проверки, не обосновава извод за недобросъвество поведение и отказ на данъчен кредит (виж т. 66 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11). По тези съображения касационният състав намира за неправилен изводът на АССГ, че фактурите са с невярно съдържание, т. е. издадени за непредоставени доставки, поради което законосъобразно с РА не е признат данъчният кредит по тях, както и не са признати разходите за тях като документално необосновани, за целите на облагането по ЗКПО. Изложеното налага извод за неправилност на оспореното съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на делото на жалбоподателя се дължат сторените разноски. Неоснователно е искането на ответника за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК. При извършената преценка за прекомерност с оглед критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, съдебният състав приема, че адвокатското възнаграждение е под размера на възнагражденията, съответстващ на материалния интерес, посочен в Наредба №1/09.07.2004 г., издадена на основание чл. 36 от ЗА, и съответства на обема на предоставената защита и извършените процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото, разгледано два пъти от първоинстанционния съд и два пъти от касационния съд. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,